История за лека нощ

27 септември 2011 г.

Новите десни

1968 година се е превърнала в политически и културен символ. За студентските протести във Франция е изписано много.
За раждането на поколението на „новите леви”. За това, че през май ’68 се появява движение, чийто привърженици искат да отстоят свободата на индивида срещу институциите. Че явлението се разпростира в цяла Западна Европа, в САЩ, в Япония. И как 40 години по-късно бунтарите дойдоха на власт, за да променят закостенялата система. Светът се запозна с идеите на Блеър, Шрьодер, Фишер, отчасти Клинтън.
Покрай сблъсъците в градовете на България никой не се сети да напише, че може би вчера, днес и утре се раждат „новите десни”, в противовес на фалшивите социални придобивки, давани от фалшиви социални партии. Сетиха се да кажат, че са лумпени и дрогирани, но не и това.
Наистина кадрите от протестите показват една интересна картина. Момчета и по-рядко момичета, рядко навършили 20 години. Немалко дори малолетни. Скандиранията са достатъчни да подсетят случайния минувач, че става дума за футболни фенове. Може би наистина част от тях са маргинали „подкрепили се” с бутилка водка или линия амфетамин. Но какво изкара тези млади хора на площадите?
Това съвсем не е случаят в Катуница. Там просто някой драсна една клечка, появи се искра и се подпали едно буре. Кой я драсна не е съвсем ясно, ясно е, че на пламъците ще се топлят крайнодесните партии, етническата партия и циганските босове (от къде синовете на Рашков знаеха за палежите, та даже и климатиците бяха прибрани и скрити някъде), които още по-лесно ще получат подкрепата на уплашените махали, за да ги изтъргуват за своя сметка на онзи, който след по-малко от месец ще плати най-много.
И не бурето бе сгазването на детето от наглия циганин, твърдящ, че мислел, че е блъснал куче, а клечката. Още преди девет години Консултативният съвет за национална сигурност премъдро заключава, че „Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност”. Сигурно заради страх да не бъдат обвинени в дискриминация са си затворили очите, кой стои зад престъпността. Малчуганите по протестите се надпреварват един през друг да повтарят, че циганите са престъпници, взимат детски и социални помощи, строят незаконни къщи. В криворазбраните опити да се спрат протестите им се опонира, „че и останалите газели хората по пътищата, убивали, изнасилвали”. Следват данни на вече закрития Съвет за криминологически изследвания, за престъпността по етноси. Една графика обхваща криминалната активност на основните етнически групи при грабежите. Около десет пъти колонката под която пише роми е по-висока от тези на българи и турци. Убийците и нанеслите телесни повреди пак са три пъти повече. За изнасилвачите данните са за 100 000 души. Колонката с ромите гони 50, тези на българи и турци са равни – под 10. 60-80% от затворниците пак са цигани. Крадели и грабели, защото нямали работа и затова трябвало да се наливат пари в програми за ромска интеграция.
А барутът, с който са напълнени буретата по площадите е стаена омраза, насъбрана от раждането на тези младежи. Но не срещу циганите, а срещу безперспетивността. Омраза идваща от това, че майките учителки взимат по 400-500 лв., а бащите лекари с по 100-200 лв. отгоре. И в семейството всеки ден се говори за пари и проблеми. А алтернатива не се вижда. Дори прочутите магистрали не водят някъде надалеч.
Та може би в днешните дни се появиха новите десни. Онези сърдити млади хора, на чийто свежи идеи можем да се надяваме, че ще променят по някакъв начин България. Може да е само за добро, защото дворът по-разтурен няма да стане, колкото и незнам си кое правителство поред да се бие по гърдите, че премитало боклука и стягало къщата.
Остава да се надяваме, че няма да минат 40 години, подобно на „новите леви”, за да дойдат „новите десни” на власт и да променят нещата. И самите момчета и момичета на това се надяват.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 септември 2011г., в-к Република

Read more »

22 септември 2011 г.

Проф. Андрей Пантев: Личностната независимост днес е преди държавната

- Проф. Пантев, кой е най-големият български празник – 22 септември, 3 март, 6 септември или 24 май?
- Ако нямаше 3-ти март, нямаше да има 6-ти септември, нямаше да има 22-ри. Тук е важно коя е изначалната първостепенна крачка в историята на българската държава. В това отношение можем да кажем, че във финалния период България е вече напълно равнопоставена и в политическо отношение с останалия европейски свят. Именно това е денят и датата, която честваме.

- Все пак Санстефанският мирен договор не обхваща цялото землище – без Северна Добруджа и части от Сърбия.
- Санстефанският договор е само свидетелствен документ, докъде се е разпространило етнически българското племе, което доминира на Балканския полуостров. Но като реална държавна формация, едва ли е било възможно да стане реалност, защото все пак всички останали балкански държави, са създадени поне 60 години по-рано, но са много малки на площ и това би нарушило балканския мир. Иначе от морална и етническа гледна точка този договор е напълно справедлив.

- България днес независима ли е?

- Дори САЩ не са независими в този смисъл и те търсят някакви коалиционни съюзници. Дори и малки…Независимост вече не може да има в този смисъл да не ни трябва някои днес – аз казвам, че не може да се направи и един молив, ако искаш да го направиш независимо от разни доставчици. Но независимост вече има други съдържание – на име, на облик, на интензитет на мислене, при което не можеш вечно да се подчиняваш на общото течение и на общите представи, на общата воля, да мислиш с ума си. Днес водеща е личностната, а оттам политическа и държавна независимост. Ние трябва да бъдем внимателни и предпазливи, и най-вече основни към понятието „независимост”. Това един мъж, независим от любовта на жена, не е грозно зависим – това е красива независимост. Няма какво да се правим на интересни и да не знаем какво означава независимост. Това означава например да не бяхме предоставяли нашето въздушно пространство по време на войната в Югославия през 1999 г. Това щеше да бъде израз на независимост. Независимост щеше да бъде, ако гърците, членове на НАТО, които устроиха грандиозен протест в Солун срещу интервенцията в Югославия. Все пак независимост означава нещо, което не правят всички – това е смисълът на това понятие. Независимостта не е самоцел. През миналия век ние сме взимали решенията за война независимо, но това не означава, че това не е било грешка, било е искрено престъпление. Може да направиш глупост и пак да си независим.

- В момента отделните хора не се ли чувстват зависими от икономическите фактори – от банки, наеми, заплати и пр.?
- Това е зависимост при пазарна икономика, при която ако рухне единството, тогава рухват всички звена и всички силно зависими хора. Винаги трябва да бъдем внимателно за това, което ни дава онова усещане за сигурност да принадлежим към някого. Това може да ни донесе нещастия, които не са генерирани у нас. Едно от тях е съвременната банкова финансова криза. Идеята, че еврото е нестабилно, това че трябва сега да участваме във военни операции, защото сме член на НАТО и пр.

- Всичко това идва от глобализацията – тя има ли алтернатива?

- Глобализацията няма алтернатива, но това не означава, че е позитивен елемент в човешкото развитие, дотолкова доколкото всяко ново явление би предизвикало форма на противодействие. И може би не толкова скоро ние ще видим, че тази глобализация, която е най-вече политическа, а не културна, може да предизвика онези движения, които вече виждаме – онези примитивни и забравени понятия като регионализъм, като сепаратизъм. Но ще дойдат и интелигенти хора, които ще осмислят това усещане. Не се правя на пророк, но не съм много оптимист за бъдещето на България.

- Виждате ли такива интелигенти хора у нас?
- Навремето национализмът в България и в света, от края на XVIII в. се е носел от композитори, от писатели, от поети, от генерали, от философи. Сега за жалост съвременният национализъм, чисто българският, се носи от хора, които са усетили че им някакво пространство, някакъв прозорец, някакъв вакуум, в който могат да се настанят. И прославяйки и плачейки за майка България, се събират на министерски или парламентарни кресла.

- Има доста политици отвън, които правят периодични изказвания срещу България. На какво се дължи това?
- Вижте сега, България никога не е имала привлекателен имидж по света, като оставим кебапчетата и киселото мляко. Винаги е гледана с една снизходителна и понякога предварителна поза от времената, когато Калоян разбива кръстоносците до Одрин през 1205 г., се създава един негативен имидж на българите като бегли християни и си остават полу-варвари. Това е нашето поведение. Фактически ние нямаме една сериозна съпротива срещу турското нашествие. Как успяваме да се съюзяваме винаги със силите на злото – с Австро-Унгария и Германия, с Италия, Германия и Япония. Българите са винаги със силните, но за кратко време. Има такъв елемент, който трябва го преодолеем с една благородство, показано от нас като политическа и религиозна толерантност, уважение към чуждите културни постижения, почит и най-вече добронамереност към нашите съседи, които са също като нас. Трябва да се работи за балканското разбирателство, което все си остава нарицателно.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 22 септември 2011г., в-к Република

Read more »