Стотици българи участват като военни наемници в различни горещи точки по света.
Част от тях работят за международни компании, предлагащи охрана на частни фирми и лица, както и на хуманитарни мисии и конвои. Въпреки далеч по-ниските заплати, но заради минималните изисквания се оказва обаче, че предпочитано място за нашите бойци е Френският чуждестранен легион.
Наплив
За истински наплив от българи разказаха легионери пред РЕПУБЛИКА.
„Само при нас около стотина българи минаха за година, но колко са издържали успешно изпитите и са били приети не мога да кажа. Последните двама дойдоха преди дни”, обясни Митко Йорданов, служител в Бюрото за набиране на новобранци в Париж. Освен във френската столица, център за записване действа и в южния град Обан, където е разположен и щаба на Легиона.
Дългогодишният боец, с множество мисии зад гърба си, си припомни, че и преди 10-15 години е имало наплив на нашенци към митичната част и изрази учудване от засиления интерес: „тъй като си мисля, че положението в България вече се е пооправило”.
Георги Лозев, легионер служил преди 14 години обаче разказа, че по времето, когато е бил част от елитната част е имало не повече от 40 българи. Около половината бяха в пехотния полк базиран в Ним, добави живеещият в Никарагуа ветеран.
Около 400 са българите в момента пресметна русенецът Тодор Аминов, който преди година се е върнал от Чуждестранния легион, но се готви през тази година пак да заминава (виж в карето разказът на Аминов). Още по-сериозни бройки посочиха пред вестника двама българи, които в момента са на мисии в Джибути и в афганистанската столица Кабул. Те не пожелаха да застанат с имената си, но и според двамата цифрата е 600-700, което е почти 10% от числения състав на Легиона, който в момента е 7700 мъже.
За силния интерес говори и фактът, че българският е сред 14-те езика, на които е преведена интернет страницата, за вербовка на нови легионери. Из форумите пък дами разпитват за цените на имотите в град Кастелнодари, където е разположен IV учебен полк, „защото приятелят ми работи в Чуждестранния легион и ще се местя там”. Млади мъже пък се уговарят по интернет, да тръгнат за Франция заедно - „за компания”
Мотиви
„Независимо от вашият произход, вашата религия, вашата националност,без значение вашите дипломи и ниво на образование, без значение вашата семейна или професионална ситуация, получавате един нов шанс за един нов живот” – така се рекламира Френският легион. Частта привлича и с възможността за лесно получаване на френско гражданство, след третата година служба. Друга причина са минималните изисквания за кандидатстване, въпреки че трябва да се минат медицински, спортни и психотестове. Опровергавайки легендите обаче българите от Чуждестранния легион разказват, че изпитите и ежедневните тренировки далеч не са непостижимо тежки и, че не е вярно, че в частта има само „Рамбовци”. Френският език съвсем не е задължителен, но пък задължително условие е кандидатът да е мъж. Възрастовите ограничения са широки – от 17 до 40 години, като непълнолетните трябва да представят разрешение от родителите си. За да няма вдовици и сираци, при евентуална смърт на легионер, независимо дали той е бил женен или не, той бива приет като не семеен. Необходима е само лична карта. „Тъй като страната ви още не е член на Шенген, предупредете кандидатите от България, че освен лична карта трябва да носят и международен паспорт”, призоваха от центъра за набиране на легионери и добавиха, че „скоро така изгоряха две момчета и трябваше да ги върнем”.
Частите
След записването кандидатът се изпраща на обучение в градчето Кастелнодари, където е тренировъчната казарма. След около година легионерите са готови за мисии – в момента освен във Франция, легионерите са пръснати по цял свят – патрулират в столиците на Афганистан, Сенегал и Кот д’Ивоар, охраняват космодрума Куру във Френска Гияна и ракетно-ядрения център на полинезийския атол Муруроа, тренират в Джибути, от където са готови да бъдат изпратени до всяка гореща точка в Близкия изток или другаде, където Франция има нужда от тях. Част на Легиона е базирана и в островната територия Майот, която от януари тази година стана 101-ия департамент на Франция.
Ако се развива нормално и не получи по-висок чин за специални заслуги или пък бъде наказан, на десетия месец след началото на обучението, наемникът получава чин легионер. След две-три години служба става капорал, следва сержант и развитието стига до шеф-адютант. Впоследствие може след полагане на изпит, войникът да стане офицер с чин майор. Ако легионерът е бил военен в редовната армията на някоя държава чинът му не се взима предвид и започва от най-ниското стъпало.
Заплатата зависи от чина и мястото, където е базирано съответното подразделение. Първоначалната премия е 1043 евро на месец, което е по-малко дори от това, което получават рейнджърите ни в Афганистан. Най-високата заплата стига 4818 евро – взимат я шеф адютантите в Джибути. Годишният отпуск е 45 дни.
На листче получаваш ново име
В Чуждестранния легион се влиза с фалшиво име, разказва 21-годишният Тодор Аминов и додава: всъщност аз съм роден като Илхан Алиев.
Новото име се дава от списък, като служителите сравнително следят да се запази звученето. „Така от Алиев станах Аминов. Не зная френски и ми написаха името на едно листче”, обяснява младият русенец.
Той изкарва цялата 2009 година в подготвителния център в градчето Кастелнодари, но „някой решил, че са малко точките, които получил на психотеста”. Според Аминов изпитите не са особено тежки, но понякога влияе субективния човешки фактор – въпреки че издържал отлично на тренировките и изпитанията, негов приятел непалец бил изгонен, защото имал слабо изкривяване на гръбнака.
”Ако те отхвърлят, година и половина нямаш право да кандидатстваш, след което може пак да се пробваш. Остават ми точно пет месеца и веднага тръгвам пак”, обяснява младият човек. Иска да стане легионер и заради авантюрата и заради пари. Според него това е мотивът на по-голямата част от хората да пожелаят бялото кепе, символ на частта. Има и немалко, които бягат от предишния си живот, например от правосъдието.
”Имахме руснак, който се оказа, че е издирван. В такива случаи комисия решава какво да прави с него. Ако е извършил тежко престъпление, легионерът се предава на властта, но за руснака решиха да бъде оставен”, спомня си Аминов.
Два века слава
Френският чуждестранен легион е създаден на 9 март 1831 година. Заповедта за сформирането му е подписана от краля на Франция Луи Филип. През 1874 година Легионът получава своя символ - пламтяща граната със седем лъча.
Частта участва в редица военни кампании, като славата му непрекъснато расте. Това са Кримската война 1853-1856, Мексико 1863-1867, Индокитай 1883 г, Мадагаскар 1895, Първа Световна Война 1914-1918, Втора Световна Война 1939-1945, Индокитай 1940-1945, Алжир 1953-1961, Заир 1978, Чад 1969-1987, Ливан 1982, Ирак 1991, Босна 1993-1994, КОСОВО 1999 г.
Най-паметната битка в историята на Легиона е в Камерон, Мексико. На 30 април 1863 година там над 1000 мексикански войници обкръжават 65 легионери, командвани от едноръкия капитан Дени. В течение на цял ден те се отбраняват, убивайки към 600 души. Останали накрая само пет души, те не се предават, а тръгват на щикова атака. Днес намерената след сражението дървена ръка на капитана е един от най-ценните експонати в музея на Легиона.
Датата на битката при Камерон е гравирана със златни букви на Стената на славата, в щаб-квартирата на легиона в град Обан. Ежегодно във всяко подразделение на Легиона, отбелязват този ден.
Хиляди патрулират в Ирак
По информация на РЕПУБЛИКА бивши военни или ексслужители на спецчастите работят в десетките компании, които набират наемници, най-вече в Ирак. Руснакът Олег Валецкий, разказва, че фирмите, които предоставят платени войници за Ирак предпочитат граждани на бившите СССР и Югославия, и българи.
В една от най-популярните частни армии „Блекуотър” също са служили нашенци. Близо до северния иракски град Тикрит дори загинаха трима наши пилоти на хеликоптер, превозващ наемници на „Блекуотър”.
За мащабите на съвременните частни армии са показателни думите на Хосе Луис Гомес дел Прадо, ръководител на работна група на ООН за използването на наемници в Ирак. Според него само в тази страна има към 40 хиляди служители на най-малко 160 компании.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 29 януари 2011 г., в-к Република
