История за лека нощ

17 февруари 2011 г.

Щурмът на парламента беше дирижиран

"Цялата патаклама пред парламента на 10 януари 1997 година беше режисирана. Нямаше нищо спонтанно. Не казвам всичко, защото напоследък постоянно заливат с киселина." Това е част от изумителната изповед на полковник Атанас Атанасов, пряк участник в паметните събития пред НС преди 12 години. Полковник Атанасов се съгласи да разкаже за много от преживелиците си пред DeltaNews.
10 януари. Петък. Предната вечер след работа на гости ми бяха зам.-шефът на транспортна полиция и още един офицер. По това време бях подполковник, главен експерт в Инспектората на СДВР. Пихме по няколко ракии, говорихме много, по всякакви теми, но никой от нас нямаше идея какво ще се случи на другия ден. Та на Десети отивам на работа, беше навалял няколко пръста рехав сняг. В кабинета си държах униформени обувки, но летни-перфорирани. Както всеки ден, свалих кубинките и нахлузих обувките. В 8.30 беше оперативката. Знаеше се, че ще има мероприятие - митинг на синдиката „Промяна". Според плана трябваше да отговарям за охраната на БНР и БНТ. Денят си продължи спокойно.
В щаба
Към 16 часа обаче бе съобщено целият офицерски състав веднага да се събере в големия салон. И директорът на СДВР генерал Красимир Петров започна да говори:
„Колеги, пред Народното събрание нещата се усложняват. Всички отивате на място. Трябва веднага да бъде сформиран щаб в хотел „София" (сега Радисън бел. авт.)". Ние вече си имахме хора около Парламента, явно те са съобщили, че обстановката се усложнява, а и са пристигнали агентурни сведения, че се готви голяма патаклама. То тогава всичко си беше организирано, не е вярно, че е спонтанно. И така тръгнахме всички офицери, а аз с летните обувки. Щабът вече беше организиран, разположен на последния етаж в хотела. Още прокарваха телефони, имаше и засекретен, такъв, който изкривява звука и говора се разбира само от друг такъв телефон. Имаше около 15-тина офицери, най-висш беше Христо Марински. Предния ден го бяха направили генерал. А ние се познавахме още от времето, когато и двамата бяхме партийни секретари. Понечвам да му честитя, но той казва:
„Наско, не е време за поздравления. По-нататък ще почерпя, но тука нещата се усложняват неимоверно много". Нареди ми да отида в резерва, който бе съсредоточен в уличката зад хотела. Към 18 часа ми казаха да се кача горе. Разведките бяха докладвали, че тълпата е започнала да хвърля снежни топки с камъни, изобщо кой каквото докопа. Имало приготвени и коктейли „Молотов". Започна да се здрачава и тогава започнаха да се събират много големи маси народ.
Всички на хорото
Тогава се обади полковник Кунчо Дешев, зам.-директорът на столичната полиция. Той ръководеше охраната на задния вход. Той докладва, че нещата започват много да се усложняват. Тогава Краси Петров ми нареди: "взимаш резерва и отиваш при Кунчо". Когато им казах това, всички от резерва се разбягаха. Хвана ги шубето, то малко по-рано тълпата и един депутат беше насмотала. И останахме само аз и един колега - Боян Васев. Когато стигнахме до парламента вече бутаха загражденията. Парапетите трябваше да ги сложат хората на полковник Алекси Кесяков, началникът на столичния КАТ. Оказа се обаче, че те ги скрепили за винтовете, без им да сложат нито една гайка. А това не го правеха за първи път, то си беше тяхно задължение. Така бе подготвено разбиването на загражденията. А дори кодовото название на Кесяков бе „Парапет". Генерал Красимир Петров бе „Четворка", главният секретар на МВР Цвятко Цветков бе „Десети", аз бях „22-Четворка".
Когато стигнахме пред входа и виждам Красимир Петров идва към нас. Той е много едър мъж и направо си разбиваше път през тълпата. А положението ставаше все по-лошо. Валят камъни, снежни топки. Тълпата успя да обърне и два наши „Роувър"-а. И Краси Петров нареди „Хващайте се на хорото". И ние направихме жива верига, ловим се за коланите един за друг всички офицери, които сме там. Имах един специален радиотелефон с репитер на „Копитото". Бях се запознал с Любо Коларов, шефът на Комитета за пощи и съобщения - той ми го беше дал. Та напъхах в пазвата пистолета и телефона, иначе и двете можеха да заминат в тълпата.
Организирай отбраната!
В този момент Чавдар Кюранов бе излязъл да говори. Но внезапно стигнаха до него и започнаха да го удрят. Краси Петров само го посочи и изкрещя: „Наско, спасявай Чавдар". И аз се пуснах от хорото, скрих Кюранов с тяло и го повлякох към вратата на Парламента. Налагаха ме здраво, но успях да го закарам до вратата. Някой я отвори и Кюранов падна по очи на пода, а аз върху него. Моментално заключиха вратата пак и така се озовах в Народното събрание. Веднага се обадих на генерал Марински да доложа, че съм вътре и той ми нареди: „Наско, ти си най-висшият офицер в сградата - организирай отбраната". И аз веднага започнах да обикалям, да видя какво има вътре, къде са слабите места. Бога ми, до този момент в Народното събрание бях влизал само в ден за посещение на граждани. Отидох да се представя и на началника на бившето УБО, тогава вече НСО - генерал Димитър Владимиров. Казах му, че ми е наредено да организирам полицаите вътре за отбрана. В този момент започнаха дивотиите. Започнаха да чупят стъклата и през тях да хвърлят запалени вестници. С генерал Владимиров се чудехме какво да правим. И аз предложих да използваме водни струи. Размотахме противопожарните шлангове и тогава стана ясно поредното предателство - нито капка вода. Оказа се, че отвън са врътнали крановете. В този момент вече нахлуваха през вратата. Успаха дори да разбият една канцелария, разположена близо до нея и да взимат компютри. А ние не можем да ги спрем. Вътре сме само офицери - нямахме нито палки, нито белезници. Нямахме и гумени куршуми, по-рано през деня никой не знаеше, че ще се стигне до тук. А и не можехме да се бием с тях - знаехме, че ще ни утрепят. В този момент при мен дойде едно старши лейтенантче от баретите и ми каза: "Знам как ще ги спрем". На униформите си те имат специален джоб за гранати със сълзотворен газ. Руски, „Черьомуха" се казват. Обадих се на нашите отвън, че баретите ще пуснат сълзотворен газ и казах на младежа да се качи на едно балконче на втория етаж. Оттам той хвърли две "Черьомухи". От тълпата обаче някой ги грабна и ги метна вътре. Настана ужас - отвсякъде се чуваха кихавици, очите ни сълзяха. Както съм във фоайето, изведнъж едно от момчетата скочи и ме прикри с щит. Оказа се, че точно към главата ми лети една вазичка. Успели да я вземат от разбитата канцелария. Масивна, дори при удара с щита и със земята не се пръсна. В този момент - какво да видя. Бога ми, през един от прозорците влиза моят съкурсант, депутатът Жоро Дилков - Лорда, който после ме заведе при Кольо Добрев (вътрешният министър Николай Добрев бел. авт.)...
Полковник Атанас Атанасов е роден през 1946 г. в Михайловград (дн. Монтана). 31 години от живота си посвещава на милицията и полицията, въпреки че попада в МВР случайно. Като войник служи във ВВС в Долна Митрополия. Това е времето, когато Горуня опитва да свали правителството на Тодор Живков. Покрай тези събития при него идва шефът на михайловградската милиция Гено Христов и му нарежда по време на негов караул оттам да излетят трима от неуспелите превратаджии. По-късно Атанасов отказва да служи във ВВС и с него се свързва Христов, който му предлага работа в милицията.
Започва служба с Розалин Попов, който впоследствие също се издига в йерархията. Христов ги пита просто - какво ще направят, ако чуят някой да говори срещу БКП. „Розко отговори, че веднага би извадил пистолета и би разстрелял всички. Аз обаче сметнах, че ще е по-добре да се прибера в управлението и да напиша рапорт до началника си". Гено Христов го хвали и отсича: „Партията трябва да знае всичко".
Впоследствие Атанасов е вербуван три пъти от Държавна сигурност, но той отказва. Все пак покрай службата му, постоянно се налага да изпраща шифрограми до ДС за лица, които „представляваха интерес". По-късно е изпратен в академията НВД в Ленинград, където кара курс за подготовка на ръководни кадри. Така постепенно достига до зам.-началник на СДВР и до началник на монтанската полиция.
Полковник Атанасов е почетен член на полицейския синдикат.

Утре DeltaNews ще публикува втората част от разказа на полковник Атанасов. В нея той ще припомни най-критичният момент в отбраната на Народното събрание, както и събитията през следващите дни. Ще разкаже кой е раздавал уиски на протестиращите, кой е хранил полицаите, кой е подслушвал честотите им и как са спасили депутатите с операция "Костенурка". Както и как баба Пена Седесарката налага ченгетата с тиган...

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Мартин Ангелов и БНТ
Публикувано: 9 януари 2009 г., Deltanews.bg и Afera.bg