Проф. Георги Касчиев, атомен физик: Случва се един чудовищен кошмар

Георги Касчиев в момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професионален му път минава през Токийския технологичен институт, като професор по ядрени реактори, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Бил е преподавател в Техническия университет и полувисшия институт в Козлодуй и научен ръководител на Пети блок на централата.

- Професор Касчиев последните новини от „Фукушима 1” са, че горивото е полустопено и в заливането с вода на реакторите се включват военни хеликоптери, и водни оръдия. Какво всъщност се случва там?
- Заливането с морска вода е една безкрайно отчаяна мярка. Просто няма какво друго са се прави и за да не се бездейства правят това. А там се натрупват стотици тонове вода и ако тресне още едно силно земетресение натежалите тела на реакторите ще се доразпаднат. Не е дори за мислене за последствията. В същото време японците се опитват по някакъв начин да възстановят далекопроводите, за да докарат енергия и да включат помпите, за да започне охлаждане. Това е изключително трудно, тъй като всичко е в развалини. И трите реактори обаче са затрупани с рушевини и не се знае какво се случва отдолу.
- Ако успеят да включат помпите, това ще реши ли кризата?
- Ако успеят да ги включат, вероятно ще могат да стабилизират нещата на сегашното ниво. От там нататък ще се търси някакъв начин, за да се охлади стопените метал и гориво. А там вече няма никакво оборудване. Един кран не е останал – нямат нищо с какво да махнат капаците на реакторите. В противен случай огненото кълбо от радиоактивна стопилка ще продължи да потъва надолу. Температурата й е 2500-2600 градуса Целзий и бетонът не може да я спре, и тя потъва в земните кухини. При достигането на бетона обаче се получава една реакции при която се получава много топлина и се стига до взрив. В същото време, когато кипящата стомана достигне зоната с водата се получава паров взрив. За пример, същото нещо се случва и когато металът от една доменна пещ се излее в резервоар с вода. При взрива във „Фукушима 1” обаче ще се отделят радиоактивни аерозоли, които ще излетят нагоре в атмосферата... Колкото повече си мисли човек, толкова по-зле става. Там се случва един чудовищен кошмар.
- Официалните власти в България съобщават, че било абсурд да стигне радиация до нас. Здравният министър Стефан Константинов ни препоръча да се върнем в часовете по география, за да видим колко е далече Япония от нашата страна. Адекватна ли е тази позиция или тя цели да не се предизвиква паника?
- В България приказват някакви си неща. Че вятърът духа наобратно. А облакът от Чернобил обиколи 3 пъти цялата Земя. Идеята на властите е „дайте да не създаваме паника”. И се дърлят дали да строим или да не строим „Белене”, а нещата са много по-сложни. Гледайте CNN и BBC. Там интервюират всякакви авторитети. Говори се за Апокалипсис…
- Няма ли шанс катастрофата да остане локална?
- Бъдещето е черно. Онези хора там няма как да избегнат съдбата. Нивото на радиация около „Фукушима 1” е такова, че след два часа и половина се появяват първите симптоми на лъчева болест. За света всичко зависи от Божията воля. Има един много-много оптимистичен сценарий, но толкова оптимистични сценарий много рядко се случват. Той е облакът да се извали над Океана и да поизтрови морски обитатели. Но доколкото съм запознат въздушните течения са възходящи и радиоактивните частици ще достигнат слоевете, в които се образуват дъждовните облаци. После ще ръсят дъжд по разни места на планетата.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Венета Райновска
Публикуван: 18 март 2011 г., в-к Република

Read more »

Размисли на данъкоплатец

Поразмишлявах като един редови данъкоплатец.
Николай Цонев стана първият арестуван бивш министър. Това беше миналата пролет. Прокуратурата започна да реди обвиненията едно подир друго. Есента дойде и в съда обвиненията започнаха да падат едно подир друго. Така до вчера, когато Цонев беше оправдан по трето дело. Разноските по процеса ще трябва да бъдат платени от държавата. Пардон от нас – данъкоплатците. Парите са скромни за цяла държава – точно 3214 лева. Второто паднало обвинение не беше толкова скромно – струваше на българския данъкоплатец 3850 лева. Грубо десетина хиляди по трите дела.
Всичко започна с едно филмче. На него се виждаше Цонев заставен да падне на колене, а маскирани полицаи бяха насочили пистолети в тила му. Клипчето си имаше и аудио. И всички ясно чуха как един държавен обвинител крещеше "Като всеки истински престъпник – долу на земята”.
Афишираната от правителството борбата с престъпността и с корупцията, особено във властта, МВР TV отразяваше нашироко. Критиките за правителствен PR, се увеличаваха правопропорционално със затрупването на съда с арестувани при спецакциите с гръмки имена. Повечето се оказаха с не толкова доказани обвинения и един по един си се прибраха в къщи.
Сега същите тези бивши арестанти се канят да съдят България в Страсбург. Така както още през ноември и ексминистърът Цонев, когато беше оправдан по първото обвинение заяви, че ще заведе дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека, за уронване на престижа му и унижението, което е претърпял по време на ареста. Като нищо ще спечели и там. А там България губи десетки дела годишно, като средно присъжданото обезщетение е от няколко хиляди евро, до над 50 000 – 60 000. Разходите са около 1000 евро. Плащат се от загубилата страна. Само преди дни стана ясно, че от началото на управлението на кабинета „Борисов” данъкоплатците са платили над 2 млн. евро по различните дела в Страсбург. Ясно, е че много от тези дела са заведени заради бавени с години процеси и грешки на следствието и прокуратурата още при миналите правителства. Което обаче не е ясно доколко ми стопля сърцето като на данъкоплатец, при положение, че порочната практика продължава и страната губи дело след дело в Страсбург.
Иначе делата у нас продължават да се точат. Някои с месеци, други с години. Всичко това е свързано с много разходи. „Днес се гледа еди кое си дело и заради отсъствието на еди кой си свидетел то беше отложено и следващото му заседание ще е еди кога си”. Това се чува през ден в обедните новини. Но хората пуснали радиото в колата си едвали се замислят какво им струва това. Изплащат се възнаграждения на вещи лица, плащат се пътни и какво ли не още. Ето доказателство, че това не е дребнавост, а пример за това, че малките капки не са толкова малки и наистина могат да събират вир - в края на миналата година Софийски градски съд постанови да се изплатят 200 лева пътни разходи на свидетел по делото срещу бившия председател на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Просто човекът пристигнал специално за заседанието от Варна до София с мощния си джип. Разпитаха го човека, но другият свидетел не се яви и делото беше пренасрочено. Впоследствие пак беше отложено, заради неявяване на свидетеля.
И така заседанията се редят, а разходите си текат, си мисля аз като един редови данъкоплатец.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 8 март 2011 г., в-к Република

Read more »

Сънародниците ни от Западните покрайнини: България ни жертва заради магистралите

София е жертвала опитите на българите от Западните покрайнини да запазят самосъзнанието си и да се развиват културно, заради икономически интереси.
Според изявени общественици от Босилеград и Цариброд страната ни вече не подпомага сънародниците ни отвъд западната граница, за да бъдат осъществени големи инфраструктурни проекти между България и Сърбия.
Малките камъчета
„Смятам, че и двете правителства работят да ни няма по-бързо, за да не тровим отношенията между двете страни”, коментира Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център в Босилеград.
Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия припомни думите на премиера Бойко Борисов при гостуването на колегата му Мирко Цветкович у нас. Тогава Борисов подчерта значението на магистралата Белград-София, след което и двамата обявиха, че е станало недоразумение със забраната да бъде почетена 138-годишнина от обесването на Левски, пред паметника му в Босилеград. Цветкович заяви, че „неприятният случай в Босилеград трябва да бъде забравен”. Борисов го подкрепи с думите, че „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения".
Представители на различни организации на българите в Западните покрайнини се обединиха около становището, че натискът върху тях и асимилационната политика днес са по-сериозни дори от времето на управлението на Слободан Милошевич. Те разказаха, че през годините са изпратени стотици писма за опитите за културна асимилация и с примери за потъпкване на граждански свободи до различни институции и в Сърбия и в България.
”Трябва да ви кажа, че по времето, когато управляваше Милошевич, ни обръщаха по-голямо внимание и постигахме по-големи резултати, вероятно заради международната конюктура”, посочи Зденка Тодорова и почти през сълзи добави, че при скорошен разговор със сръбски дипломат той заявил: „Ми тя вашата държава не се интересува от вас, та ние ли”.
Позиции
Отец Георги Спасов поздрави сънародниците ни от другата страна на границата от името на Годечкия епископ Кирил и запита, защо Българската православна църква е изоставила своите чада.
Българите от Цариброд и Босилеград посочиха, че декларираната от председателя на парламента Цецка Цачева безрезервна подкрепа на България за членство на Сърбия в ЕС трябва да се преразгледа и да се поиска гарантиране на минималните им права.
От своя страна адвокат Георги Челебиев припомни, че Западните покрайнини по силата на Ньойския диктат са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. Не Сърбия, а общо 6 държави юридически са признати за наследник на Югославия, като по този начин може да се проведат преговори за статута на Западните покрайнини, в които да се постави въпросът за правата на българите там.

Земите откъснати по Ньойският договор

Западните български покрайнини са откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като Западни покрайнини, а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония.
На последното преброяване, в сръбските Западни покрайнини 9 000 души се записаха като българи, но по неофициални данни още толкова са се посочили като членове на други етноси, заради страх от репресии.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 1 март 2011 г., в-к Република

Read more »