История за лека нощ

11 август 2011 г.

Келти, индианци и рицари крият планините

Келтски воини, размахващи бойни брадви, боядисани с цветовете на войната индианци или българи, византийци и араби в типичните за тях облекла отпреди десетина века могат да изненадат загубили се туристи в българските планини. Случайните срещи обаче са изключение, тъй като странниците се стараят да разположат лагерите си далеч от населените места и пътеките.
Всъщност това са ентусиасти, които социално-исторически експерименти целят да проучат начина на живот на отдавна изчезнали общества. „Най-активни у нас са келтската група „Дъбова порта”, средновековната “Modvs vivendi” и индианската „Орловият кръг”.
„Идеята е да открием нещата, които не могат да бъдат видени и пипнати в музея”, разказват членовете им.
Средните векове
В “Modvs vivendi” са си поставили за цел да разберат как е живял средновековният човек. Разделили на групи: Български земи, Отвъдморски земи (Латински и Ислямски Ориент) и Северна Европа (Британски острови, Скандинавия и Русия).
Средновековното общество е основано преди девет години от историка от СУ Калин Йорданов и художника Мирослав Лисичков. Лагерите ентусиастите правят предимно в Стара планина, Родопите и на южната страна на Витоша.
”Идеята е експериментът да продължи колкото се може по-дълго, но и по възможност да се проведе по-далеч от цивилизацията”, обяснява пред вестника Александър Шопов, друг от основателите на “Modvs vivendi”.
На експерименталните лагери участниците вкусват само типична за епохата храна, обличат се в дрехи, чиято мода е минала преди 700-800 години, а оръжията и доспехите, носени от рицарите, както и оръдията на труда, са реплики на използваните тогава.
”С рецептите за приготвяне на храната срещнахме сериозни трудности. Оказа се, че разполагаме с писмени извори от Ислямския свят и Западна Европа. За нашите земи обаче са малко”, спомня си Шопов. Така отначало приготвяли предимно храна, типична за Запада. Оказала се доста разнообразна и вкусна – с много сосове и подправки. Огънят, на който се готви, също се запалва по типичния за епохата начин – с кремък, огниво и прахан, което се оказало, че отнема около минута.
В “Modvs vivendi” обаче попаднали на византийски „Диетичен календар” от XIII век. В момента ентусиастите са се заели да го преведат на български. В текста диетологията е разгледана и от медико-философска гледна точка. От него се разбира, че преди 800 години са се спазвали различни норми, като например за честота на къпане или правене на секс. Препоръките са били през лятото човек да обръща внимание на хигиената 8-10 пъти месечно, през зимата поне три пъти. Интимността между мъж и жена също е зависела от сезона – през някои месеци тя не е била препоръчителна, през други - до 6-7 пъти.
Облеклото на средновековния човек е било от лен, вълна или памук. Всъщност под всяка рицарска броня е имало памучна дреха, която е омекотявала силата на удара.
”Експериментите ни показаха, че наистина бронята би предпазила ръката от отсичане при удар с меч, но неминуемо би била счупена без памучната дреха”, обяснява Шопов.
Келтите
Създател на „Дъбова порта” е Венцислав Томов. Днес той живее в Квебек и ни препоръча да се свържем с някой от активните членове на обществото. Милен Маринов също е от основателите и с охота си спомня за първите години:
„Смело мога да заявя , че всъщност нашето общество беше прототип на групите за исторически възстановки у нас. В началото всичко беше твърде абстрактно. Немалко хора просто бяха привлечени от мистицизма на друидизма и философския аспект на келтската античност”, обяснява Маринов.
Именно келтското общество провежда първия експериментален лагер у нас. През 2002 година членовете му построяват къща на Витоша. Тя е кръгла постройка, измазана с кал и с основа от сплетени клони. Покривът е сламен, огнището е в центъра.
”По онова време обаче липсваше достатъчно информация, а и средства за възстановка в съвременния смисъл на думата. Дрехите ни бяха с неправилна кройка, някои дори и от неотговарящи на епохата материали. Водещ беше външният вид, тъй като липсваше информация. Заменяхме някои съставки с подобни. Например в един исторически форум ни атакуваха, че в началото в „Дъбова порта” сме ползвали леща вместо специфично бобово растение, което използвали в античността”, спомня си съвременният келт.
Днес на лагерите на „Дъбова порта” се върши това, което всеки античен човек е правил - голяма част от времето минава в събиране на храна - боровинки, гъби, ягоди. Дървата за огъня се разтрошават между камъни (брадвите били предимно бойни - желязото се е ползвало за оръжия и е било скъпо). Мъжете отделят подобаващо значение и на тренировките по фехтовка. Вечер край огъня се разказват истории, приказки и легенди.
Кулминация на лагерите е празникът Лугназад в чест на бог Луг - церемонията по откриването на ловния сезон и началото на жътвата.
Индианците
"Орловият кръг" е първото българско сдружение, което сериозно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е през 1990 г., но членовете му подчертават, че мнозина от тях „дълги години преди тази дата вървяха сами по индианския Път”. Основна задача, която са си поставили, е развитието на научноизследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката - науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и настоящето на коренните жители на Америка. Всяка година провеждат лагери на открито, подобно на членовете на останалите подобни общества. Построяват вигвамите си на Витоша, на място, което пазят в дълбока тайна.

Бира от коприва, лявата ръка и бизоните
Експерименталните общества през различни периоди от време издават и свой алманах. „Дъбова порта” – „Тиле”, „Modvs vivendi” – „Месечник”, „Орловият кръг” - „Гласът на орела”. От тях непросветеният може да научи интересни факти, почерпени от изворите. Като например как може да се направи типична келтска бира от коприва. За рецептата са нужни тава с коприва, 30 г хмел, 500 г малц, 2 литра вода, 250 г мед, 30 г мая. Копривата, хмелът и малцът се варят 30 минути. Прецежда се и се добавя медът. Докато е топла, се добавя маята и се оставя да ферментира 3 дена. Прецежда се и се консумира след седмица или две.
От изданието на“Modvs vivendi” незапознатите могат да научат, че през Средновековието лявото се свързва със злото, а дясното – с доброто. Затова в картината "Първородният грях" от Хюго ван дер Гоус Ева протяга лявата си ръка, за да откъсне ябълката.
”Гласът на орела” разказва легенда на индианското племе кайова, според която Творецът предупредил своите синове, че краят на света ще дойде, когато изчезнат бизоните.

Възстановки на битки
След първите експериментални общества у нас започват да се появяват групите за исторически възстановки.
”За по-мащабните мероприятия репетираме с месеци. Вече сме започнали да се подготвяме за битката на Владислав Ягело под стените на Варна, която ще се проведе от 4 до 6 ноември”, обяснява Ясен Ненков, управител на Сдружение „Чигот”. Членовете му са петдесетина, а първите възстановки започват да правят преди 6 години.
”Битката пред Шуменската крепост обаче е най-мащабната, която организираме, и последния път в нея се включиха към 160 човека, включително много гости от чужбина”, казва Ненков и допълва, че всичко, което правят, е безвъзмездно и всеки сам трябва да си осигури реплика на средновековно оръжие и доспехи.
”Чигот” често участва в съвместни представления с колегите им от Сдружението за антични и средновековни възстановки „Сила”. Едно от последните бе в Античния театър в Пловдив, където бяха пресъздадени сцени от всекидневния живот на хората в античността – пазар на роби и гладиаторски борби.
Популярност придоби и прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур”. Над 200 са активните й членове в цялата страна. Освен демонстрации на битки те пресъздават различни оръжия и дрехи не само по прабългарски модел, но и по тракийски. Изработката им излиза доста солено и цената само на един шлем може да достигне до около 800 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Общества за експериментални възстановки
Публикуван: 11 август 2011 г., в-к Република

Read more »

Aдвокат Марин Марковски: Нови свидетели оневиняват Лазар Колев


- Адвокат Марковски, обжалвахте осъдителната присъда на Лазар Колев за убийството на сестрите Белнейски. Процесът продължава на по-горна инстанция в Пловдивския апелативен съд. Какви нови доказателства ще представите в защита на Колев?
- Началото на делото вече бе насрочено за 15 септември. Искаме да се съберат още доказателства, които първата инстанция отказа. Едното е да се направи експертиза на ноктите на сестрите Белнейски. Също ще искаме да бъдат разпитани свидетели, които са били на местопрестъплението към момента на огледа и ще дадат показания. Ще искаме да се разпита един свидетел, който е бил злепоставен от Владимир Славов – Иширковеца (свидетелят, който е бил съкилийник на Колев и твърди, че той му признал за двойното убийство – бел. авт.) и имаме документация в тази посока.

- Кой е този свидетел и как е бил злепоставен от Иширковеца?
- Този човек дойде в кантората. Бил злепоставен от Иширковеца, че е извършил убийство, пък той се оказва, че е невинен. Делото срещу него е прекратено затова, че са доказали, че не е извършил престъплението. А Иширковеца твърди, че той го е направил това престъпление и че пред него се е изповядал. Същата схема, както при Колев.

- Какво е състоянието на Лазар Колев. Преди време бяхте казал, че отказва да яде и не може да спи?

- Напрегнато е момчето, но се държи. Човекът е с доживотна присъда, без да е направил престъпление. Как да е? Но няма психиатрични проблеми, които да го правят негоден да участва в процеса.

- Марияна Тодорова, майката на Колев, твърди, че синът на бившия зам.-министър Георги Петърнейчев – Атанас, е извършил убийството. Имате ли нещо в тази насока?
- Моята работа като на адвокат е не да търся кой е направил престъплението, а да видя какви са доказателствата, че Колев е извършител или не е. Това да се намери извършителят е работа на полицията… Доколкото може да се справи с този проблем. То всъщност се вижда колко могат. И накрая се изправят невинни хора на подсъдимата скамейка. И след това се появяват и хора, които четат съдебни актове и съдебната грешка нищо не значи за тях.

- Продължавате ли да смятате, че са двама убийците на сестрите?
- Това е като един сложен ребус и той трябва да бъде решен. Да установим как е станало и колко души са били. Но за да съм ясен и професионално точен, аз не мога да коментирам дали са били двама, трима, или повече. Но във всички случаи знам, че не е Лазар Колев.

- Но във всички случаи е повече от един?
- Категорично, да!

- Казахте сложен ребус. „Белнейски” ли е най-тежкото ви дело?
- Тежко е делото, но съм имал и други тежки дела, които не са били на вниманието на публиката. Но двойни убийства не стават често. Защитават се двойни убийци, но хората не са се интересували така за съдбата на делата. Това колко е тежко едно дело е относително. Можеш да защитаваш някой за изнасилване, който е невинен. Ето наскоро оправдаха един. Имаме и други тежки дела по член 115 от Наказателния кодекс (за умишлено убийство - бел. авт.). Всяко едно дело е тежко, когато попаднеш при съд, който не е коректен към закона откъм наличие на доказателства. Опасното при правосъдието е, че не е като компютъра. Ако Лазар Колев се беше паднал при друг състав, беше редно да го оправдае, докато този го осъди. Елементът човешка грешка съществува и е много опасен.

- Щяхте да бъдете адвокат на Николай Русинов-Чеци, ако му бяха повдигнати обвинения за друго убийство, което вълнува обществото – това на Яна Кръстева. Може ли да бъде направен паралел с делото „Белнейски” по отношение на посочените за убийци – първо беше Пламен Трифонов, после Русинов, а накрая само Трифонов беше оставен в ареста, но нямало достатъчно доказателства срещу него за присъда?
- Да, не мога да бъда адвокат на Русинов, след като не му повдигат обвинения. От събраните дотук доказателства нямаме достатъчно доказателства, нямаме достатъчно причини изобщо да го свържем с това престъпление. Той няма никакво участие в убийството. Паралел между двете дела обаче не може да се направи. Но ако се направи преглед на печата във връзка с доказване на обвинението срещу убиеца на Яна Кръстева, там е истински хаос. На какво се базира обвинението, може да се види, като се отворят кориците на самото дело и прочетеш доказателствата, които са събрани, и видиш за какво става въпрос. Не може да се направи паралел и защото прокуратурата обвинява Трифонов, а при Колев имаме присъда. Както вече казах, това е изключително опасна ситуация, защото има присъда – съдебна грешка, която ние сега трябва да отстраняваме. А за убиеца на Яна нещата още трябва да се решават. Там се правят едни митохондриални експертизи върху космите върху жертвата. Там има още да се работи. Дотук доказателствата са малко.

- В момента по колко още дела сте страна. Има ли заплетени като това за убийството на Белнейски?
- По много дела. И има заплетени дела. Но аз не обичам да коментирам моите дела, защото не е нещо, което трябва така да се прави. Както се казва, „булката е бременна и ние да се радваме за това нещо”. Когато журналистите ме питате и мога да отговоря - отговарям. Но етиката налага да не давам гласност на нещата, с които професионално се занимавам.

- Но за развитието по делото „Белнейски” говорите охотно, през януари поканихте журналистите и на пресконференция...?
- Бях принуден, защото те изкараха следователя Веселин Мартински. Той направи една атака по всякакви медии - по вестници, по телевизии и по радиото. И аз съм длъжен да отговоря. Единствено по тази причина се старая да запознавам обществото със случващото се. Трябва реално да е запознато с подробности по делото и да е информирано.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: БГНЕС
Публикуван: 12 август 2011 г., в-к Република

Read more »

4 август 2011 г.

Институционално достигнати висоти

Обзет от ведро настроение смятах да напиша едни също толкова ведри редове, подходящи за навечерието на почивните дни и Деня на майстора. Редове за слънчевите лъчи, морските вълни и хубавите жени.
Редове различни от постоянните обвинения сипещи се отвсякъде към институциите, примерно за това, че не си вършат работата. Но две новини, които ако не бяха свързани с човешки трагедии щяха да са по-скоро комични отколкото трагични, ме подтикнаха да променя първоначалния замисъл. И да напиша няколко нетолкова ведри редове за достигнатите нови висоти от българските институции.
Първата новина бе, че при пожара в Китен, граждани подали по грешка сигнал на телефон 150. Тоест в Бърза помощ. Явно са направили фатална грешка, като не са се обадили на телефона на пожарната 160 или на спешния номер 112. Фатална грешка, защото двете заведения и къща междувременно изгаряли, докато хората се чудели къде се бавят колите на Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Всъщност през това време диспечерът на Центъра за спешна медицинска помощ умувал дали му влиза в многобройните чиновнически задължения да препрати сигнала до колегите от Пожарната или напротив. Умувал, разбираемо прозявайки се, предвид среднощния час. Трябвали му точно 40 минути!!!, за да реши, че всъщност няма да му коства чак толкова да набере номера и разбираемо прозявайки се, предвид междувременно станалия още по-среднощен час, да съобщи, че в Китен изгарят някакви си заведения и някаква къща на някакви хора. Според мен на този дежурен трябва да бъде направен паметник, защото той е пример за постигнатите висоти от институцията, в която работи. Всъщност още по-висок паметник, защото човекът е дал пример и за граждански дълг, като проявил завидна съвест и набрал, разбираемо прозявайки се, номера на пожарната.
Като се замисля обаче от съобщението не става ясно дали, след като минали 40-те минути, се е обадил диспечерът от телефон 150 или собствениците на междувременно изгорелите заведения са се поинтересували, защо пожарната все още я няма. Ако се е получил вторият вариант, нашият герой – прозяващият се диспечер - трябва да се задоволи с по-ниския паметник – само като пример за постигнатите институционално висоти.
Дотук с нетолкова ведрите редове за единия случай. Малко и по другия. Окръжният съд в Русе осъди шофьор блъснал пешеходец. Дотук няма пример за постигнати уникални висоти от магистратурата. Но пример няма само дотук. Защото блъснатото е 15-годишно дете. То е прегазено на пешеходна пътека до училище. И заради катастрофата детето вече не е между живите. Но кандидатурата на институцията за по-висок паметник от този на нашият приятел прозяващият се диспечер, идва тепърва. Защото всъщност мъжът сгазил детето на пешеходната пътека до училището е осъден условно! На 16 месеца (цифром) или на година и четири месеца (словом). С юридически термини казано, осъден е условно, че е причил смърт по непредпазливост. Всъщност даже се споразумял със съда, защото се признал за виновен. А и още нещо. На господина убил детето на пешеходната пътека до училище му е отнета и шофьорската книжка. За две години(словом) или 24 месеца (цифром). От този момент насетне съвсем законно отново ще може да си гази децата по пешеходните пътеки. Даже последните осем месеца ще може да го прави, като няма да рискува условната присъда да му се превърне в ефективна, а ще отговаря само за шофиране без книжка. Кандидатурата за достигната от институцията нова висота, смятам, че е сериозна. Много сериозна.

П.П. По мое скромно мнение паметниците на двете институции трябва да бъдат достатъчно високи, за да заемат първо и второ място в Книгата за рекордите. Там да си преценяват кой на кое да е…


Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 5 август 2011 г.

Read more »

1 август 2011 г.

Признаха, че капитан плащал чужда глоба, но взетите пари остават за държавата

Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания при президентството постанови държавата да се откаже от глоба от 35 000 лв., наложена на пенсиониран капитан далечно плаване погрешка.
Въпреки че от 9 години при самообявилия се за социален президент Георги Първанов се изсипва водопад от молби от всевъзможни институции, наложеното на Любен Делчев вземане да бъде опростено, едва след публикации по темата в РЕПУБЛИКА това стана факт.

Предистория
Историята на капитан Делчев започва преди 11 години, когато той командва танкера „Ропотамо”. Параходство Български морски флот обаче закъснява да зачисли товар газьол в Митница Варна, което е задължение на фирмата. Наложена е административна глоба, но неизвестно защо на капитана на кораба. Преди 9 години Любен Делчев прекратява активната си служба и излиза в пенсия. По-голямата част от нея обаче е запорирана, за да си прибира митницата глобата. Пред Комисията за опрощаване на държавни вземания, през годините за Делчев се застъпват от две народни събрания, от министерства, от общинския съвет на Варна и от Асоциацията на морските капитани. Дори от самото параходство писмено признават грешката.
Победа
Години наред няма никакъв резултат и едва след публикацията във вестника ни от 8 юни т.г. Комисията уважава искането. Постановява да се опростят вземания в размер на 35 000 лв.
”След няколко месеца, живот и здраве, ще стана на 80 години, а едва сега за първи път ще взема цяла пенсия. За мен това бе дълбоко морален акт, защото след като отдадох целия си живот на тази страна, след като по цял свят съм водил над 10 кораба под държавния ни флаг, накрая преживях такова унижение”, казва капитан Делчев. В писмо до редакцията морският вълк благодари с думите „Поклон и благодарност за вашата активна позиция, изразена в няколкото публикации, с които запознахте читателите на нашия толкова уважаван вестник, с тази чудовищна глупост”.
Развитие
До момента обаче от пенсията на Любен Делчев са удържани 25 500 лв., пресмята самият той. Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания няма как да върне тази сума и след като с нейния акт държавата най-сетне признава грешката Делчев се надява, че ще се намери начин да върне грешно взетите пари. Той е изпратил молба до финансовия министър Симеон Дянков, на чието подчинение е Агенция „Митници”, да се застъпи, неправомерно взетата митническа глоба да бъде върната.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 27 юли 2011 г., в-к Република

Read more »

Хищник тръшна табун коне


Силен хищник е успял да избие 12 коня в Средна гора, научи РЕПУБЛИКА.
Нападенията продължават вече втора седмица и жителите на две села започват да се притесняват дали животното няма да слезе до къщите.
Нападения
Атаките на звяра, който все още не е забелязван от никого, стават в района между карловското село Мраченик и брезовското Свежен. Там, в местността „Балабаново”, в близост до връх Кадрафил, където е издъхнал войводата Хаджи Димитър, местен животновъд пасищно отглежда расови коне. През последните дни, почти всяка сутрин собственикът им намирал поредната жертва, а някои дни и по повече от една. Някои от по-силните животни са успели да се спасят, но по задниците им имало следи от нокти от големи лапи.
”Неизядените части от труповете са открити полузаровени с клони и дървета. И този факт и откритите следи говорят, че става въпрос за нападения на мечка- стръвница. Изключено е да са вълци”, разказват опитните ловци от Свежен. Според тях става въпрос за едър екземпляр, вероятно повече от 200-килограмов. Те смятат, че е възможно да става въпрос за някоя от заселените у нас карпатски мечки. Слухът за нападенията се носи от уста на уста между жителите на селата и постепенно хората започват да се притесняват да не би звярът да започне да слиза към къщите в търсене на храна. Всички обаче са изключително озадачени и част от хората дори не вярват на разказите какво се случва в планината. Причината е, че и най-старите жители не си спомнят в този регион да се е появявала мечка, но предполагат, че вероятно стръвницата е преминала през Подбалканското поле от Националния парк „Централен Балкан” в Средна гора.
Отстрел
Все още собственикът на атакувания табун не е подавал оплакване. Когато това стане, специална комисия от РИОСВ-Пловдив трябва да оцени щетите, след което ако се прецени, че има опасност за населението, Министерство на околната среда и водите трябва да даде разрешение за събиране на хайка и отстрел на стръвницата.

Мечка развежда децата си из село

Огромна мечка с две малки се разходи из родопско село посред бял ден, научи РЕПУБЛИКА.
„Това стана снощи. Все още обаче беше съвсем светло – някъде към 19.30 часа. Майката беше много едър екземпляри и водеше мечетата досами къщите”, разказа пред вестника Костадин Ингилизов от смоленското село Момчиловци.
Четири-пет човека станали свидетели на неочакваното посещение. То продължило около 5 минути, след което трите животни се отправили в посока към параклиса „Св. Петър” край селото. В този район преди дни местните видели стъпки, също от едър екземпляр, но смятат, че е друг, тъй като стъпките били от само животно.

Свиня нахапа тестисите на мъж


36-годишен мъж от новозагорското село Прохорово е бил нахапан по тестисите и краката, когато влязъл в кочината на угоявана свиня. Човекът е бил закаран в сливенската болница „Д-р Иван Селимински“ изключително пиян. Едва по-късно успял да си спомни какво се е случило и да обясни причинителя на раните си на лекарите. Хирурзи и ортопеди са се погрижили за него, след което лечението е продължило с антибиотици.


Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: в-к Република,

Read more »