История за лека нощ

31 януари 2012 г.

Трайков подхлъзнал министрите за АCТА


Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е внесъл в Министерски съвет решението България да ратифицира споразумението ACTA. Гласуването му от кабинета е станало без никакъв дебат. Според правозащитници Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (Anti-Counterfeiting Trade Agreement -ACTA) представлява заплаха за основни граждански права, за сметка на печалбите на големите корпорации.

От стенограмата от заседанието на Министерски съвет от 16 ноември става ясно, че проекторешението за присъединяване на България към ACTA е минало без дискусия. Трайков е представил споразумението с думите „става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни права. Следва гласуване и приемане на точката от дневния ред. На 11 януари е гледано изменение в точката, като гласуването е минало по идентичен начин.

Според правозащитници споразумението не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на "кражба" в интернет, не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за слушане на пиратска музика и е обсъждано изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации.

Текстове

В подписания от България документ се казва, „Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението”.

От член 14, в който се разглеждат „малки пратки и личен багаж” става ясно, че ще бъде допуснато тарашенето на хора, заподозрени, че пренасят предмет, за който има съмнения, че за него има претенции за авторски права, но „дадена страна може да изключи от обхвата на приложение на настоящия размер малки количества стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците”. Митничарите обаче ще могат да спират „съмнителни стоки”, ако носител на права поиска това, „когато е целесъобразно”.

Според член 4 „никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не изисква от която и да е от страните да разгласява информация чието разгласяване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие с обществения интерес или поверителна информация, чието разгласяване би накърнило законните търговски интереси на конкретни държавни или частни предприятия”.

Наказанията, които ще бъдат предвидени са лишаване от свобода и/или глоби „достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения”.

Подарък

Експертът по медийно право Нели Огнянова коментира пред РЕПУБЛИКА, че това е „много противоречив акт”.

В личния си блог тя е припомнила, че „Преди три години, в началото на изключително секретното изготвяне на АСТА, експерти прогнозираха, че ако Холивуд си е поръчал подарък за Коледа, това е АСТА”. В материала се казва още, че „про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този бизнес, който е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново. Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното, непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн? Според Европейския надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора – независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 31 февруари 2012 г., в-к Република

Read more »

28 януари 2012 г.

Арабистът проф. Владимир Чуков: Тел Авив обвинява Обама, че проспа въоръжаването на Иран с ядрено оръжие

- Проф. Чуков, каква е според вас възможността военният конфликт с Иран да се размине? Барак Обама заяви, че това все още може да се случи, а в същото време италианският политолог Джулието Киеза твърди, че войната е сигурна почти на 100%.
- Четох това изявление, но мисля, че има малко изхвърляне от страна на италианския анализатор, тъй като все пак това не е желанието нито на едната страна, нито на другата. А и човек не може да даде точно становище особено ако е извън самата кухня. Но дрънченето на оръжията е изключително силно. През последните седмици и особено дни, реториката изключително се радикализира. Мисля, че решението за налагане на ембарго от Съвета на министрите на външните работи на ЕС е причината. Няма да скрия, че това доведе до силен вътрешнополитически резонанс. С десет процента се обезцени националната валута на Иран - риала. Което трябва да покаже симбиозата между икономиката и политика. Много са събитията. Но реториката не върви в унисон с действията. Действията са изключително предпазливи. На всички страни им е изключително ясно, че при един военен конфликт между такива държави като САЩ и Иран конфликтът няма да има регионален характер. Предполагам, че италианският политолог е имал предвид нещо като възпроизвеждане на войната между „Хизбула” и Израел, която продължи 36 дни „Хизбула” обяви, че е спечелила войната. Така и сега и двете много внимават. Иначе реториката е част от войната.

- Ядрената програма на Техеран всъщност само претекст ли е? Конфликтът не е ли за петрола и за контрола над протока Ормуз? Заради стратегическата му важност още през XVII век за него се води военен конфликт - тогава между Португалия и Персия.
- Всичко е свързано. Мисля си че става въпрос най-вече за иранската външнополитическа доктрина, чрез която Иран иска да бъде регионален лидер. С това нито една от местните регионални сили - на първо място Турция, на второ Саудитска арабия, а да не говорим за Израел не биха допуснали подобно нещо. И можем да кажем, че докато този режим е на власт, в Съединените щати не биха се съгласили с тези амбиции. Част от тези външнополитически амбиции на Техеран е именно развиването на ядрената програма. Поне те така си го представят. Средство за достигане ниво на регионален лидер. Наред с икономиката, която произвежда един вътрешен продукт от 808 млрд. долара. Става въпрос за политико-икономически амбиции на Ислямската република. Тук искам да поставя един невероятен акцент. За първи път виждаме невероятни противоречия между Вашингтон и Тел Авив, между Нетаняху и администрацията на Обама. В Тел Авив много силно започнаха да виждат Барак Обама като Джими Картър. Човекът, който направи споразумението от Кемп Дейвид и в същото време точно по неговото време беше свален шахът на Иран - стратегическият сътрудник на САЩ. И в същото време беше обвинен, че е проспал свалянето на този сътрудник без да отчете, с кого да бъде заместен. И сега напрежението между Тел Авив и Вашингтон е изключително огромно.

- Преди десетилетия бяхме свидетели на дълга война между Иран и Ирак с променлив успех. Иран на Ахманинеджад много по-силен ли е от Ирак на Хюсеин?
- Безспорно. Иран има изключително големи промишлени възможности, които му позволяват да развива своя военно-промишлен комплекс. Имат възможности за закупуване на чужди технологии и за развитие на собствени технологии с руска помощ. Иран не случайно през 2-3 месеца прави военни учения и изпитват ракети с малък, среден и дори далечен обсег на действие. Трябва да отбележим и положението в Ирак, където все повече наблюдаваме засилване на иранското влияние. Както и в Сирия. Много от наблюдателите считат, че това което става в Сирия е генерална репетиция за Иран. Външен удар много по-трудно би могъл да събори режима отколкото вътрешна мобилизация. Вътрешната опозиция която в Иран сега е разпокъсана и слаба, но би могла ако бъде подпомогната, за да промени статуквото. В Съединените щати също има промени на настроенията в зависимост от това кой е на власт. Ако при републиканците имаше желание за сваляне на режима, при демократите е по-скоро за смяната му. Тел Авив, както казах не одобрява подобна позиция и обвинява Обама, че създаде Арабската пролет, но проспа въоръжаването на Иран с ядрено оръжие.

- Каква ще бъде позицията на Русия? Тя поддържа Иран, но сякаш и малко лавира.
- Нейната позиция е ясна. Те не желаят смяна на режима в Техеран, те не желаят и смяна на режима в Дамаск. Защото видяха какво се случи в Ирак. Нарушаване на правата на човека, средновековен режим. В крайна сметка смяната на режима ще доведе до ерозия на нейните икономически интереси и намаляване на нейното влияние. Тя обаче го прави по деликатен начин. Отначало беше готова да се присъедини към санкциите. Но сега ще видим нейната реакция, която ще бъде като на основните страни вносителки на ирански нефт - Индия и Китай, които вече отхвърлиха възможността да се присъединят към ембарго. Това което лично мен ме изненада много, че Индия вече е подготвила алтернативно средство на американския долар за разплащане. Индия ще удовлетвори желанието на Иран разплащането от тук насетне да става само със злато. Това е много, много силен политически удар. Русия е от този блок, а и Русия има косвена изгода от повишаването на цените на нефта.

- Каква следва да бъде позицията на България като член на НАТО и на ЕС?
- Ние не можем да бъдем особен фактор. А и ние не зависим от иранския фактор. За нас Иран е само политически фактор, но не и икономически. Ние имаме минимален стокообмен. Но не е така за големите европейски държави, така че ние трябва да бъдем част от хора. Например за една Гърция са много по-сложни нещата. Тя внася 25% от необходимия й петрол от Иран, в по-малка степен това важи и за Испания и Италия.

- Все пак непряко, България не е ли зависима от случващото се. Горивата на дребно вече се увеличиха.
- Така е. Но това е защото България не диверсифицира енергоизточниците си и сме изцяло зависими от Русия. Щяхме да свързваме газопреносната мрежа с Турция, с Румъния, С Гърция, но всичко това за сега са само намерения. Така че много от вариантите бяха очертани - да редуцираме нашата зависимост поне до 60-70%. Тук не искам да влизам в дебата за шистовия газ, който е с чисто политически нюанси. Но така или иначе ако не е шистовият газ, България трябва да направи всичко възможно да си извоюва една независимост от Русия.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 януари 2012 г., в-к Република

Read more »

27 януари 2012 г.

Комшии ни тровят през границите


Добивът на шистов газ в Северна Добруджа и Черно море, Азотно-торовият завод край Турну Мъгуреле, АЕЦ „Черна Вода”, евентуалната турска АЕЦ край Резово, както и най-голямата гръцка ТЕЦ застрашават България с трансгранично замърсяване.

”Най-голяма е опасността от екологична катастрофа от добив на шистов газ в раздадените концесии за търсене в Румъния и акваторията на северната ни съседка”, смята Борислав Сандов от Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ.

Води

Площите са в Северна Добруджа, като най-близката сонда на Chevron ще дупчи на 6-7 километра от граница с България – край село Вама Веке. От двете части на браздата има огромна подземна водна площ, от която с артезиански кладенци черпи питейна вода Североизточна България. При авария, коктейлът химикали, които се използват при добива на шистов газ могат да замърсят целия „водоносен хоризонт”. Освен Chevron, други три компании взеха концесии в шелфа на Черно море, непосредствено до български териториални води. Опасността и там е налице, тъй като течението в западната част на Черно море е от север на юг – от Румъния към България.

За да се предупреди за опасността утре от 12.00 часа противници на добива на шистовия газ ще протестират пред Румънското посолство в София. Подготвено е отворено писмо до румънския посланик, както и до министрите Нона Караджова и Николай Младенов.
В групи в социалната мрежа Фейсбук румънци също се организират за протести.
Според Сандов не само от Румъния, но и от Сърбия може да се стигне до замърсяване на водите:
”Сръбските „Зелени” от Пирот ни предупредиха, че в последно време камиони влизат в изоставените ураново-медни мини край град Бор на 20 километра от нашата граница. „Нещо” се складира там, но въпреки опитите им не са получили информация. Заради общите ни реки и от там е възможно да се стигне до замърсяване”.

Въздушни течения

Албена Симеонова от Фонда за околна среда и земеделие в Никопол коментира пред вестника, че дори опасността от трансгранично замърсяване от румънски добив на шистов газ да е хипотетична, то северните ни съседи и в момента ни тровят, но по въздушен път. Става въпрос за периодичните обгазявания на Никопол от азотно-торовия завод край Турну Мъгуреле.

”Обгазяването е непрестанно. Последното бе на 5 януари. До какви ли не институции сме изпращали толкова писма, че с тях може да се напълни цяла стая. Собственик на завода е един от най-богатите румънци и сигурно затова с години няма резултат”, казва Симеонова. Според общинския съветник от дунавския град Пепо Петров, румънците са обещали от началото на 2012 година да няма оцветяване на пушека и обгазяването да спре.
”Части от териториите на областите Русе, Силистра, Добрич и Варна могат да бъдат засегнати от ядрено замърсяване при авария в румънската АЕЦ “Черна вода”, пък бе записано в план на Министерски съвет за действия при такава опасност. Централата се намира на 90 километра по въздушна линия от Добрич.

Прокетът на Турция да строи АЕЦ „Инеада” на 5 километра от българската граница пък разбуни духовете по Южното ни Черноморие. Според местните това може да прогони туристите. Бургаският кмет Димитър Николов направи официално запитване до Турция, колко сериозни са плановете за строеж на централа. Според специалисти обаче комшиите по-скоро разиграват ядрена карта, за да изнудват ЕС за приемането им.
Макар и рядко, чрез въздушните течения замърсяване по поречието на Струма и Места до нас достига и от най-голямата гръцка ТЕЦ - "Агиос Димитриос" край Кожани.

Непредвидими

Проф. Димитър Сираков, председател на научния съвет на Националния институт по метеорология и хидрология обясни, че няма как да се прогнозира посоката на въздушните течения за дългосрочен период. Той даде пример с това, че в момента в района на Никопол се развива спираловиден циклон, който от българския град се извива към Турну Мъгуреле и след това отново към наша територия. Циклонът обаче се премества на изток.

Международно право

В международното право, обикновено при риск от трансгранично замърсяване се разглеждат Орхуската конвенция, тази от Еспоо и Протоколът към нея. За страните членки на ЕС се отнася и Директива 2001/42.
Орхуската конвенция изисква информираност и участие на обществеността при вземането на решения във връзка с околната среда.
Конвенцията от Еспоо изисква страните да предотвратяват, намаляват и контролират неблагоприятни трансгранични въздействия върху околната среда, както и предоставяне на възможност за участие във вземането на решения за обществеността както в страната, където ще се предприемат дейностите, така и в потенциално засегнатата страна. Протоколът за СЕО към Конвенцията от Еспоо изисква цялостна трансгранична екологична оценка за планове и програми в областта на енергетиката.
Директива 2001/42 за стратегическа екологична оценка също изисква предварителни трансгранични консултации относно планове и програми, които биха имали значителни последици върху околната среда.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 25 януари 2012 г., в-к Република

Read more »

20 януари 2012 г.

Добруджа надупчена със сонди - истината и лъжите за шистовия газ

Стотици сондажи за нефт и газ са надупчили Добруджа и цяла Северна България от края на 50-те години до днес. Това разказа в интервю за РЕПУБЛИКА доц. д-р Алексей Бендерев от Геологическия институт „Страшимир Димитров” при Българската академия на науките.

„Поне 200 са само в Добруджа. Става въпрос обаче за много повече”, обясни ученият, който е и член на Българското геологическо дружество.
Д-р Бендерев обясни подробно какво представлява огромната подземна водна площ, под Добруджа, Дунав и Южна Румъния, която стана популярна покрай протестите срещу добива на шистов газ у нас. Политици, учени и еколози алармираха, че „езерото”, от което черпи питейна вода голяма част от Североизточна България може да бъде замърсено с коктейла химикали, който се използват при добива на шистов газ.

„Терминът езеро не е правилен”, коментира геологът, но обясни, че всъщност наистина става въпрос за огромна подземна водна площ.

Бендерев даде пример с една гъба поставена между две дъски. Гъбата е водопропусклив хоризонт, а дъските представляват скали с различна плътност, които са нископроводящи. Именно гъбата е т.нар. „езеро”, изпълнено с кухини между скалите.

Водната площ само на наша територия е с площ 13-14 000 кв.км. Множеството артезиански кладенци в Житницата на България черпят вода именно от нея.

„Водата на тази дълбочина е под голямо налягане. Само на малко места тя стига до повърхността. В района на Суха река и на още няколко”, обяснява специалистът.
В научните среди водният ресурс е популярен като малм-валанжински. Наименованието идва от периода, в който се е формирал – Долна креда и Горна юра – преди 145-129 млн. години. Дълбочината на „гъбата” е различна. Под нея около километър и седемстотин метра са скалите, които са по-плътни и трудно пропускат вода. Под тях са още около 2 км. скали, които по-лесно пропускат вода.

”Шистовият газ обаче се добива на по-голяма дълбочина. Един-два километра по-надълбоко. Ако мораториумът не бе влязъл в сила, сондите щяха да минават именно през наситената с вода „гъба” и да продължават надолу. Хидравличният удар щеше да бъде правен именно на такава голяма дълбочина”, обясни доц. Бендерев и поясни, че рискът за околната среда при добив съществува, но не е голям (виж блица). Ученият оприличи сондата с телескоп. За безопасност между всяка от разтягащите се тръби е налят цимент, който да я изолира от външната среда.

„Прочетох интервю във вашия вестник, в което зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов предупреждава, че при добив на шистов газ в Румъния химикалите могат да отровят подпочвените води и у нас. Шансът обаче не е голям, тъй като дълбочината на сондажите е по-голяма. По-скоро северните ни съседи биха могли да изчерпят водния ресурс. Рискът обаче отново не е особено голям, тъй като в тези части на северната ни съседка няма големи потребители”, обяснява доц. д-р Алексей Бендерев.


Доц. д-р Алексей Бендерев:
Във филмите „за” и „против” има манипулации

- Д-р Бендерев, според Вас, до колко е реална възможността, при добив на шистов газ да се стигне до отравяне с химикали на подземните води?
- Искам първо да кажа, че всяка фирма прави всичко възможно да предотврати тази опасност. Става въпрос за огромни инвестиции, независимо дали става въпрос за газ, добиван от шисти, за конвенционален или за нефт. Всяка компания прави всичко по силите й да не загуби добива, защото това биха били огромни загуби. Инциденти обаче все пак е възможно да станат. Процентно обаче шансът е като да вървим по улицата и да ни блъсне автомобил. Риск има, но не се случва често.
- Покрай протестите срещу добива, станаха много популярни филмите, в които се показват опасностите от добива на шистов газ. Реални ли са те?
- Във всички крайности има неверни неща. Гледал съм филми и „за”, и „против” шистовия газ. Има истини, но във всички имаше манипулации. Вероятно заради икономически интереси. Сцената, в "Газленд", в която американец си пали водата, течаща от чешмата, стана особено популярна. Внушението е, че това се е получило при добив на шистов газ. Доколкото знам обаче този кадър е взет от друг филм и всъщност илюстрира скъсването на газопровод и водопровод, след което е последвало смесване. Нито розовите неща, прожектирани във филмите, нито черните са истина. Истината е по средата.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 20 януари 2012 г., в-к Република

Read more »

15 януари 2012 г.

Луда надпревара за саниране

Собствениците само на 5000 от нуждаещите се от саниране 720 000 панелни жилища, в големите градове на страната, ще успеят да се докопат до големия бонус, който им се предоставя от Оперативна програма „Регионално развитие” и бюджета, да ремонтират домовете.
Днес изтича срокът, по който банки могат да кандидатстват по обществена поръчка за участие във Фонда за жилищно обновяване, а от март започва надпреварата за разпределяне на 63 млн. лева за саниране между собствениците на апартаменти.

Програмата
Голяма част от парите по програма „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради”, по линия на „Регионално развитие” ще бъдат отпускани безвъзмездно. Финансиране обаче ще успеят да получат само първите кандидатствали сдружения на собствениците (за условията виж долу).
Според членът на УС на Българската асоциация за изолации в строителството инж. Йордан Николов голяма част и от вече санираните сгради ще се наложи да кандидатстват по програмата, тъй като свършеното до момента не отговаря на изискванията.
”Като цяло 95% от сградния фонд се нуждае от саниране”, обясни пред РЕПУБЛИКА инж. Николов (виж интервюто). Това са около 18 700 многофамилни сгради. Министър Лиляна Павлова обяви, че според разчетите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) парите отпускани по програмата ще стигнат за санирането на около 5 000 апартамента.
Пари
До края на месеца заинтересуваните бенефициенти може да кандидатстват с проекти за подобряване на енергийната ефективност. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по "Регионално развитие" (ОПРР) възлиза на 50.11 млн. лв. В тази сума влизат 42.59 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие и 7.52 млн. лв. съфинансиране от бюджета. Предвидени са и още 13 млн. лв., които ще могат да бъдат използвани под формата на нисколихвени заеми и гаранции по кредити на сдружения на собственици, които искат да инвестират в мерки за енергийна ефективност в блоковете.
„Бенефициентът, който кандидатства до края на януари е МРРБ. След това вече реално ще стартира програмата и за гражданите и ще проведем широка разяснителна кампания. Сдруженията на собствениците трябва да подготвят документите и прякото кандидатстване за подпомагане ще започне след 1 март”, разясни пред вестника ръководителят на Дирекция „Жилищна политика” към МРРБ Елена Антонова.

Инж. Йордан Николов, Асоциация за изолации в строителството:
На сгради с изолация ще се прави пак

- Инж. Николов, Асоциацията вече е алармирала, че санирането, което се прави у нас в повечето случаи не отговаря на нормативните изисквания. Какви пропуски се допускат?
- Почти навсякъде, където е поставена изолация, изобщо не е правен проект. Така санирането се оказва без абсолютно никакъв ефект. Слагат топлоизолация 5 см, 10 см, без никакви разчети. Не се обръща внимание на климатичната карта на страната, на изложението на стената, материалът, от който е изградена сградата. Почти никой не е сметнал тези фактори, въпреки че това се прави елементарно. Студентите във ВИАС го правят, като упражнение. Алпинистите, които поставят изолация, също могат да го направят за час работа, но не им се занимава. Хората пък искат да им поставят няколко сантиметра по-малка дебелина, за да спестят по 2 лв. на квадратен метър. Сега трябва да дадат по още 35 лв. на квадрат, защото основното в оформянето на цената е не материалът, а работата, лепилата и т.н.
- Вашият колега проф. Димитър Назърски съобщи, че между 90 и 95% от вече санираните сгради не отговарят на изискванията по Наредба 7 за енергийната ефективност. За такъв огромен процент ли говорим?
- Абсолютно е възможно процентът да е над 90.
- Като обобщение може ли да се каже като цяло колко сгради у нас се нуждаят от саниране?
- 95% от сградния фонд у нас се нуждае от саниране. И това не само старите сгради, а и голяма част от новите. Защото при новото строителство на много места е поставяна изолация само колкото да я има. Слагат дебелина 3-4 см, което в повечето случаи е абсурдно.

Бойко Борисов:
Цената на имота ще се вдигне драстично

В началото на годината премиерът Бойко Борисов заяви, че всички, които санират имота си ще започнат да плащат с 30% по-малко за отопление.
„На третата година след санирането на един жилищен блок, разходите за отопление намаляват с 30%. Освен това ще направим с 45-50 години по-голяма продължителността на живота на сградите”, коментира Борисов и добави: „Най-големият залог, който правителството вижда в частния сектор, това е енергийната ефективност. Ако българите успеят да ни чуят, и програмата, която стартира сега за енергийна ефективност успее, ще вдигнем в пъти, пъти цената на имотите на българските граждани”.

Иска се съгласие на 60% от живущите

За програмата могат да кандидатстват само живеещите в 36 града. Това са жителите на Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Велинград, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Лом, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Планираната продължителност на проектите не може да надвишават 3 години. За да може един проект да бъде одобрен, в съответната сграда трябва да има легитимно учредено сдружение на собствениците и поне 60% от участващите в него трябва да са съгласни, за да се пристъпи към саниране.
Сред дейностите, за които може да се кандидатства, са поставяне на топлоизолация, подмяна на дограма, ремонт или подмяна на вътрешна отоплителна, охладителна или вентилационна инсталация, газифициране на сгради.
На апартамент средната сума, която ще бъде отпусната по ОП „Регионално развитие” ще бъде около 10 хил. лв. Половината от нея ще бъде осигурена безвъзмездно, а останалата част собствениците трябва да осигурят чрез собствено финансиране, с кредит или чрез създаване на публично-частно партньорство с топлофикационно дружество. Ако се избере този вариант, сумата, която ще бъде необходимо да съберат живеещите в съответната сграда, ще намалява с още 25-30%. Разликата с първоначалната сметка ще се изплаща разсрочено на кредитната институция.
Ако в съответния блок има апартаменти с подменена дограма, тя няма да се сменя отново. Ако обаче е поставена топлоизолация, тя ще бъде измерена дали е достатъчна и ако не е така ще бъде надграждана.
Сред останалите услуги, които ще осигури държавата, ще бъдат безплатно енергийно и конструктивно обследване и надзор.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 16 януари 2012 г., в-к Република

Read more »

13 януари 2012 г.

4500 държавни такси бъркат в джоба ни


Повече от 4500 различни видове такси налага държавата на българския гражданин. Към почти всеки закон има тарифа за дължимите вземания и данъкоплатецът постоянно се изправя пред тях, когато иска да извърши някаква дейност, за която в много случаи е задължен, коментира пред РЕПУБЛИКА д-р Стойчо Кацаров, съпредседател на Гражданска инициатива „Справедливост”.
„Въпреки огромният им брой, не държавните, а общинските такси са по-големият проблем, тъй като там нарушенията са навсякъде и почти не се осъществя никакъв контрол върху различните наредби”, коментира д-р Кацаров. От сдружението вече оспориха в съда редица различни тарифи на общините, като противоречащи на Закона за местни данъци и такси, тъй като за никоя от тях няма необходимата икономическа обосновка, какъв трябва да е нейният размер, тъй като тя трябва да е съобразена, с разходите, които ще бъдат направени.
Бизнес
„В същото време се искат пари по два пъти. Човек е регистрирал фирма в търговския регистър, ако трябва и пред данъчните, ако е по ДДС. След това обаче ако иска да упражнява дейност и в Русе започват да му искат пари за различни регистрации. Ако пък седалището на фирмата е в Русе и иска да отвори магазин в Бургас и там трябва да плаща”, обяснява Кацаров.
Случаи
През тази седмица петчленен състав на Върховен административен съд върна за доразглеждане дело, заведено от „Справедливост”, с което се атакува задължителната 4-процентна такса, за завеждане на дело с материален интерес. Мотивът за искът е, че това лишава хора от правосъдие.
”Има шокиращи случаи, например при развод. Оспорва се делбата на имуществото при имотни хора и става въпрос за няколко милиона. Жената обаче трябва да плати няколко десетки хиляди лева, които тя няма откъде да вземе и няма как да получи това, което всъщност и принадлежи по право. Така тя е лишена от правосъдие”, коментира Кацаров (виж карето).

Уважиха жалба за съдебна тарифа

Върховен административен съд (ВАС) уважи жалба на Гражданска инициатива „Справедливост” и върна за доразглеждане дело, с което организацията оспори законността на четирипроцентовата съдебна такса по дела с материален интерес.
Петчленен състав не потвърди решението на предишната инстанция и върна делото с указания относно преценката на законността на процедурата по приемането на оспорената тарифа.
Според нея всеки, който иска да заведе дело, по което има материални интереси, трябва да плати 4% такса от сумата, за която претендира. Според ищците това лишава хората от възможност за достъп до правосъдие.
Още преди да излезе решението на ВАС от Справедливост разпространиха остро отворено писмо до председателя на съда, в което коментират решения на ВАС, които отхвърлят оспорването на различни такси и тарифи.
”Няма смисъл да се преструваме, че в споменатите случаи имаше истински съдебен процес. Съдът не беше безпристрастен арбитър”, се казва в писмото подписано от съпредседателите на „Справедливост” адв. Иван Груйкин, д-р Стойчо Кацаров и още членове на сдружението.
Д-р Стойчо Кацаров, съпредседател на Гражданска инициатива „Справедливост”:
Заплатите на чиновниците ги плащаме чрез данъците

Таксите са във всички сфери. Например по Закона за лекарствените продукти за всеки производител на лекарства има такса от 20 000 лв.. Това е само, за да го пуснат на пазара. След това трябва да плати няколко хиляди лева, за да му регистрират лекарство. Още един пример ви давам. За една аптека, нищо и никаква аптека с площ примерно 25 кв. м. се плащат 5000 лв.. Какви разходи прави администрацията за тези 5 000 лв. Ако хипотетично през тази година никой не подаде нито едно заявление за отваряне на аптека, нали администрацията ще получава заплати. Това е така, защото ние като данъкоплатци с данъците си сме платили всички разходи на администрацията – заплатите, телефоните, парното, електроенергията. Единствения допълнителен разход за разрешителното е бил за хартия за принтера и за тонер. Още един пример. Събира се такса за отваряне на лекарски кабинет, който обикновено е от бюро и кушетка. Лекарят има право да упражнява професията, но за кабинета трябва пак да плати още 133 лв., за да се регистрира, което е удостоверение, издавано от Регионалната здравна инспекция. Да впишат в един списък, че на този адрес д-р Иванов има кабинет.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 12 януари 2012 г., в-к Република

Read more »

Лед


Променливо е времето между празниците.
Падна сняг, температурите са ту по нулата, ту малко отгоре. Грейне слънце между облаците, после пак се скрие. Някак като настроението на 99% от български народ. Постоянно е около нулата. Хората живеят с очакването на почивните дни, озарява ги приятно чувство от идващата Коледна или Новогодишна нощ, от рождения ден на близък роднина или на приятел.


Но. Онова вечно българско „но”. Когато видят какво остава в портфейла, след като минат през супермаркета и касите за плащане на битовите услуги приятното чувство пак изчезва зад облаците на ежедневието, а температурата на настроението пада под нулата. Дори в момента да не сте от тях, може да си припомните това настроение и да се огледате и ще ги видите навсякъде около вас. Сериозни да преглеждат вестник и да пият сутрешното кафе в някоя бензиностанция или с ледено изражение да зяпат през прозореца на автобуса ежедневния маршрут, по-който се прибират от работа. Дори когато питат „ти какво ще правиш в новогодишната нощ?”, отпивайки от питието на приятелска сбирка, изглеждат равнодушни.

Шосетата и тротоарите на най-основните улици бяха надлежно почистени. Снегът от паважа на сокаците в кварталите обаче нямаше кой да го изрине. Подметките на ранобудните, отиващи на работа го затъпкаха, а към обяд снегът се превърна в гладък като стъкло лед. Някак като вече дведесетилетното старание за поддръжка на фасадата на държавата, докато арматурата на носещите колони, скрити зад мазилката, с всяка изминала година все повече корозира, и всички очакват цялата постройка да се срине, но се надяват да е по-нататък.

Чужденци хвалят собствениците на къщурата, че аджеба е много добре, че не продължават да я рушат, а я поддържат отлично с корозиралата арматура. Така както 99% от българите стават все по-стабилни финансово. Стабилни на едно ниво около нулата, докато това на по-богатите им събратя се срива. Така както, когато дойде есента и градусите рязко паднат от 25 на 15 ни се струва, че е станал страхотен студ. Ние обаче сме си свикнали на нулата. А през пролетта, когато стане 15 тръгваме само по една фланелка, отдавна забравили, че все пак някога е било толкова топло.

Българският лед е много тънък. Така както беше тънък, но сякаш увеличен с хиляди лупи, слънчевият лъч през Българското лято от 1994 година. Нагря много силно, жегата стопли не само сърцата, на футболните фенове, но на 99% от българския народ. След това обаче се скри между облаците, хората отново се сблъскаха с реалността на ежедневието и градусите намаляха. Ледът обаче днес макар и тънък не изглежда да остане толкова краткотрайно, а и е страшно по-опасен от жегата. А прогнозата на метеоролозите не предвижда скорошно затопляне. Ледът ще си остане, а по всичко личи, че ще падне още сняг и да затънем отново. Ледът обаче остава отдолу, а е най-опасен, когато не се вижда. И в най-тънките места може да се пропука, без да очакваме и без да се затопли.

Нека си пожелаем следващата година да бъде по-топла и по-слънчева. Снеготопенето да напълни язовирите, а ледът да се строши без да изненада 99% от народа и той да се издави. Останалият 1% отдавна са подготвени с лодки.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 29 декември 2011 г., в-к Република

Read more »