История за лека нощ

28 юни 2011 г.

Кюонкрация по български


Като полуразвита демокрация бе определена страната ни в новия доклад на „Фрийдъм хаус”. В допълнение, нещата вървели все по-зле в този аспект. Та искам да кажа няколко думи по този въпрос. А относно заглавието – не, няма грешка, но обяснението на смисъла е малко по-надолу.
Та в анализа на неправителствената организация се поизреждат бая препъникамъни по пътя към осъществяването на мечтата на хората от народа – съдбата ни да си бъде в наши ръце. Все пак словосъчетанието демокрация идва от старогръцките демос и кратос и означава именно народна власт. Та на проблемите няма да се спирам подробно, изброени са на 2-3 стр. Искам обаче да се спра на едно съвпадение. Докладът идва много скоро, след като в Созопол премиерът Бойко Борисов направи поредното си гениално прозрение: „Кучетата ми са страхотни, но са точно като българите - трябва да се държат изкъсо”, каза тогава Борисов. Тези дни опозицията скочи и поиска премиерът да се извини за изказването си. Не мисля обаче, че той ще го направи, защото всъщност по този начин обоснова цялостната политика на кабинета. Да вземем гражданската конфискация на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, без за това да има влязло в сила съдебно решение. Някак си го асоциирам с това, когато се прибера от работа и заваря китайската ваза счупена, да не заподозра детето, а направо да премина към въздаване на правосъдие върху кучето. Профилактично – ако не е било то, поне да си знае занапред да не върши пакости. Както ги понапляскваха някои от сочените за мафиоти, които след като Темида решаваше, че всъщност не те са чупили вазите, започваха да осъждат страната в Страсбург.
Няма да се извини, защото това за държането изкъсо го е казвал и преди, като тогава дори вмени на нас кучетата, че сами си мечтаем каишката да е с шиповете навътре. Според стенограмата от заседанието на кабинета на 13 октомври 2010 г. Борисов казва: „Каквото искат да говорят - полицейска държава, едноличен режим - напротив, това е точно това, което хората искат”.
А и изобщо, защо трябва да ни се извинява – по-уместно е да размахаме доволно опашки, защото Борисов всъщност ни нарече страхотни и дори ни сравни с неговите елитни кучета. Така както трябва да се зарадваме и през септември ако Дянков разреши на баш стопанина да ни хвърли хляб – всъщност голям комат - минималната заплата ще се вдигне с 30 лева до заветните 270. И като едни добре обучени кучета не трябва да гледаме в чуждите панички и да се сравняваме с румънците, където и сега най-малката заплата е около 300 български лева.
Тук му е мястото да се върнем отново към доклада на „Фрийдъм хаус”. В него е показана и една блещукаща светлинка над страната на кучетата. А именно, че по изборен процес страната ни не изостава от останалите нови членки на Европейския съюз. Тоест на четири години, ние кучетата все още имаме право да решаваме и да си избираме стопанина. Та всъщност се оказва, че господин Борисов е наистина гениален човек. Защото измисли една нова форма на управление – да вземем гръцките кюон и кратос (куче и власт) и ще получим кюонкрация – власт на кучетата. Просто, когато дойде времето да си избираме съдбата за следващите четири години, трябва да решим дали ни харесва да ни държат изкъсо, да ни пляскат профилактично, но и да ни подхвърлят от време на време парче хляб. Алтернатива винаги има.
Бау.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Area 51
Публикуван: 29 юни 2011г., в-к Република

Read more »

23 юни 2011 г.

National Geographic дойде за мощите на Св. Йоан

Екип на National Geographic е в Созопол, за да снима филм за откритите през миналото лято мощи на Св. Йоан Кръстител.
За филма, в морския град пристигна и самият откривател проф. Казимир Попконстантинов. Сега телевизионерите ще направят част от кадрите, а през септември по време на празниците на изкуствата „Аполония” екипът ще пристигне отново у нас, за да продължи със снимките. За мащабността на проекта говори фактът, че през есента филмът ще бъде монтиран и National Geographic ще го излъчи едва догодина.
”Проучванията на остров „Св. Иван”, където открихме мощите на Св. Йоан ще продължат и през това лято, като ще започнем на 6-7 юли”, обясни проф. Попконстантинов. Програмата му обаче е доста натоварена и разкопките ще бъдат за около месец, като след това, той заминава за Варна, където от години в местността „Караач теке” над града проучва раннохристиянски манастир. „След това пристигам в София, за Световния конгрес по византология, от 27 август съм отново на терен – този път в Преслав и през септември отново съм в Созопол”, допълни ученият.
Пръстен
Междувременно постепенно археологическото лято влиза в разгара си и екипите, които вече работят на терен започнаха да съобщават за впечатляващи находки. Уникален пръстен със скъпоценен камък е открил екипът, ръководен от проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев. Археолозите са се натъкнали на находката при проучването на най-богатия средновековен търновски манастир „Св. Св. Петър и Павел”.
”Смея да твърдя, че това е може би най-красивият и фино изработен пръстен, откриван по българските земи”, бе коментарът на проф. Николай Овчаров.
Масивният пръстен е излязъл в пласта от ХV-ХVІІ в., където се проучват гробове, в които често излизат бижута. Той е изработен от сребро, а в него е вградена гема от скъпоценен камък. Според археолозите, като изработка пръстенът датира в ХV-ХVІ в., но най-вероятно гемата е антична и по-късно е използвана за средновековния пръстен. Не е изключено да става дума за изображение на римски аристократ или император, или пък на античен бог. Другата възможност е гемата да е произведена през ХV-ХVІ в. в духа на класицизма. И в двата случая, без съмнение, става дума за високохудожествени ателиета от Западна Европа, най-вероятно в Италия.
Могили
Археологът от поповския музей Никола Русев пък проучи изклюително богата неограбена тракийска могила, датираща от втората половина на II век. Откритието е станало край Опака, в непосредствена близост до гробището на града. Много интересен е балсамарий във формата на човек, както и малка фибула във формата на кон. Освен тези находки има множество други, като почти запазени стъклени съдове и делви. Метален стол също е сред предметите, намерени в могилата. Погребението е било на знатен човек, което показват и намерените части от златен венец. Според историците става дума за едно от последните погребения по тракийските обичаи.
Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), която започна работа от началото на седмицата вероятно също ще се натъкне на богато погребение. „Проучваме могила край сливенското село Камен. Засега сме в повърхностния пласт, където се натъкнахме на каменно струпване. Няма обаче счупена керамика, което показва, че по всяка вероятност могилата е неограбена”, обясни ръководителят на ТЕМП Диана Димитрова.
Дворец
Д-р Иван Христов, който проучва одриски дворец на връх Кози грамади край Старосел, съобщи от базовия лагер, че се е потвърдила тезата, че тракийската резиденция е била превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър.
Междувременно изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Смята се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II и е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.
Открита е и сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки.
Открития
По-рано екипите, които вече са на терен съобщиха и за още интересни открития. Георги Ганецовски съобщи, че екипът му е попаднал на праисторически търговски център в местността Валога край врачанското село Оходен. Д-р Явор Бояджиев доказа, че най-старият град в Европа е бил край пазарджишкото село Юнаците. Доц. д-р Кръстина Панайотова пък се натъква на интересни находки, в проучваната от нея средновековна църква в Созопол.

Тюрзисът край Копривщица

Много от археолозите все още се подготвят да започнат работата на терен. Д-р Даниела Агре след около седмица заминава за Копривщица. Там между възрожденски град и Стрелча в местността Смиловене екипът й откри тюрзис (укрепен владетелски дворец). Датировката му е към втората четвърт или средата на ІV в. пр.Хр. Агре оприличи двореца на тракийската резиденция, проучвана от Иван Христов в местността Кози грамади. Тя ще търси доказателства, кой е владетелят или аристократът живял на това място.
”Най-вероятно това е погребаният в знаменитата Жаба могила, открита от покойния проф. Георги Китов”, обясни тя.
След разкопките на тюрзиса, Агре ще започне проучвания на могили около Тунджа, след което ще продължи работа по долмени и могили в Странджа и Сакар.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 юни 2011 г., в-к "Република"

Read more »

12 юни 2011 г.

Находки от Плиска и Преслав изнесени за Канада
























Прабългарски предмети, които по всяка вероятност са открити от иманяри в районите на Плиска и Преслав, са сред най-впечатляващите находки, които са били изнесени от страната.
Това разказа от Канада зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, който е там на работно посещение. По време на визитата на нашата делегация бе предадена заловената на митницата в Монреал най-голяма колекция с културно-историческо значение, за която бе доказано, че произхожда от България. В нея влизат 21 000 монети и предмети от всички епохи.
Съкровища
”Сред прабългарските находки има медальони с кончета, звънчета за ездитни животни, печати на сановници, колани и т.н.”, поясни археологът Чобанов.
Той допълни, че е изключително притеснително, че те по всяка вероятност произхождат от районите на първите две български столици, което показва, че иманярите копаят и там.
Сред останалите предмети има украси за тракийски колесници, български имитации на византийски монети, статуетки, украшения… Голяма част от материалите представляват погребален инвентар, което според Чобанов показва, че само за тази колекция иманяри са разкопали стотици гробове.
Предмети има от елинистическата епоха, от римската, от времената на Първото и Второто българско царство и дори от Възраждането.
Благодарности
Междувременно при предаването на антиките на българската делегация, която се проведе в Музея на цивилизациите в Отава, министърът на културата Вежди Рашидов награди със “Златен век” (най-високото отличие на ведомството) Департамента за културно наследство на Канада. Той благодари и подчерта значението на събитието за укрепване на международното сътрудничество по Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. за предотвратяване на незаконна търговия на културни ценности. На церемонията присъства и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Разследване
Българската делегация ще кацне у нас късно утре вечерта заедно с огромната колекция. Двайсетте кашона с находки ще бъдат транспортирани до Националния исторически музей при засилени мерки за сигурност. Там комисия от най-големите наши специалисти ще трябва да извърши експертизи, при която материалите ще бъдат оценени и ще се установява дали сред тях няма ментета. Паралелно с това ще продължи разследването на канала за трафик на ценности за Северна Америка, което се ръководи от Румен Василев от Националната следствена служба и Николай Соларов от Върховната касационна прокуратура.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: mc.government.bg
Публикуван: 13 юни 2011 г., в-к "Република"

Read more »

11 юни 2011 г.

Дувар скара волейболист и ресторантьор

Преместването с 30 сантиметрова преградна стена между съседни имоти стана причина за бурен скандал на столичната улица "Искър". Само присъствието на полицаи и частни охранители попречиха комшийската свада да прерасне в насилие с печален край.
Скандалът започна, когато екскапитанът на националния ни отбор по волейбол Димо Тонев решил да строи седеметажна жилищна сграда на парцела, разположен на ул. "Искър" 98. При оразмеряването на границите на имота се оказва, че според устройствения план стената на навеса в двора на съседния ресторант "Царевецъ" попада в имота на Тонев. През ноември между него и собственика на ресторанта Георги Савов е подписано споразумение, според което зидът трябва да бъде бутнат за сметка на Тонев и да бъде преместен между 30 и 80 сантиметра - това е точно толкова с колкото сегашният зид навлиза в имота му. Според Георги Савов и племенника му Димитър Русев, който движи делата около ресторанта, геодезическите оразмерявания били подменени. И ги ощетявали с 30 см. Русев обжалва в Софийски градски съд решението за събаряне на стената.
В петък ресторантьорът направи всичко възможно да попречи на разрушаването, поне до идването на адвоката си, който да представи документи за започнало обжалване на решението. Русев бе арестуван, заради недопускане на хората, които трябваше да съборят дувара. Едва след отвеждането му работници бутнаха стената.
Русев бе съден по бързата процедура за дребно хулиганство, но оправдан с мотива, че община "Оборище" е превишила правата си.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Иван Негревски
Публикуван: 31 юли 2006 г., в-к Телеграф, в-к Монитор

Read more »

Национализация след чиновнически грешки

Жител на Горна Оряховица преди дни с изненада разбрал, че магазин, за който от години плаща данъци и дава под наем, със заповед на кмета на града е станал общински. Според заливания с киселина Георги Хаджииванчев става въпрос за национализация на апетитния имот в центъра на града. Според кмета инж. Йордан Михтиев са били допуснати грешки, които правят невалидни заповеди на бившите градоначалник и областен управител, имотът да бъде даден на Хаджииванчев. Заплетеният казус се допълва от заливане с киселина и съдебна битка с фирми на местния лидер на „Атака” и на майка му.
Заповеди
„Историята започна през 1999 г., когато с решение на тогавашния областен управител Румен Рашев, на мен и майка ми Любица като на наследници ни се признава право на обезщетение за национализиран по време на комунизма хан на родителите ни в центъра на Г. Оряховица”.
Така започва разказът на Георги Хаджииванчев, който докато говори, разлиства десетки документи, а историята му постепенно заприличва на кримисериал.
Ханът на фамилията преди десетилетия бил разрушен, а на негово място построена жилищна сграда. Позовавайки се на закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, областният управител нарежда наследниците да получат общински магазин в същата сграда. Хаджииванчеви взимат и необходимата експертиза, след което със заповед на тогавашния кмет Никола Колев те влизат във владение. От този момент в Службата по вписванията магазинът фигурира на името на Хаджииванчеви.
”С майка ми всяка година плащаме всичко дължимо към общината, като дори получихме новите писма за данъците”, казва Хаджииванчев, докато показва документите. Междувременно обаче той случайно дочува, че магазинът му от месеци не е негов, а е станал общински. Оказва се, че със заповед на градоначалника инж. Йордан Михтиев от 3 август 2010 г. магазинът е вписан като частна общинска собственост. На 17 февруари тази година дори общинарите гласували магазинът да се даде под наем на частна фирма, чийто собственик е майката на местния лидер на „Атака” (виж карето).
Пропуски
Потърсихме и позицията на местната власт. Инж. Михтиев обясни, че имотът е актуван като частна общинска собственост, защото част от документите, които са дали право на Хаджииванчев да получи магазина, са с невярно съдържание.
За да разясни казуса, при екипа ни бе повикан юристът, занимаващ се с него. Въпреки че срещата стана в кабинета на общинския секретар, адвокатът поиска да не бъде записван и да не бъде цитирано името му. Той обясни, че въпреки че няма съдебно решение, имотът е актуван като общински, тъй като според „Закона Лучников” за признаване право на собственост са необходими две заповеди на областния управител и една експертиза. Общината поискала графологична проверка на документите по казуса, пазени в общината. Криминалистът Христо Бобчев заключил, че подписите на областния управител Румен Рашев под първата заповед и последващата експертиза не съвпадат. Оказало се и че Хаджииванчев няма нужното второ решение на губернатора и на това е базирана заповедта на инж. Михтиев - общината да си вземе имота.
”Не е ясно защо бившият кмет Никола Колев е издал заповед имотът да се даде на Хаджииванчеви. Не е ясно защо Службата по вписвания го е актувала на тяхно име. Не е ясно и защо областната управа не си е довършила преписката и няма втора заповед”, призна общинският юрист и допълни, че казусът е още по-сложен, защото Хаджииванчеви през всичките години са си плащали данъци. И според него, и според кмета обаче решението за актуване на магазина като общински е законно.
Георги Хаджииванчев съобщи, че завежда дело, за да си търси правата, и коментира, че „става въпрос за една нова национализация и ако не се вземат мерки, това, което се случва в нашия град, ще последва в цялата страна”.

Инж. Йордан Михтиев, кмет на Г. Оряховица:
Ние сме в правото си


- Инж. Михтиев, на какво се базира заповедта ви за актуване на магазина като общински?
- Оказа се, че има един подпис, който не е на тогавашния областен управител и сегашен кмет на Велико Търново Румен Рашев. Така се оказа, че документите, с които Георги Хаджииванчев е получил магазина, не му дават правото на собственост. Така че ние сме в правото си.
- Има ли съдебно решение?
- Разбира се, че има съдебно решение. За да се предприемат такива действия, имали сме някакво основание. А и компетентен юрист се занимава с казуса.
- Хаджииванчеви са получили покана за плащане на данъци за магазина. Защо, след като се оказва, че не е тяхна собственост?
- Някаква грешка е станала за данъците. Системата ги е пуснала погрешка, сигурно.

Съдебни битки


След вписването на магазина като техен през 1999 г. семейство Хаджииванчеви го дава под наем на младия едноличен търговец и сегашен лидер на „Атака” в града Диян Тодоров. След изтичане на двете години на договора за наем Хаджииванчеви се опитват да изгонят наемателя, но той отказва. Семейството започва съдебна битка. На първа инстанция губят, но на втора, а преди дни и Върховният касационен съд се произнасят, че наемателят трябва да напусне обекта. Междувременно обаче се оказва, че фирмата на Тодоров е заличена, а друга - собственост на майка му Николинка, ползва магазина.
Съдебната сага придобива ужасяващо развитие на 24 ноември 2008 година. Както всеки ден, Георги Хаджииванчев, който живее в къща по шосето към Арбанаси, тръгва пеш към Г. Оряховица, за да пие кафе. По пътя пред него изскача мъж, който държи буркан. Нападателят плисва течност в лицето на Хаджииванчев и разяждащата болка му показва, че това е солна киселина. С поредица операции лекарите успяват да спасят пострадалия, като най-продължителна се оказва борбата за зрението му. Още от болничното легло Хаджииванчев казва на разследващите, че е разпознал нападателя си. Константин Кръстев е задържан и е осъден на седем години затвор, плюс още три заради условна присъда за кражба. Кой е направил „поръчката” обаче, не съобщава. Хаджииванчев твърди, че заливането е заради прословутия магазин и връзка има Диян Тодоров. Напоследък Хаджииванчев получил анонимни заплахи, че ако не спре с делата за магазина, „този път не само ти, но и главата на детето ти ще бъдат накиснати в киселина”. Мъжът обяснява, че го е страх и почти е спрял да излиза от двора си, а вечер залоства вратите с греди.
Диян Тодоров категорично отрече да има някаква връзка с атентата.
”Това са безпочвени клевети и не искам да коментирам чернилката, която този човек излива върху мен”, каза Тодоров.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Информация, демокрация и плутокрация

Докато в градината стриктно спазвах информацията, получена от Премиера как да си засадя картофите, за да преборя с растящите им цени, радиоточката ме заливаше с новини. Не толкова практични, но все пак живеем в информационна ера, знанието е най-голямата ценност с наше време.
Та, слушах. Направи ми впечатление, че 57-годишният софиянец, заплашил да се самоубие, изпълнил заплахата си. В края, бе съобщено, че го направил със законно притежавания си пистолет. И, че имало информация, че не е в добро психическо състояние. Ненужна информация явно е била.
Докато им припомнях на комшиите, и двамата Георгивци, как за петъчния им празник стриктно да следват информацията получена от Докторът - Министър на земеделието и храните, да спастрят пари от агнето, като си направят кооперация, гласът от радиоточката пак монотонно каканижеше. И ми направи впечатление, че „Вътрешна сигурност” задържала ченге от Гурково, докато си купувало дрога. Накрая бе допълнено, че за полицая имало информация, че е наркозависим, още отпреди да се цани за блюстител на реда. И тази явно не била нужна.
Попивах, аз получената информация, попивах, та белким поне мъничка част ми свърши работа, примерно в борбата с колорадският бръмбар по картофите (Премиерът забрави да спомене какви са методите за унищожаване на вредителя).
Но, не би.
Продължаваше да ме залива, все така ненужна информация. Но, докато четях грама на бившия щатски посланик Байърли, публикувана от Уикилийкс, относно инцидент в родния АЕЦ през 2006 г., се замислих. Замислих се, понеже се оказа, че правителството покрило аварията и заплашило шефа на централата, че ще бъде „изритан”, ако се разчуе. Та като си мислех, стигнах до извода, че пресцентровете и политиците много правилно и алтруистично са оставили тревогата за себе си и са скрили инцидента, за да не ни притесняват излишно, следвайки китайската максима "тежко и горко на онзи, който живее в интересно време". Макар и скучно, но на спокойствие да създаваме Национален продукт и да градим демокрацията.
Всичката тая информация си я припомних докато се информирах, как е убит Осама, как се наложило адски бързо да бъде „погребан” в морето, докато четях хилядите коментари на вярващи в Теории на Конспирациите, колко точно съобщения за убийството на Терориста са били изнасяни до момента, каква е вероятността да се е договорил да сложи оръжие и тихо и кротко да се е оттеглил в пенсия, за което да бъде жертван негов двойник. Мимоходом си припомних и любопитната снимка на ударения от самолет Пентагон на 11 септември 2001 г. Самолет няма, процепът по-тесен от разперените крила, но поне се развеселих, когато попаднах на експертното мнение на анонимен интернет потребител, че най-вероятно самолетът е сгънал крилата преди удара.
Ще продължавам да следя внимателно информационният поток, дано най-сетне получа жизнено важната информация за борбата с колорадския бръмбар. И ще продължавам да се надявам онези там горе все така да продължават да обработват и селектират нужната ни информация. Когато е нужно да ни информират, когато преценят, че не – да не ни тревожат. Така или иначе ще ги изберем, ако не този път, следващия. Така през техните очи виждам аз демокрацията, макар в речника да е наречена плутокрация - форма на държавно управление, при която решенията се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора. Нормално, като се има предвид, къде е информацията, кой и как борави с нея.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Градове и села се прехранват с иманярство

Няма село в България, в което да няма иманяри. Дори има градове, в които голяма част от населението се прехранва от търсене на антики.
По неофициални данни с незаконния бизнес у нас се занимават над 300 000 души.
Поминък
В полицията има данни, че едни от основните центрове на иманярството у нас са Харманли, Асеновград, Нови Пазар. Хората обикалящи археологическите обекти с металотърсачи си правят редовни сбирки по места, обменят информация, а организацията им е изключително централизирана.
Това разказа д-р Георги Нехризов от Археологическия институт при БАН. Според него заради липсата на друг вариант за доходи, в Северозападна България цели фамилии са започнали да обикалят обектите и това вече е техен основен поминък. Тъй като римският град Рациария край видинското село Арчар вече е изцяло унищожен (с което България стана печално известна по цял свят), иманярите са се насочили към античните градове в региона и са атакували и крепостите от целия Дунавски лимес (фортификационната система на Римската империя по сегашната ни северна граница, която е започната от императорите Домециан и Траян и е имала за цел да спира варварските нашествия на славяни, даки, авари, хуни и готи. Освен Рациария, по-големите крепости са Сексагинта Приста, Доросторум, Нове, Виминациум, Сингидунум, Улпия Ескус, Алмус и т.н.
”Набезите не спират и при всяко наша обиколка попадаме на обекти, които са унищожени скоро”, обяснява д-р Нехризов.
Разрушен
Най-пресният случай за разрушен археологически обект е надгробна могила край село Скобелево, общ. Павел баня.
”Започнахме спасителни разкопки на могилата, в която има трупополагане от римската епоха. За съжаление и костите и самият гроб е разрушен”, разказа археологът Петър Калчев от Регионалния исторически музей в Стара Загора, който ръководи проучванията. Информация за набега била получена от сектор “Борба с организираната престъпност” в Стара Загора, след като в нощта на 13 май двама млади мъже от Скобелево били заловени да разкопават тракийската могила. Археолозите все още не знаят какви находки е иззела полицията, тъй като те са иззети от ченгетата, заради течащото досъдебно производство. Според специалистите обаче край могилата вероятно има античен град.

16 000 обекта са документирани у нас


Близо 16 100 обекта са включени до момента в Археологическата карта на България. За по-малко от година бройката е набъбнала с около 600.
”България е буквално покрита с обекти. Така че работата по попълване на Археологическата карта може да продължи още 100 години”, коментира археологът Георги Нехризов.
Много от обектите не са новооткрити, а в информацията за тях се нанасят допълнителни корекции, тъй като допреди години местоположението им е било определяно приблизително, (напр. могилата се намира на 3 километра от съответното населено място, докато сега данните се актуализират с GPS замервания).
”Всичко е включено в компютърна система, но данните не могат да се ползват от широката публика и те са на разположение само на археолозите, които официално в България са около 200”, обяснява д-р Нехризов. Срещу заплащане обаче те могат да бъдат получени от общински администрации или фирми, които заявяват инвеститорски интерес към даден район.

Проучват трасето на „Набуко”

Редица обекти на културното наследство от различни периоди са били открити по трасето на проектогазопровода „Набуко” научи РЕПУБЛИКА. У нас то е с дължина 412 километра, минава през 24 общини и землищата на 100 населени места. Полосата е с ширина около 500 метра. Въпреки че проучванията се правят от родни археолози няма официална информация за откритото, тъй като те са подписали декларации за конфиденциалност. Ако все пак строежът бъде стартиран, ще бъдат наченати и спасителни разкопки. Това се прави в момента и на магистралите „Тракия” и „Марица”, като откритото се документира, преди да бъде излят асфалтът.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Форми на доверие

Големи разминавания отчете в разкриваемостта на престъпления Софийската районна прокуратура, от това, което на друга специална пресконференция ни представиха от Столичната полиция.
Цифрите се различаваха, примерно за кражбите с 20%. Общото беше, че при всички престъпления много по-висока разкриваемост бе отчетена от униформените. И простичко беше обяснено, че прокуратурата отчита едно престъпление за разкрито, когато има повдигнато обвинение. Първо това е много по-близо до истината, отколкото да отчиташ борба с престъпността според броя на стотиците задържани. След като срещу повечето от тях няма годни доказателства, на базата, на които да им бъде повдигнато обвинение, се оказва, че те са били задържани неправомерно. Другояче казано противозаконно. А иначе човек, като се замисли, даже статистиката на прокуратурата увеличава броя на разкритите престъпления, защото немалко от получилите обвинение, впоследствие се оказва, че са невинни.Не би трябвало това да учудва, след като при отчета си, столичната полиция се похвали, че само за година са били проведени 5000 спецакции, а задържани 23 000 души!!! С тия темпове за няколко години ще се окаже, че жителите на четвърт София са били арестувани, като престъпници. В името на пропагандата, защото все пак милиард лева давани за МВР, някак трябва да бъдат обосновани. Въпрос на доверие.
Пропагандната машина явно работи на пълни обороти. И някои „неточности” лъсват, когато се направи съпоставка с други данни. Както навремето обичал да казва един прочут любител на пропагандата „проверката е висша форма на доверие”.
Като се сетих за Йосиф Висарионович, ми хрумна, че официално се счита, че днешното българско общество е поне малко по-демократично отколкото съветското, в годините преди 1953 година. Затова би било добре ако някой изнася „неточности” пред народа, да си поеме последствията. Както казва другарят Сталин „незаменими хора няма”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Търсят живот на две новооткрити планети - вероятно имат атмосфера и течна вода

На две новооткрити планети е много вероятно да има живот.
Това съобщи доц. д-р Лъчезар Филипов, зам.-директор на Института по космически и слънчево-земни изследвания на БАН.

Ученият участва в международният проект за търсене на извънземен разум METI (Messaging to ExtraTerrestrial Intelligence), който допълва с изстрелването на сигнали в Космоса програмите на Института SETI (Search for ExtraTerrestrial Intelligence).

Планетите се намират на 20 светлинни години от Земята и обикалят около звездата Gliese 581. Те все още нямат имена и са обозначени като “B” и “G”. Освен тях системата е съставена от още 4 тела.
Френски астрономи са пресметнали, че двете планети са в т.нар. Зона на живот. В нея попадат 1500 небесни тела, които са в границата между 0.7 до 1.3 астрономически планети. Двете планети обаче са първите, за които счита, че е много вероятно да имат атмосфера и течна вода, което предполага наличието на живот.

Сега учените от проекта METI се готвят да започнат изпращането на сигнали към двете планети.


Д-р Филипов обяснява, че сигналите трябва да се излъчват тогава, когато се очаква тези към които са насочени да гледат небето. Например избухването на свръхнова.
„Освен това трябва да има интелектуална част. Трябва да внесем нещо, с което да покажем, че този сигнал е излъчен от разум който е високоинтелигентен. И колегите по METI решиха, че трябва втората част на сигнала да бъде музика и то класическа. Тя ще покаже, че имаме емоции. Но има проблем още от първия сигнал изстрелян през 1974 година, както и със следващите около трийсетина, тъй като те стават все по-сложни и е вероятно да са невъзможни за разшифриране. Тоест трябва да заложим някакъв разговорник, обяснява ученият.

”Стивън Хокинг наскоро заяви, че трябва да внимаваме и е по-добре да не викаме, защото не знаем какво можем да извикаме. Той обаче не отчита, че това са единични викове, а ние с разни радари през цялото време стреляме по всички посоки”, коментира д-р Филипов.

Според него няма логика извънземните, за които се счита, че са доста по-напреднали от нас и могат да долетят да се опитат да ни унищожат:

”Защо не са го направили, когато сме се замеряли с камъни и планетата е била богата на ресурси. Защо да чакат до сега, когато вече имаме бомби и ракети”, пита д-р Лъчезар Филипов.

НЛО летят към земята


Приближаването на 2012 година и прогнозите за край на света задръстиха Интернет от съобщения за приближаващи НЛО, комети и дори планети, които застрашават Земята.
Хиляди коментари, някои граничещи с истерия се отнасят за кометата Еленин, открита през декември. На темата обърна внимание и РИА Новости. Аржентинското издание Contexto, пък се позовава на астронома Серхио Тоскано, който съобщи, че зад Еленин летят космически кораби, и през септември, когато кометата се приближи до Земята, ще се състои първият контакт с извънземна цивилизация. Тоскано заявява, че тази информация, получена от китайски астрономи, е скривана старателно от НАСА. Някои твърдят, че планетата Еленин всъщност е Нибиру, мистериозната планета, за която се съобщава в шумерския клинопис и е наречена Мардук.
Появиха се съобщения и за няколко огромни НЛО, за които се твърди, че вероятно са кораби на извънземни и информацията за тях нарочно се прикрива. В Интернет са публикувани координатите им. Те са 19 25 12 -89 46 03 и 16 19 35 -88 43 10. Първият обект представлява тяло, което напомня лице, а втория е огромен цилиндър. Всеки може да ги види на картата на Космоса на адрес SKY-MAP.ORG.
В мрежата дори са публикувани, коментари, които се приписват на учените от SETI, че когато тези НЛО започнат да се виждат с обикновени телескопи ще се предизвика истерия. Десетки потребители на Интернет следят всекидневно придвижването им и те твърдят, че „тези обекти са реални, но НАСА не иска да ги обяви и да ги покаже на обществеността. Тези извънземни кораби се движат към Земята и правителството знае за това!”

Доц. д-р Лъчезар Филипов:
През 2012 г. ще настъпят промени в ДНК


- Доцент Филипов, напоследък се появиха твърдения, че кометата Еленин, всъщност е предполагаемата планета Нибиру и приближаването й към Земята ще предизвика катаклизми в края на 2012 г. Има ли такава опасност?

- Сега се връщам от конференция по уфология, която се проведе в Сан Марино. Там се срещнахме с колеги от SETI и METI и доста спорихме за прогнозирания за 2012 г. край на света. Разговарях с двама представители на Ватикана, които ми казаха, че в архивите им има документи, които говорят за такава дата, но се говори за преход, не за Апокалипсис. Посочената година обаче е 2030-та. От къде се появя тази разлика от 18 години и на тях не им беше ясно. В историята на човечеството е имало десетки преходи. Това са драстични промени, но никой не знае от какво ще бъдат породени – може да са от катаклизъм, може да са от социална революция или друго. Но иначе понеже аз се занимавам с изучаването на житните кръгове, мога да кажа, че в тези, които са истински, са закодирани данни, че през 2012 г. ще настъпят промени свързани с ДНК-то.

- Тоест нито Еленин заплашва Земята, нито кометата има нещо общо с Нибиру?

- В последно време се появиха доста сериозни разкрития в уфологията. Но в същото време постоянно има един шум в системата, с който се цели да се смеси истината с измислицата. ФБР разкри някои неща, появиха се документи от фондацията на Рокфелер, която сега е оставена на семейство Клинтън да придвижва нещата. Но в същото време се пуска паралелно много информация за някакви комети и астероиди и по този начин се създава само една паника. А що се касае до Нибиру, ако съществува, тя трябва да преминава на 3600 години през Слънчевата система. Както се предполага, че тя минава между Марс и Юпитер през Астероидния пояс, перпендикулярно на еклиптиката, тоест доста бързо - за няколко месеца до към година. В историята обаче няма такива данни, защото преминаването на Нибиру ще дава приливни ефекти, които да се отразяват на Земята. Ние обаче нямаме доказателства от гледна точка на геологията, че през 3600 години е ставало нещо циклично. Това е както кръговете в дърветата, които отразяват слънчевата активност.

- Много ваши колеги, се отнасят с недоверие към работата ви, понеже си позволявате да говорите за наличие на извънземен разум?

- Именно затова сега на 27 май ще направя специален семинар в БАН по SETI и METI, за да мога да кажа какво мисля. Защото аз 35 години работя в тази област, но тя не се признава официално у нас. Докладът ще е компилация от това, което говорих на конференциите в Страсбург през миналата година, наскоро във Флоренция и сега в Сан Марино. Аз не се занимавам с летящи чинии и не вярвам в тях. Аз говоря за наука.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Първият град в Европа е край Пазарджик

Най-старият град в Европа е основан преди 6200 години на територията на днешна България.
Той се е намирал в селищната могила Юнаците, която се намира на 7 километра от Пазарджик.
Разцвет
Сензационната новина съобщи откривателят и ръководител на проучванията доц. д-р Явор Бояджиев от Археологическия институт при БАН. Селището се е оформило като такова около 1900 години преди най-старите центровете, които са открити на територията на днешна Гърция.
Градът в Юнаците е бил разположен на площ от около 10 дка. Според д-р Бояджиев, до момента археолозите имат данни да смятат, че в него са живели поне 1000 човека, но в течение на разкопките може да се окаже, че те са били многократно повече. Основният им поминъкът е бил металообработване и каменоделство. Открити са останки от леярни, в които древният народ е изработвал медни оръдия на труда.
Интересно е, че жителите са почитали птиците. Доказателства за древния култ са откритите над 120 изображения и статуетки на птици, някои от които с човешки белези.
Градът е бил ограден със забележителна крепостна стена, която според д-р Бояджиев прилича на тези, които са строени десетки векове по-късно – през Средновековието. Тя е била изградена от кирпич, който е бил укрепен с пластове камък. Самата стена е била облицована с камък. Следвал е ров, след което е имало нова каменна стена.
Краят
Въпреки уникалното укрепително съоръжение, градът е паднал при нашествие на степни народи, идващи от територията на днешна Украйна. За това свидетелстват откритите разпръснати около 70 скелета на жители. Проучената площ обаче е около 1/3 от цялата, така че според археолозите загиналите в битката ще се окажат над 200. Всички покосени при атаката са били деца, жени и възрастни хора, което показва, че или активното население е успяло да се спаси или мъжете са участвали в битка извън стените. Нападението е сложило край на съществуването на древния град, което е продължило около 500-600 години.
Проблеми
Въпреки уникалното откритие, експедицията ще може да продължи работата си само до средата на юни. Причина за това е ограниченото финансиране, което изцяло идва от гръцки спонсори. Д-р Бояджиев се надява българското правителство да вземе отношение и да подпомогне разкопките. За поне 2 месеца работа по обекта годишно са необходими около 40-50 000 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Близкото минало на бъдещето


Седнали сме с Хадитоши на по бира в малкото кафене пред реставрираната и възстановена в целия й средновековен блясък Плиска. Късно е и няма толкова туристи, както през деня.

Всъщност така е навсякъде, по стотиците исторически обекти на България, откакто започнаха да се наливат пари за възстановяване на крепости, църкви и цели средновековни градове. Хадитоши точно ми разказваше колко му е харесала екскурзията до разкопките на римския град Рациария.
Заради близостта му с Дунав мост II и там има постоянен поток от туристи, които се любуват на разкритите в последните години сгради. Това стана възможно, след като след 2011 година, най-сетне иманярите, ровещи с багери бяха спрени и започнаха спасителни разкопки, тъй като се оказа, че пластовете надолу са непокътнати.
Всъщност Хадитоши не си спомня това време, защото е от онези японци, които се заселиха в България след радиационното замърсяване на остров Хоншу през 2011 година. Та пием бира с него и си говорим за това как за последните 9 години България "дръпна" много. Ежегодният икономически ръст е в рамките на около 15%. И ни наричат Балканския тигър.
- Чудя се, ако не бяхте вие, японците, да ни научите на някои неща, дали това щеше да се случи. Може би вие ни научихте да работим, подметнах аз.
- О, не е само до работата. Много по-важно е, че се вгледахте, намерихте проблемите и изведохте правилните изводи, усмихна се Хадитоши и добави: "Виж само какви неща се случиха в България в последно време". И така на по бира двамата направихме една ретроспекция на близкото минало, последните девет години...
Който играе, може да спечели
България рискува. Хората избраха управляващи, които грабнаха сърцата им с идеята, че трябва да се избере: или страната да бъде вечният опашкар или да се "пробва". Първата проба се състоеше в активното използване на фискалния резерв. Парите от него бяха раздадени на желаещите да пробват малък бизнес - срещу минимална лихва.
Икономиката тръгна и парите скоро започнаха да се връщат в хазната, във вид на данъци. От тях започна да се заделя и за възстановяване на резерва, и за инвестиции в различни отрасли. Въпреки това данъчната политика стана по-социална, както преди години - беше върнат подоходният налог. Средният обаче остана около 10%.
Бяха въведени страхотни поощрения при инвестиции в иновации и екоиндустриите и парите, идващи у нас от чужбина, се увеличиха. Не само това, но хиляди български емигранти решиха да се върнат в родината. Привлякоха ги новите възможности и фактът, че ако решат да вложат парите си в малко предприятие, вече могат да го направят почти без никакви бюрократични спънки.
Започна да се следва ирландският модел отпреди световната криза - "ниски данъци, свобода на предприемачеството, висока степен на преки чуждестранни инвестиции".
България и Македония - Федерална република
Постепенно онази мания за подслушване отпреди десетилетие отмря. Парламентът взе мерки, след като най-сетне хората започнаха открито да изразяват мнението си - страната беше залята от протести. Беше наложен строг контрол върху използването на СРС.
На управляващите им се наложи да се разделят и с разни екзотични идеи, които тогавашното парламентарно мнозинство беше наложило - закон за конфискация на имущество по донос, спецсъд... Изпълнителната власт започна да си гледа работата и спря да се меси в делата на съдебната и законодателната. Основите на демокрацията бързо се изляха. А всички важни въпроси започнаха да се решават с референдуми.
Националистическите настроения в страната се поуспокоиха, след като България и Македония се обединиха във Федерална република. Това стана възможно след поредният опит на албанците в Македония да създадат Велика Албания или както я наричат - Велика Илирия.
Наистина областите около Тетово и Гостивар получиха частично самоуправление, но отколешната мечта на поколения се сбъдна. Заради Федерализацията Народното събрание беше преобразувано в двукамарен парламент. В долната депутатите бяха намалени значително - така че на около 100 000 души да се пада по един избраник.
Референдум за нова столица
С референдум бе гласувано за столица да се изгради нов град - приблизително там, където се оказа новият географски център на Федералната република, започна строежът на супермодерния административен център.
С това се целеше - от една страна да се поулекоти трафикът в задъхващата се София, да се реши проблемът с не особено пригодните за модерни държавни институции сгради, а и да се помогне за развитието на нова област.
Местното самоуправление получи нов тласък - поредица закони позволиха на общинските и областни администрации да решават все повече въпроси от регионална значимост.
Туризмът се разви бързо в последните години. Така и не се стигна до идеята да се въведе мораториум върху строителството по Черноморското крайбрежие. Предприемачите сами се усетиха, че прекомерното застрояване превръща брега не в курортни селища, а в градове.
И почти изцяло спря строителството на хотели, а новите сгради, които се вдигат, не надвишават три етажа. Изградени бяха обаче нови къмпинги на много места по морето и язовирите. Те бяха дадени на концесии и собствениците направиха всичко, за да запазят природата наоколо чиста.
Така от година на година туристите започнаха да стават все повече. В огромните шест-седем-осем етажни хотели пък гостите видимо намаляха. За да ги върнат, доста собственици се принудиха да бутнат част от сградите и на техни места да направят приятни зелени пространства за разходки.
Вместо да висиш на врата на държавата
Държавата се усети как гражданите й могат да печелят от богатия потенциал на културния туризъм, вместо "да й висят на врата" и да искат помощи за безработни. За археология започнаха да се наливат огромни пари и с тези средства започна консервация, реставрация и цялостно възстановяване на най-известните обекти из страната. После бяха дадени на концесионери.
Оказа се, че пари могат да се намерят и за спасяване на къщите - паметници на културата, пръснати из цялата страна. По различни проекти, художници и архитекти реставрираха селищата със запазени стари къщи във възрожденски стил - възстановиха се калдъръмите, оправиха се фасадите.
Безработицата беше победена - местните хора, освен да въртят хотелите и заведенията, се отдадоха на традиционни занаяти - за кеф на хилядите туристи, които да спрат, за да снимат чирака, раздухващ въглените в ковачницата и жената, биеща масло в мандрата, след което доволни да похапнат традиционни деликатеси.
Перпетуум-мобиле
И всичко се завъртя като перпетуум мобиле -налетите държавни пари, раздадени срещу ниски лихви, започнаха да се връщат двукратно и трикратно - чуждите туристи носят валута, а хотелиерите плащат данъци. Големите приходи, но и строги санкции, заради които последните рискуват да се лишат от бизнеса си, ги карат да излязат от сивия сектор. Хазната започна да се пълни и да има пари не само за културния туризъм, но и за останалите отрасли.
Културен и селски туризъм, планински и морски, лечебен, риболовен и ловен започнаха да изместват т.нар. секс-туризъм. Всъщност се намери начин и как да не се прогонят младите западняци, идващи в България, за да се порадват на ниските цени на алкохола и плътската любов.
Няколко от най-големите курорти получиха специален статут и се превърнаха в своеобразни Градове на греха. В тях бе разрешена проституцията и дори употребата на марихуана. Достъпът на непълнолетни до тях беше ограничен.
Така годишно България започна да се посещава не от онези около 5 млн. туристи, колкото бяха те преди десетина години, а от над 11-12 милиона. Страната ни се нареди до Франция и Испания по брой туристи, падащи се на един жител.
Парите за наука бяха увеличени, за сметка на тези за подслушване и подобни съмнителни начинания. БАН беше реорганизиран по един прост начин - заплатите на учените бяха увеличени осезаемо, като бяха поискани конкретни резултати. Получените разработки пък бяха патентовани и продадени на различни фирми, а парите започнаха да покриват издръжката на Академията. Така най-сетне бизнесът и науката тръгнаха ръка за ръка.
Хай-тек парк в Правец - и приватизация до дупка
Изграден беше първият високотехнологичен парк у нас - в Правец. Там - защото се оказа, че има всичко необходимо - университет, готова база за производство на компютри и компоненти, магистрала до София, с нейната развита индустрия, многобройна работна ръка, летище и т.н.
Приватизирани бяха всички фирми. Железници, топлофикации, газови дружества, пощи... В същото време държавата всячески поощри появата на колкото се може повече играчи на техни места. Комисията за защита на конкуренцията най-после започна реално да си върши работата - всякакви съмнения за монополи, олигополи и картелни споразумения бяха щателно проверявани и санкционирани.
БНТ, БНР и БТА също бяха приватизирани - държавата се отказа от един пропаганден инструмент, за който десетилетие по-рано даваше близо 120 млн. лева годишно, а зрители и слушатели получаваха съмнително качество.
Комасация на земята, не на АЕЦ "Белене"
Случи се и нещо много важно - държавата се отказа и от централизираната енергетика и на пазара се появиха много производители и доставчици на ток. Заради съмненията за сигурността, беше проведен референдум за съдбата на АЕЦ "Белене". И въпреки че мнозинството казаха "не" на новата централа, цената на тока се запази - най-сетне официално стана ясно, че години наред България е изнасяла електроенергия под себестойността й, само заради политически интереси.
Извършена беше комасация на земята. Така фермерите подобриха ефективността и приходите си. Започна да се поощрява гледането на елитни породи добитък.
Спря изрязването на нови площи от НАТУРА 2000. Из цялата страна бяха направени пречиствателни станции. Заводът за боклука край София започна да действа, след което тръгна строежа и на още два край Пловдив и Варна.
Реформата в здравеопазването се оказа най-трудна, защото бяха заложени най-дългогодишни проблеми. Много от затворените през годините болници обаче заработиха отново - този път като частни. Държавното здравеопазване обаче беше частично запазено - най-бедните да могат да се лекуват безплатно.
Школата и учебниците бяха модернизирани, за да бъдат "по-близо" до децата. Беше премахнато задължителното ходене на предучилищна, за влизане в университетите пък започнаха да важат само оценките от матурите.
На младежите бяха предложени интересни ваканции и игри, подобно на скаутските, за да бъдат извлечени на въздух от местата си пред компютрите. Навсякъде бяха изградени терени за игра - според договорите с концесионерите игрищата сутрин се дават безвъзмездно на училищата, а вечер желаещите да спортуват могат да го направят срещу заплащане.
Темида подхвана здраво корупцията във футбола и останалите спортове. За някои бе въведен пазарният принцип - ако има публика, има и пари, но за по-екзотичните продължи да се налага държавната субсидия.
Във въоръжените сили беше извършена сериозна реформа. Професионалната армия остана, но беше върнато подобие на наборната - всеки младеж минава тримесечен курс, на който се учи да си служи с оръжие в условия на партизанска война и да оцелява, а всяка девойка за същото време трябва да може да оказва първа помощ.
Всички тези мерки повлияха на социалната политика - повишеният брутен национален продукт доведе до повече данъци, които позволиха да се вдигнат пенсии, майчински, детски и т.н. Заплатите пък скочиха по естествения си път - бумът на бизнеса доведе до бум на пазара на труда.
Всъщност това е незначителна част от решените въпроси - защото проблемите се оказаха стотици - домове за сираци, интеграция на цигани, попове с мерцедеси, страшно раздута администрация и полиция...

Права и задължения на индивида

Чудех се как да завърша този ненаучно фантастичен разказ. Хрумна ми, че докато си говорим с Хадитоши може да чуем звъна на камбаната, на възстановената Голяма Базилика в Плиска. И да се окаже, че това всъщност е бил часовникът, който ме буди за работа. Или пък да се окаже, че не с Хадитоши бира сме пили, а с адаша ракия, къртеща кътници, сме прекалили...
Реших да не размивам нещата с подобни клишета и да оставя края незавършен. Защото със сигурност много от представите ми каква ще бъде България през 2020 г. и за това по какъв начин може това да стане реалност, са разхвърляни и страшно спорни. Те обаче са моите. Ако всеки има собствена визия как да се случат нещата, само тогава може да търсим, да обсъждаме и да намерим Пътя.
Не само наше право, но и задължение е да решаваме сами съдбата си.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 19 април 2011 г., www.webcafe.bg

Read more »

Сълзи и смях

Седях си сред публиката, изумен от звездните изпълнения на трупата.
Беше толкова смешно и в същото време толкова тъжно, че реших да ви разкажа поне мъничко от това, което видях. Въпреки че едвали ще ви е толкова интересно, понеже скечовете на актьорите по цял ден ги въртят по телевизията.
Ще започна с картофите, че най-се смях. Баш актьорът излезе и започна да обяснява на зрителите да не си купуват от скочилите 200% картофи. После разказа как родителите му откакто се помни си садят картофи и никога не влезли в „Плод и зеленчук”. После, че за да поникнат от безплатните картофи, „те трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И на толкова пустеещи земи, всеки може да си насади”.
Демек да се върнем към родово-общинния строй и към натуралната размяна. Ще си сложим и после ще си берем картофи, репи, телевизори, тоалетна хартия. След което аз на теб десет кила телевизори, ти на мен десет кила картофи. Хитро.
Огледах публиката. Някои се превиваха от смях, други се бяха хванали за главите, а няколко човека дори се разплакаха. Не разбрах дали от смях.
Следващ скеч.
Някъде в Япония гръмнала една атомна централа. Гръмнала ама малко. Радиоактивни частици хем се носели към театъра, хем нямало как да стигнат баш до него. Тогава един от актьорите влезе в ролята на дежурен метеоролог и започна да повтаря „няма да дойде, няма да дойде”. После щракна с пръсти и целят засия „И хоп облакът вече е отминал.Двама-трима зрители смутено се обадиха, че няма как частиците изведнъж да изчезнат и тогава актьорът добави: Е, хайде няколко частици да са паднали, ама важното е, че онази централа няма как да гръмне повече.
Зрителите бяха зяпнали, някои се почесваха замислено.
Актьорите се усетиха, че на хората нещо много не им хареса изпълнението и бързо, бързо минаха към следващия скеч. За да забрави публиката издънката.
Сложиха за декор атомна централа. И започнаха да я местят насам натам, като в онази старата игра тука има – тука нема. Взеха да обясняват на нищо неразбиращите хора как й се вдигала цената, ама какво от това като нищо не плащат. Не стана ясно как на нещо, което половината е на някой, хем му се вдига цената, хем нищо не му струва. А-а-а и че няма нищо лошо токът да не може да се продава, ако е прекалено скъп, понеже е по-важно, че ще си имаме ток.
Този път май не беше нито смешно, нито тъжно. Ама все пак сами си избрахме точно тези актьори, защото си казахме, че няма по-добри, така че ще им берем гайлето, промърмори някаква дама.
Бурни овации обаче предизвика някаква историйка, че най-важното за една страна е да си има спортна зала. И стадион на пазара в „Илиянци”, защото можело да й дадат Европейско първенство. Не разбрах само на един стадион ли ще го играят това първенство, ама нейсе. Обаче доколкото разбрах милионите за този стадион щели да дойдат от спестените от здравеопазване и пенсии, че и без това много баби и болни хора се размотавали наоколо. Имаше и един фокус, в който се показваше как със строеж на метро се преборват цените на горивата.
А, сетих се за още един скеч. Симулираха изпращане на бойна фрегата край Либия. Щяла да струва по 50 000 лева на ден, защото била пълна с части за бързо реагиране, от онези дето им казват тюлени. Оказа се, че тези части толкова бързо реагират, че могат да се приготвят само за 15-20 дни, ама ако са много напрегнати. Един господин се обади, че ако някой нападне страната, няма кой да я чака половин месец, ама май другите не го чуха, защото точно тогава представлението така насити публиката, че хората започнаха да се разотиват. Някои се смееха, на други в очите сълзи даже блестяха. На останалите пък така им хареса, че извикаха актьорите на бис, като се успокояваха един друг, че просто няма по-добри от тези.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Д-р Васил Добрев: Доказах, че е имало потоп в Египет

- Д-р Добрев, с какво се занимавате в момента. Работите на терен в Египет или във Франция сте се отдал на научна работа?
- В Египет съм. В края на март обаче стана доста опасно и се наложи да спрем работа заради събитията тук. Сега основно пиша рапорти за свършеното, а и подготвям план за работата ми през следващите 5 години, който трябва да представя на властите.
- Какво проучвахте преди събитията?
- Проучвах некропол на платото в Южна Саккара, на 30 километра южно от Кайро. На 25 май по един от каналите на държавната френска телевизия - „Франс 3”, в предаване в праймтайма ще бъде показан филм за Египет, в който нашироко са отразени и разкопките в Саккара. Ще бъдат показани скорошните открития. Толкова им хареса всичко, че решиха в края на октомври да правят серия специално за моята работа. Но в сегашния филм всъщност са отразени откритията ни до декември, тогава го снимаха. Иначе и след това нещата вървяха доста добре. Извадихме доста мумии, като напълно запазени са 5-6. Намерихме и перфектно запазени саркофази. Това е гробище, което е непокътнато, и излизат страхотни находки.
- Кога ще продължите работа по некропола?
- Засега спряхме работа. Около първи октомври смятам да започна сондажи по търсене на пирамидата на изчезналия фараон Узеркаре. Трябва да извършим геофизични проучвания. Правил съм го през 2003 г., но е необходимо отново, защото нещата се променят всяка година, най-вече технологиите ни дават по-големи възможности. Иначе в некропола има още страшно много работа. Това, което изследвах досега, е един много малък периметър. Разкрили сме 50 на 40 метра. Има мумии, има интересни саркофази във формата на човек. Може би най-големите очаквания имахме, когато открихме и слязохме в една шахта. Намерихме стая, оградена с камъни, която обаче не беше нарисувана, а и се оказа, че е ограбена, вероятно в древността. Но колкото повече разкопаваме, толкова повече работа имаме. А вече сме стигнали почти до началото на планината над некропола, където искам да започна проучвания и се надявам да намеря Пътеката на жреците. Трябва да е там според посоките, защото те са идвали от древната столица Мемефис. Това ще бъде основното ми откритие, ако успея да я намеря. Но има много пясък, страшно много пясък, който трябва да разчистим. Валяло е изключително много. Най-новото нещо, което мога да кажа за тази епоха, е, че доказахме, че е имало потоп. Няколко дори, и пороите са донесли чакъл, пясък, наноси… Валяло е много продължително. Именно сега разбрах защо този некропол не е бил открит досега.
- Кога датирате тези потопи?
- Това е било около 2200-2100 пр. Хр. Досега бяхме открили данни за наводнения около 2000 г. пр. Хр., но сегашните открития промениха представите ни. Сега искам да направя на едно пространство от около 20 метра дължина една секция, в която ще бъде показана схематично цялата история на това място. Мястото е използвано в продължение на хилядолетия. Това са всъщност два некропола – първият от 2300-2500 пр. Хр., а другият е от 1500-1700 г. пр. Хр. Но може би има още един некропол - от около 3000 г. пр. Хр. Засега само имам идея, трябва да я докажа, като го намеря. Има още много работа. Веднъж от една комисия във Франция ме попитаха: „Колко работа имате още?”. Казах: „Ами някъде приблизително около 400 години”. Какво друго да им отговоря. Представяте ли си, некрополът е на площ 15-16 хектара. А аз в момента съм отворил едно място 50 на 40 метра, което е една пета от един хектар.
- Политическите промени как ще повлияят според вас на проучванията?
- Всички се надяваме нещата да тръгнат по-добре. Но ще видим след септември, след изборите. Но проблемът е къде ще ги запазим нещата, понеже сега покрай събитията не са сигурни хранилищата. Малко е сложна ситуацията и трябва да намерим някакво решение, защото крадци влизат навсякъде. А нещо, като се отвори, трябва да се защити, защото има опасност всичко да бъде разграбено. Крадоха, рушиха, чупеха… Мародерите са голяма опасност. Скандално е, че в самия музей в Кайро откраднаха над 100 предмета. Много обекти бяха атакувани. За щастие, ние не понесоха големи щети, но все пак изгоряха два склада с документи. Иначе в момента най-голямата трудност е да се създаде търпимост между християни и мюсюлмани, а много хора, които имат политически амбиции се опитват да създават хаос. Ето сега броженията продължават. Ислямисти горят църкви, продължава да има и загинали… Преди двайсетина година не бях в България и нямах възможност да видя нещата отблизо. Но сега и аз мога да кажа, че съм видял една революция.
- Ще ви видим ли в България скоро?
- Това лято ще бъда в България, предполагам, че ще пристигна през август. В Созопол ще бъде организиран голям форум по египтология. Ще бъде през септември, по време или след Аполония. На него трябва да бъдат подготвени някои неща, защото следващата година е много важна за египтологията. София бе избрана за домакин на четвъртия световен конгрес на младите египтолози. Темата, която ще събере елита на тази дисциплина, е "Култ и вяра в Древен Египет".

Визитка


Васил Добрев е световноизвестен египтолог от български произход, работещ от 1995 г. в Френския археологически институт (IFAO) в Кайро. Роден е на 30 юли 1961 г. в Пловдив. През 1992 г. защитава докторска дисертация по египтология в Сорбоната под ръководството на акад. Жан Льоклен. През 2004 г. предлага нова революционна теория за произхода на Големия Сфинкс в Гиза, съгласно която той е построен не от фараона Хефрен (както се смяташе от класическата египтология), а от фараона Джедефре в чест на баща си Хеопс. У нас д-р Васко, както е популярен той в Страната на пирамидите, е известен по-скоро от филмите на National Geographic и Discovery Channel, които разказват за най-великите му открития.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Силвия Кирилова
Публикуван:

Read more »

На 3 часа българин търси смъртта, напоследък публично




















Поредица публични заплахи за самоубийства, едно от които осъществено, станаха от началото на годината.

Психолози заявиха, че може да се говори за ново явление, при което човекът иска да отправи определени послания със заплахата да се самоубие.
Поредица
Последният случай е от вчера. В 5.45 часа психолози от МВР успяха да свалят мъж, заплашил да сложи край на живота си, като скочи от надлеза на улиците „Рилска обител" и „Иван Пенев" в столичния квартал „Левски". Успешно завършилите преговори с него продължиха близо 10 часа. Предният ден той пак заплашваше да се хвърли на същото място. Тогава обаче бе свален с помощта на вишка, пак след няколкочасови преговори.
В края на март 55-годишен мъж от Пловдив държа полицията и стотици граждани в страх повече от 20 часа, след като заплаши, че ще се взриви в апартамента си. След безуспешни преговори драмата приключи с ареста му от спецчасти, които атакуваха жилището му и го обезвредиха.
Преди седмици психолози от МВР отново водиха дълги разговори с друг мъж, който заплаши да се самоубие. При този случай обаче след 5 часа преговори, на рождения си ден 57-годишният Борис Нейчев, който се беше заключил в офис в центъра на София, се застреля. Преди това самият той позвъни в полицията да съобщи, че ще се взриви, но впоследствие стана ясно, че разполага само с огнестрелно оръжие.
”В повечето подобни случаи, със заплахата се търси начин за разпространяването на специфични послания към стойностните за съответния човек хора”, коментира д-р Ангел Брущилов, психиатър от Националния център по опазване на общественото здраве.
Увеличение
В същото време се оказва, че все повече българи правят суициди (опити за самоубийства). Това става ясно от данните за 2010 година, предоставени за вестника от Националния център по опазване на общественото здраве. И опитите и случаите завършили със смърт са повече през миналата година спрямо предходната, но точно сравнение трудно може да се прави, защото през 2009-та нямахме данни за първите два месеца, обяснява д-р Брущилов.
През миналата година 771 българи са сложили край на живота си, а още около 2 000 са направили опит за самоубийство, т.е. на всеки три часа някой опитва, а двама дневно успяват. Начините са разнообразни – смъртта идва най-често чрез обесване, хвърляне от високо и от огнестрелна рана, докато спасените са се опитвали да се самоотровят с хапчета и химикали или са рязали вените си. Прави впечатление, голямото увеличение на децата сложили край на живота си. Те са десет – 6 момчета и 4 момичета, въпреки че при опитите, съотношението между половете е 1 към 9. За сравнение през десетте месеца на 2009 г. са се самоубили три деца. Именно в групата до 18 години процентът на самоубийствата спрямо суицидите е най-нисък – десетте завършили със смърт са на фона на 340 опита. Това съотношение е най-високо при пенсионерите – от посегналите на живота си над 70 години, повече от половината са успели.

Момиче на 8 се трови, баба на 97 скача от сграда

Едва на 8 години е момиче, което е посегнало на живота си. То се скарало с майка си, след което се нагълтало с хапчета. Лекарите обаче успели да спасят детето. Деветгодишно момче обаче починало, след като се обесило.
Жена на 97 години пък е най-възрастната, която се е самоубила. И тя, и вторият в мрачната класация, 95-годишен мъж, са се хвърлили от високи сгради.
Иначе болести, депресии след любовни драми, безпаричие и дългове натрупани на хазарт са сред основните причини, които карат българите да търсят фаталния изход.
Недоимъкът е обаче водещ, за което показателно е, че половината самоубийци са с най-нисък социален статус – това са безработните и пенсионерите. На трето място са работещите, веднага, след които се нареждат учащите – 14%.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Йордан Йорданов, ексшеф на АЕЦ „Козлодуй”: Във „Фукушима 1” ще има водороден взрив

- Господин Йорданов японският сценарий може ли да се случи и в АЕЦ „Козлодуй”?
- Категорично не. Ние сме изпълнили всички изисквания на Международната агенция за атомна енергия. Целият свят ги изпълни, а се оказа, че японците не са го направили.
- В какво се изразяват тези изисквания?
- След аварията в Трий майл айлънд в САЩ през 1979 година се оказа, че при разтопяването на горивото се образува водород, което води до взрив. МААЕ разпоредиха да бъдат изградени специални системи за изгаряне на водорода. Японците това не са направили. И най-важното, че те не са изградили специални „чашки” под реакторите, което беше разпоредено след аварията в Чернобил. „Чашките” се изграждат от бетонни сплави издържащи до 6 000 градуса по Целзий. Целта е уранът и разтопеният метал, когато прогорят реактора и се спуснат надолу да се задържат там и впоследствие да се търсят начини за тяхното охлаждане. Във „Фукушима 1” не само, че не са изградени такива „чашки”, а под реакторите се оказва, че има резервоари с борна киселина, изградени от ламарина. А стопилката преминава без никакъв проблем дори през обикновения бетон.
- Какво всъщност означава това?
- При спускането на стопилката и достигането до резервоарите ще се образува водород, което ще предизвика взрив. Впоследствие огненото кълбо от силно радиоактивна лава ще потъне надолу в земята. Говорим за огромна радиоактивност измервана в милиони Кюри. Впоследствие стопилката се разпростира в кухини и се стига до замърсяване на подпочвените води. Това ще се случи във Втори реактор, докато надявам се, че положението в Първи, Трети и Четвърти ще бъдат овладяно…Въпреки че в момента няма никой, който може да каже какво се случва в реактора. Човек да влезне там е абсурд. При такава радиация и техника не може да се вкара, защото уредите моментално се развалят. Но става нещо страшно!
- Има ли поне малка вероятност този сценарий да не се сбъдне?
- Нещата вървят много на зле. За съжаление голяма част от тези неща ще се случат.
- Планетата ни пред глобална катастрофа ли е изправена?
- Надявам се, че замърсяването няма да е глобално, защото стопилката ще навлезе в земята, а не като в Чернобил - в атмосферата. За Япония обаче това е катастрофа.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Вълна по Дунав заплашва АЕЦ

Земетресение и приливна вълна по река Дунав заплашват българската АЕЦ „Козлодуй”, румънската „Черна вода” и проектоцентралата „Белене”. Японският сценарий не е изключен за Балканите при пробив в стената на огромния хидровъзел Железни врата, който има вместимост милиарди кубически метри.
Това предупреди проф. д-р Георги Тончев.
Сценарий
Според него при евентуална приливна вълна, системите за охлаждане на атомните централи по долното течение на Дунав ще откажат, но реакторите няма как да се изключат веднага, тъй като ядрените реакции продължават. Именно това се случи след катастрофалното земетресение Япония в шест реактора на АЕЦ „Фукушима-1“ и „Фукушима-2“, и временно в един в „Токай-2”.
Според учения авариите в японските АЕЦ са показали, че има системни инженерни грешки при проектирането и изграждането на всички ядрени централи (виж блица).
Австрия вече настоя да бъдат направени проверки в атомните централи в Европа, като според вестник „Дер Щандарт”, особено силно е безпокойството за сигурността на тези в Източна Европа.
Междувременно вчера бе съобщено, че България ще иска от Русия и от Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) допълнителни разяснения и гаранции за сигурността на поръчания за АЕЦ “Белене“ реактор.
Изтичане
Според зам.-председателя на „Екогласност” инж. Петър Пенчев реакторите на „Козлодуй” са опасни за населението и в момента. Той представи на вестника изследване, данните от които са били представени пред МААЕ. Според тях реакторите на българската АЕЦ изхвърлят свободно в атмосферата хиляди пъти повече радиация от тези в останалите европейски страни.
Зам.-шефът на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров обаче категорично отрече изнесените данни и каза, че на място има инспектори, които всеки ден правят проверки и радиационния фон е в приетите норми.

ПРОФ. Георги Тончев:
Най-голямата катастрофа е факт


Визитка
ПРОФ. Георги Тончев е завършил Висше авиационно училище и ТУ-София, специалност електроенергетика. Доктор е на техническите науки. Специализирал е у нас и в чужбина в областта на информатиката и икономиката. Работил е в АЕЦ ‘Козлодуй” и в чужбина.
Има десетки публикации и 63 патентовани изобретения, засягащи сферата на строителството, енергетиката, телекомуникациите и автомобилната промишленост.

- Професор Тончев, след авариите в японските АЕЦ, на дневен ред стои темата за безопасността на ядрените централи, и в България, и по света. Какво е вашето мнение?
- Ще кажа накратко, че след като японските АЕЦ, които се считат за изградени според най-високите приети норми за безопасност, гърмят през ден, това означава, че има системна инженерна грешка при всички изградени ядрени централи. Трябва да се ревизира изцяло използването на ядрена енергетика, въпреки нежеланието на политиците. Проблемът се нарича централизирана енергетика. Защото ако всеки има слънчев генератор в мазето и панели на покрива ще се отнеме огромен ресурс от ръцете на политиците. Но Путин иска да може да каже кой „Поток” през коя страна да мине, Борисов, с коя компания ще строим нова АЕЦ.
- Френският министър на промишлеността и енергетиката, каза, че ситуацията след аварията във "Фукушима-1" поражда безпокойство и не може да се изключва сценарият за ядрена катастрофа. Информационните агенции обаче предават, че няма реална опасност. Доколко са основателни опасенията?
- Това, което се случва в Япония е най-голямата катастрофа в историята на Земята, предизвикана от човека. В момента без никакво съмнение се случва нещо много по-страшно от това, което стана в Чернобил, защото там гръмна само един реактор. В Япония вече сме свидетели на фактическа катастрофа - станаха три експлозии в реактори, а стената на реактор „Фукушима” 1 се топи. Чакам утрешния ден с безпокойство. Иначе проблемът е именно в липсата на обективна информация. В същото време и самите учени не са много наясно какво се случва вътре в авариралите реактори.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Търсачите на Надеждата

Учител се самоуби в Бургас. Заради кредит.
Новината изглежда покъртителна – трагедията на един човек, чийто живот е свършил преждевременно. Но колкото и зловещо да звучи, това е поредният случай, влизащ в черната хроника - според статистиката всеки ден шестима българи правят опит за самоубийство, а на 15 часа някой успява.
По форумите текат спорове, кое е по-резонното решение – на врачанското семейство, което преди месец увисна на въжето заради дългове, и на учителя в Бургас или на колежката му от Плевен, която преди година обра банка. Мненията се разделят, но някак от самосебе си се налага изводът, че Надеждата остава затворена в прословутата кутия, отворена от Пандора.
Иначе именно съобщението за взетият кредит намери съчувствието на хората. Защото много от тях, в търсене на някакъв полунормален живот (въпреки че понятието е разтегливо и неясно спрямо кого), са взели пари от банки и лихвари и вечер си лягат, а сутрин стават, с мисълта как да ги връщат. Онези, които имат щастието, да не са загубили работата си, са приели да плащат по-голямата част от няколкостотинте си лева заплата, за погасителни вноски.
Някои казват, че всеки сам е избрал да сложи подписа си под задължението.
Всъщност алтернатива наистина са имали
Едната - да хванат рейса към Испания или Гърция и да се цанят за общи работници или за берачи на ягоди, или маслини. Повярвали са обаче на оптимистите и мечтателите, че България „ще се оправи” за двайсетина година. И са отхвърлили твърденията на песимистите, които най-новата история прехвърли в графата реалисти - че „винаги може да стане и по-зле”.
Или са можели да не се вслушват и в майчиният съвет да учат, за да не работят, а да се върнат на село да орат дядовата нива и да гледат козичка и прасе. Да се откажат от придобивките на модерноста, но да разчитат на себе си и Господ, реколтата да е добра и да си гарантират насъщния. И да се надяват да не стигнат да разчитат на социални помощи и детето им да умре от глад, както двумесечното момченце, хранено в ломското село с вода и брашно.
Можели са и да мъждукат на мижави заплати, 5 дни в седмицата да пият кафе в 9 сутринта с колегите, да пропускат обяда и да се качват на градския транспорт обратно към къщи в 17.30… За да забъркат рядка картофена яхния, в петък с парче наденица, ако през седмицата не са дошли сметките за ток, вода и парно.
Учители, лекари, учени, полицаи и т.н и т.н., със заплатите си от по неколкостотин лева, знаят отлично, че се самозалъгват, че живеят нормално. И в опит да избягат от омагьосания кръг взимат кредити, па макар лихвите на потребителските да са с 2-3% по-високи от тези в заплашената от фалит Гърция.
Познавам хора, тръгнали по всеки от тези пътища. Познавах и такива, взели решението на учителя в Бургас. И общото между тях е, че в различни моменти от живота си, за момент решаваха, че са намерили Надеждата. Когато разберяха истината, или се примиряваха, или продължаваха да търсят.
Познавам и такива, за които не важи нито ред от казаното тук, но те държат кутията и ще решат, кога Надеждата да бъде пусната. За останалите остава да се надяват.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Черна борса на талони за мотори

Засилените проверки на КАТ по пътищата предизвикаха истински бум в търговията с документи за нерегистрирани МПС-та. Търсенето основно е на талони и номера за мотори и АТВ-та, по рядко за ремаркета.
Не е необходимо да имате приятели в ъндърграунда, защото нелегалният бизнес се развива основно в интернет и мрежата е затрупана от оферти „продавам” и „купувам”.
Продавачи
Офертите се отправят от хора, които разпродават старите си возила на части. Вместо да върнат в КАТ талоните и номерата, те ги пускат за продажба, като по този начин изкарват допълнителни пари. Мизата е различна, като за 50-кубиковите мотори варира от 100 до 250 лв., но се вдига за по-мощните. Често продавачи са и вносители на моторетки, които продават машините на клиенти от села, където рядко се вясва пътен полицай. За да спестят някой лев купувачите взимат мотора без документи и го карат само по черни пътища. Впоследствие бумагите и номерата се продават отделно, на друг.
Купувачи
Търсенето на регистрации основно е продиктувано от засилените напоследък проверки на катаджиите по малките населени места. Най-голямо е за т.нар. малък талон и номера. Изискването е документът да отговаря на същия модел, а цената варира от 80 до 150 лв. Ако цветът не отговаря, машината или се пребоядисва или клиентът изчаква продавачът да му осигури такъв талон. Пренабиване на номерата на рамата и двигателя не е необходимо, тъй като те не са записани в малкия талон. Впоследствие се взима и Гражданска отговорност, при издаването, на която се вписват данните от получения талон. Така не се плащат данъци, макар и те да са минимални за най-слабите машини. Разчита се, че при евентуална проверка, катаджията няма да сверява по радиостанцията данните. Често с такъв талон става препродажбата на моторите по селата, въпреки че в повечето случаи, никога нерегистрираното возило сменя собственика си в кръчмата, без абсолютно никакви документи и срещу пари на ръка, разказаха запознати.
Ако клиентът обаче иска да продава мотора официално, тогава освен малкия купува и големия талон. В този случай обаче трябва да се пренабият номерата на двигателя и рамата и възможността в КАТ да бъде заловен измамникът е налице.
Търсене
”Преди талоните се купуваха предимно от хора, които са си докарали мотори от САЩ и Япония, за да си спестят главоболия с допълнителните изисквания при първа регистрация в ЕС. В последните месеци обаче има голямо търсене точно от такива, които искат да имат някакъв документ в джоба, в случай, че ги спрат катаджии”, разказа пред вестника бургазлия, продаващ регистрации (виж блица).
Освен за мотори и АТВ-та, върви търговия и за регистрации на ремаркета. Схемата е същата, но рискът от залавяне доста по-малък, тъй като не се налага пренабиване на номера.
Престъпление
От КАТ обещаха да направят проверки и да вземат мерки срещу ширещата се незаконна търговия.
”Това си е истинска измама и при всички положения е наказуема и по смисъла на Наказателния кодекс”, коментира главен инспектор Красимир Костов, от „Пътна полиция”. Той обясни, че до момента катаджиите не са хващали водачи с подобни чужди регистрации. Костов обаче наблегна на факта, че огромният процент от катастрофите с мотори в последните години са с нерегистрирани машини и неправоспособни водачи.

Продавачът:
Регистрации имам всякакви


Репортер на РЕПУБЛИКА разговаря с бургазлия, предлагащ регистрация за синьо50-кубиково „Сузуки”:

Репортер - Здрасти, обаждам се за обявата за регистрация за „Сузуки”!?
Продавач – О, вече не е актуална. Продадох я.
Р. – Ясно. Но, по-скоро те търся и за малка консултация. Понеже искам да продам подобна моторетка, която залежава на село, искам да те питам, ако си купя чужда регистрация, не рискувам ли да ме хванат в КАТ?
П. - Няма никакъв смисъл да минавате през КАТ. Рискът се увеличава, а и парите. За 50-кубиковите, малкият талон го давам по 100 кинта, но ако трябва и голям става 250 лв. Моят съвет е да се разберете помежду си с купувача. Ако толкова има зор и за голям талон му кажи, че цената е със 150 лв. отгоре. Плюс това ще трябва да му плаща и данъци. Допълнително цената ти се вдига и от пренабиването на номерата. От къде си ти?
Р. – София.
П. – О, много си далече. Разпитай обаче има един Емо, който ги върши тези неща в София. Хората по магазините за части го знаят. Едвали ще ти вземе повече от двайсетина лева.
Р.- А регистрация за „Сузуки” дали ще имаш скоро пак?
П. -Обади се след седмица, две, че в последните месеци има страшно търсене. Но от сега нищо не мога да обещая. Ето, онзи ден продадох един 250-кубиков и хората не искаха документи. Та в момента имам и за 250-кубикови и за 350-кубикови, и за по-големи, но за малки нямам. Но, обаждай се, ще измислим нещо…

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Читалище поощрява самодейци с арониева ракия

Смолянско читалище поощрява самодейните дейци с арониева ракия. Както и суровината, така и салатата към магическата течност е от собствената градина – основните й съставки са моркови и зеле.
Това разказа Иван Иванов, председател на основаното през 1871 година читалище в родопския град.
Проектът
Всичко започва още през 2000-та година. Тогава читалище „Христо Ботев” печели проект за алтернативно земеделие и започват да се сеят нетрадиционни за региона култури.
”Идеята на проекта е да започне отглеждането на различни от популярните тук картофи. Затова започнахме да сеем моркови, зеле, ягоди, арония. Засадихме и овошки. Помогна ни ст.н.с. Иван Иванов, който ръководи информационния център, а е и мой първи братовчед”, обяснява председателят на читалището.
Културното средище получава за ползване 15 дка общинска земя. Постепенно дейците започват да увеличават площта на трайните насаждения. Облагородяват дивачки с калеми от стари родопски сортове от ябълки, круши и сливи. Пробват дори и с японски ябълки, но те не се хващат.
Продукция
Въпреки не съвсем малката площ на градината, в нея се труди само един агроном и един работник. Когато обаче започва брането се събират и читалищните дейци, а също се наемат и работници. През годините читалище „Христо Ботев” продължава да развива стопанството и постепенно започва да се получава все по-сериозна продукция, особено от арония и ягоди. Първоначално се ражда идеята за варене на ягодова ракия. 622-мата самодейни дейци към читалището остават много доволни от идеята и започват да се черпят с елексира, което се превръща във важно поощрение за дейността им, тъй като пари не получават. Салатата приготвят също от набраните в градината зеленчуци.
”През миналата година получихме много богата реколта от арония. Голяма част от плода залежа и започна да се разваля. Така решихме да варим ракия и от този плод. Получи се много мека и пивка. Едва 42 градуса е, въпреки че тук по Родопите обикновено ракията е доста по-люта - задължително над 60”, обяснява Иван Иванов и допълва, че благодарение на арониевата течност репетициите на различните самодейни колективи ставали все по-успешни. Оплаква се обаче, че над суровината е надвиснала опасност, тъй като вандали на няколко пъти успявали да разбият оградата на стопанството и да крадат плодове.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Риба в морето няма, корабите на скрап

Това е едно загинало море, положението е наистина трагично…Всичко се обърка… Част от рибата в Черно море изчезва, останалата идва късно. Въпреки че съм реалист и не искам да плаша никой, ще ви кажа, че ще ядем само океански улов.

Това казва с тревога един от най-популярните български рибари Стоян Боев, известен като Сербеза.

Старият морски вълк обяснява, че за последното столетие се случва за първи път по това време на годината, все още да няма цаца и попчета.

”Обикновено ловът на попчета започва още през март. Пасажите закъсняха и през миналата година, но тази е вече отчайващо”, твърди Сербеза и пояснява, че от колегите си знае, че риба няма по цялото Южно Черноморие.
Липсата на цаца пък ще доведе до необратими промени в цялата екосистема, защото по-едрите хищници остават без храна.

Рибарят обяснява случващото се със странните промени в климата:
”През тази година водата все още е студена и затова няма попчета. А трябваше вече да са хвърлили хайвера. През миналата пък водата стигна до 32 градуса. Гмурках се и видях хиляди отворени миди по камъните. Загинали са. Рапани също няма. Заровили са се на педя и половина под пясъка”.

Според Сербеза цената на черноморската риба ще скочи много и дава пример с цацата, която по думите му „беше 20 стотинки, а стана 2 лева”.
Според него българинът вече ще яде само океанска риба и обяснява, че в магазините е пълно с канадски калкан, който е в пъти по-евтин от черноморския.
”А той е замразяван и размразяван по няколко пъти, докато стигне до тукашните магазини, което крие опасност от зарази”, казва рибарят.
Наско Карастоев от каварненското село Българево, познат с прякора Писиката, потвърждава думите на колегата си от Южното Черноморие и допълва, че и на север рибата е намаляла.

”В допълнение започнаха да режат рибарските кораби за скрап”, казва Наско Писиката и обяснява, че „в Бургас вече е разфасован един от най-големите в българския риболовен флот - „Биская”.
Той бе с дължина 38.15 метра и вместимост 314 бруто регистър тона. От изпълнителната агенция Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) съобщиха, че с фирмата собственик е подписан първият договор за скрапиране и за това са платени 746 391 лв. „Биская” имаше уникална апаратура, определяща вида и големината на рибните пасажи. Бе оборудван с трал, който не позволяваше увреждане на дъното. Подобни съдове са редки в Черноморския регион, такива има само в Турция. ”Биская” е унищожен по европроект целящ ограничаване на активния риболов и задължава корабособствениците впоследствие да започнат да се занимават с отглеждане на аквакултури.

Плавателните съдове стават музеи или рифове
”Биская” е първият унищожен кораб по т.нар. мярка 1.1 „Постоянно прекратяване на риболовните дейности”. По европроекта се финансират до 100% разходите по рязането на плавателен съд, или за преправянето му на кораб-музей, туристически, за обучение, или потапянето му за създаване на изкуствен риф.
Официално в момента в процес на процедурни проверки са още три подобни проекта, но от ИАРА коментираха, че интересът на корабособствениците расте.
Според Стоян Боев – Сербеза обаче унищожаването на рекетите (от РК – рибарски кораб бел. авт.) ще доведе до още по-сериозни проблеми.
„От тях идва към 80% от целия улов в наши води, особено на цаца и сафрид. Бюрократите в Брюксел смятат, че това може да бъде заменено с изкуственото отглеждане. Но ето, например в Бургаско бяха създадени няколко ферми, но те се оказаха не особено успешни”, коментира дългогодишният рибар.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Докога така?

Рациария стана синоним и нарицателно за нехайството и бездействието на държавата. Десетилетия наред стотици хора, предимно цигани, (което всъщност изобщо не е толкова важно) копаят в огромния, разположен на 400 дка римски град.
В десетки репортажи телевизии, вестници и списания показваха година след година булдозерите, които разравят пластовете и вадят находка след находка. Резултатът беше пълното разрушаване на град, който можеше да стане прекрасен музей на открито. И там да започнат да се стичат хиляди българи, а с построяването на втория мост над Дунав - и чуждестранни туристи. Музеите на открито наистина бяха направени, но в дворовете на баровците от региона. По-дребните, но често по-ценни находки пък заминаха за чужбина.
Във всеки репортаж бяха цитирани мненията на различни археолози, които неизменно повтаряха, че има страх от местните мутри и затова не се започват спасителни разкопки. Ченгетата твърдят, че в последно време иманярското нашествие било спряно. Всъщност наистина онези с булдозерите вече ги няма. Сега с пот на челото иманярите се потят под слънцето с лопати и кирки в ръце. По не се набиват на очи, а и са по-мобилни. Но продължават да псуват, когато намерят „само някаква” месингова сестерция, свикнали на нещо „по-добро”. Докога така?
Според археолозите в долните пластове все още са се запазили може би хиляди находки. Всеки ден обаче още една част от тях отпътува, за да краси нечия колекция. Докога така?
Рациария наистина стана нарицателно за нехайство, но това не се случва само там. Хората с металотърсачи „са накацали” Деултум (Дебелт), Никополис ад Иструм и къде ли още не. Да не говорим за хилядите тракийски могили. Регистрираните археологически паметници у нас са около 43 000. Горе-долу толкова са и ченгетата. Че до всяка могила полицай не може да се сложи, е ясно на всеки. Но за огромните и все още недостатъчно проучени древни селища това просто е задължително. И на всеки е ясно, че с милиард лева годишно за полиция това съвсем не е невъзможно. С няколко милиона за култура пак на всеки е ясно, че няма как да се започнат посъвместни спасителни разкопки. Но може да направите така, дами и господа управляващи: Осигурете охрана на обектите. След вас ще дойдат други и е възможно да ги осени уникалното просветление, че парите за култура може да се върнат многократно. От портфейлите на туристите, които сега обикалят Турция и Гърция и си оставят парите там. За вход на гьолче, в което Афродита се подмивала, или руините на крепост, строена от близък на Александър Велики. Инвестицията ще се върне от данъци и от препитание за хиляди хора. Осъзнайте се бе, хора, не всичко се върти около PR акции, „политическото говорене” и междуинституционално заяждане на дребно.

Автор: Владимир Клисуров

Публикуван:

Read more »