История за лека нощ

17 февруари 2011 г.

The sin city*


Амстердам. В Града на греха се преплита духът на Златния за Нидерландия XVII век и леконравието на съвременността. Сега ще ви разкажа в какво ще се забъркате, когато след пристигането се изкъпете в хотела и излезете навън.
Джунджурии
В Амстердам няма как да се загубите, тъй като улиците следват петдесетте канала, които са разположени радиално и така все излизате на познато място. Градът е абсолютно равен, като най-високите точки са извитите мостове. Няма защо да се притеснявате ако знаете английски, защото местните го владеят, тъй като Амстердам се издържа от туризма. Като стана дума за езици, нидерландският е нещо средно между английски и немски. Например „благодаря" е „данкю", хем като английското „тенкю", но не съвсем като немското „данке". Та за туризма - Амстердам се издържа основно от гостите и това личи от десетките безистенчета, в които се продават какви ли не джунджурийки: разноцветни дървени обувки, чаши изрисувани с вятърни мелници, пепелници във формата на полови органи, фланелки на „Аякс" или други щамповани с цели полета марихуана. До вратата е задължителния кош с чадъри, щит срещу рядко спиращия дъжд. Като стана въпрос за фланелки, половината са изрисувани с герба на Амстердам. А той представлява три вертикално разположени хикса поставени на черна ивица сред червен фон. Всяка връзка с псевдонима на известен кечист е случайна - гербът изобразява три мелници погледнати отпред. Амстердам има 8 мелници, но само "Слотен" и "Де Отер" са отворени за посетители.
Къщите
Те са едно от най-красивите неща в Амстердам. Адски тесни и издължени към небето, ширината на фасадите им не минава 5 метра. Причината е, че някога данък сгради се плащал според лицето на дома. Така повечето къщи са широки, колкото да бъдат осветени от 2 или 3 прозореца. Някои са боядисани, но повечето са с перфектно наредени тухли без мазилка. Етажите са 3 или 4, плюс задължителното таванско помещение, пред прозореца, на което е поставена куката за вдигане на товари, тъй като по тесните стълбища е невъзможно да се пренесе каквато и да било мебел. И днес можете да имате късмета да видите, как банда хамали опъват въже под тежестта на пиано. Докато на втория етаж чернокож прислужник в костюм, макар и без ливрея, почиства праха от прозорците. Стълбите са доста плашещи за несвикналия турист. Чувството, когато влезеш през вратата и видиш над себе си (определено не "пред") десетки стъпала, е като при изкачване от Карлово до хижа "Рай". На слизане непременно ще се сетите за отвесните скали на нос Калиакра. Но пък няколко дни в такъв хотел си заслужават парите. А те примерно за разположения на 5 минути от Дам хотел "Аякс" са 40 евро нощувката. Но пък дъхът на старо, миризмата на трева идваща изпод вратата на съседната стая и удоволствието, когато дръпнеш завесите да ококориш очи, тъй като гледката представлява тухлената стена на съседната къща, върху която няма нито един прозорец, е незаменимо. А като стана въпрос за "Аякс", стадионът на легендарния клуб е нещо, което също трябва да се види, въпреки че е разположен в покрайнините. Закритият "Амстердам Арина" (подвижният му покрив тежи 800 тона!) е открит преди 12 години. Плащате 9 евро и можете да направите обиколка на страхотното съоръжение, чиято тревна настилка се сменя 2-3 пъти месечно!
Сексът
Сексът е нещо като един от символите на Амстердам. Чували сте за червените фенери, но си е друго да ги усетите. Вървите по супер тясна уличка между стари сгради. Прозорците на първия етаж са преустроени на витрини. Зад всяка от тях помахва момиче. Бельото е загадъчно осветено от червена неонова светлина. Някои от завеските на витрините са спуснати, което означава, че млад господин се е отдал на плътски удоволствия. Има слаби и дебели момичета, млади и не толкова, бели, черни, с дръпнати очи.
Наоколо е пълно със сексшопове, задължително с видеокабини. Тук е и музеят на секса. Експозицията е богата и включва какво ли не от девствени пояси до вибратори. А посетителките пищят, когато пред тях изскача куклата на парков ексхибиционист.
Има и няколко театъра, наречени „Каса росо". Входът е цели 30 евро, 40 с напитка. Сядате като в кино, с тази разлика, че може да се пуши. В „Каса росо" участват порноактьори, като всичко се случва на живо. Внимавайте дама на средна възраст да не ви покани за участие на сцената, след което да ви нашари с камшик в ролята си на строга господарка.
Пазарите
Както се разхождате внезапно ще попаднете на пазар, като този на Илиянци. С тази разлика, че вместо нашенските китайци, тук са разположили сергиите си хора от всички континенти. До дантелките се продават морски дарове, сред които най-познат изглежда октопода. До парцалките втора ръка за по 1 евро е щанд за италианска храна на крак. Като си говорим за пазари, този на цветята е нещо което и да не го търсите ще излезете точно там. Има какво ли не от грудки за лалета, през бонзаи, консерви със семена от марихуана до парче дърво, от което продавачите твърдят, че израства юка. На пазар като на пазар, мръсотията е доста, но пък всяка сутрин улиците се измиват, а специални шлепове чистят нечистотиите от каналите.
Музеите
Да не забравяме, че в Амстердам са едни от най-посещаваните експозиции в света. Проблемът е именно в посещаемостта. Пред Райксмузеум, музеят на Ван Гог и този на Рембранд се вият сериозни опашки от желаещи да зърнат платната на цяла плеяда майстори на четката (дори в музея на Ван Гог има картини на различни художници). Така че освен десетте евро, колкото струва душевната наслада, трябва да се заредите със солидна доза нерви и в случаят с Райксмузеум около час време преди да стигнете до касата. Музеят на Мадам Тюсо е разположен на Дам и излиза най-солено (22,5 евро), но опашки пак има. Когато влезете има още един проблем да стигнете до восъчните фигури по етажите - във фоайето посреща карибският пират Джони Деп и доста момичета чакат реда си, за да се снимат допрели устни до загорелите му бузи.
Разходка с лодка
Из централната част на Амстердам са разхвърляни половин дузина спирки на круизните корабчета. Цените са между 7 и 10 евро. В корабчето е шумно, чува се каква ли не реч: холандският липсва, но за сметка на това възрастна фрау и кавалерът й обсъждат на немски възможността пак да завали дъжд, а испанският се лее между младежи обсъждащи качествата на различните сортове марихуана. На руля застава изтупан в костюм холандец на около 55 - наполовина плешив, наполовина рус. Подозрително усмихнат. И разходката започва. Капитанът сочи забележителностите, край канала, редувайки английски, немски, френски и испански. Корабчето минава край десетки вързани за бреговете лодки, в които собствениците са си устроили страхотни жилища. Палубата е покрита със зеленина, а прокараните тръболяци показват, че имат ток, вода, газ и канализация. Внезапно се разстила широкият залив на пристанището. Вълните тук предизвикват възклицанията на възпълничка германка, която се вкопчва в седалката. Заливът обаче се стеснява отново в канал, макар и по-широк от предните. Това е устието на река Амстел. Заради бирата, реката е известна почти колкото самия Амстердам. Всъщност бирата в едноименната пивоварна се охлажда именно от водите на реката. Внезапно плавно пътуващото корабче някак се завърта и се насочва с носа си към стената на канала. Всички разговори секват. Капитанът се опитва да овладее руля, но лека вълничка удря десния борд в стената на канала. Трясъкът е доста силен и пасажерите се залепят за облегалките. На стената на канала остава от корабната боя, която дими, като доказателство за силния удар. А холандският капитан се завърта на стола си и смеейки се започва да реди нещо приличащо на скоропоговорка на родния си език.
С гъбите внимавайте!

Ясно е, че всички свързват Амстердам с кофишоповете. Това са приятни местенца, всяко обзаведено по различен начин. Стените са изрисувани с графити изобразяващи момчета и момичета с расти и шапки с цветовете на ямайското знаме. От бара си поръчвате кафе или сок. Алкохол не се сервира, няма дори бира. В зависимост от сорта цигара марихуана е 3, 4 или 5 евро, хашишът пак толкова. Естествено има и space cake (сладкиш приготвен с екстракт от активното вещество в марихуаната). С халюциногенните гъби да внимавате. Продавачите препоръчват еквадорските за по 10 евро пакетчето, което е достатъчно за двама души. Предупреждават да не се ядат от сам човек, за да не стане като в стария виц. Онзи, в който един се наял с гъби и отишъл на дискотека. Но с него се заяли някакви мутри и тръгнали да го бият. Нашият човек успял да избяга, но яките момчета по петите му. Тичал, тичал и се шмугнал в храстите на парка. Видял, че лошите отминали, ама от много зор му се доходило по голяма нужда. Свалил гащи и клекнал, но чул глас зад себе си: „Момче срам имаш ли, в дискотека си?".
След кофишопа ще се наложи да хапнете нещо. Има ресторанти, в които можете да вкусите от кухнята на половината свят. Най-много са аржентинските Steak house. Стекът е доста невзрачен, но е гарниран с пържени картофки. Това е туристическото меню, за което се бръквате с 10 евро и по още 2 за всяка изпита бира.
*Градът на греха( англ).

Автор на текста и снимките: Владимир Клисуров
Публикувано: 1 декември 2008 г., Deltanews.bg