Между входа на пещерата и кметството постоянно хвърчаха коли на спасителните отряди, а в сформирания в читалището оперативен щаб се бяха събрали представители на Гражданска защита и спелеолози. Цяла България следеше драмата с трите деца и четиримата мъже, които прекараха 48 часа под земята, след като придошлите води на подземната река отрязаха пътя им към изхода.
Репортер на РЕПУБЛИКА проследи трасето, по което са се движела групата.
”Духлата” е една от най-красивите, но и опасни пещери у нас. В нея обикновено се влиза вечер и ако всичко е наред обиколката продължава до сутринта - вътре единственото, което показва дали е ден или нощ е часовникът. Най-често се влиза през стария вход, дупка в земята под карстовите скали над Струма. Колите се оставят пред доскоро съществуващите обозначителни табели, от които сега са останали само стойките. Самите табла бяха премахнати, след като през май 2007 г. трима спелеолози - Герасим Лейков, Димитър Петров и Ясен Тончев - прекараха 40 часа под земята, след като и тогава пътят им към изхода бе препречен от придошлите води на подводната река. До колите започва преобличането. Слагат се стари и износени дрехи, тъй като в пещерата има много теснини и в тях се налага да се лази в лепкавата жълта глина. Отдолу е задължителния пуловер - въпреки че всяка теснина изпотява пещерняците, температурата вътре през цялата година е 11-12 градуса. Раниците със сандвичи, вода и резервни батерии за фенерите са задължителни.
Адреналинът започва да се покачва още на самия вход – дупка в земята, в която трябва едновременно човек да се провре и да скочи. Ако посетителите са аматьори и влизат без каски, изправянето в тунела обикновено е съпроводено с първата цицина - на много места сводовете са по-ниски от човешки бой.
Малко след входа е и първата теснина, където повечето от страдащите от клаустрофобия се оказват – Чистилището. По криволичещ тунел се пълзи надолу и се стига до мъничко езеро, чиято вода е идеално бистра – Аязмото. Минути на лазене, промъкване през теснини и по тесен корниз и се появява заличка с голям сталактон.
Следва Голямата зала, която е мястото за първата почивка. Това е и междинен пункт за последващото трасе, тъй като следват няколко разклонени коридора и само основния е маркиран. Тече и малка рекичка.
Ако до тук влезлите за първи път в пещерата не са обърнали внимание колко е интересна тя, Срязания сталагмит е пример за това, колко човекът се е опитал да унищожи красотата в недрата на Витоша. Сталактити, сталактити и сталактони са откършени и отрязани от вандали, за да красят домашните им колекции
След Голямата зала Каменната ръка сочи пътя на изследователите към най-интересните части пещера. Там фотоапаратите се насочват към невероятно разнообразие от калцитни структури и арагонитовите кристали, езера с брегове, полирани от течащата с хилядолетия вода.
Това е само част от дългите 18 километра коридори, заради които любителите на спелеологията твърдят, че една от най-красивите български пещери е „Духлата”.
Спасените:
Когато водата се вдигна, се свихме в ниша под тавана
Когато нивото на подземната река се вдигна, започнахме да се отдръпваме все по-навътре, на по-високи места. Накрая се наложи да се свием приведени в ниша под тавана.
Това разказаха осмокласничките Божидара Пелова и Марина Монева, и 35 годишният пещерняк и алпинист Илия Драганов на специална пресконференция в родния им град Карлово. Тримата, заедно с 11-годишния Емил Димитров, баща му Петър и двамата спелеолози Ивайло Чичев и Йонко Ангелов изкараха целия уикенд в пещерата, след като подземна река им препречи пътя към изхода.
След като групата влязла в петък около 20 часа те поели към две зали - Седмото небе и Мълнията. Пресекли няколко подземни реки. Отнело им около 3-4 часа, за да стигнат.
Когато понечили да се върнат се оказало, че нивото на водата е скочило и няма как да пресекат. Започнали да чакат.
”Не сме се страхували, вярвахме, че ще излезем живи и здрави, беше ни интересно, през цялото време си разказвахме забавни случки и спомени”, разказаха Божидара и Марина. Били се запасили с шоколадови вафли, имали газово котлонче, на което се преварявали вода за пиене.
”Бяхме спокойни, защото ако не ни бяха извадили след като спадне нивото на реката, щяхме да тръгнем по друг път към изхода”, разказват участниците в експедицията.
Останалите пещерняци са добре, само малкият Емил е в пернишката болница, защото има леки симптоми на хипотермия. При него е и баща му и се очаква днес двамата вече да са си в Карлово.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуване:
0 коментара:
Публикуване на коментар