История за лека нощ

16 октомври 2011 г.

Обединени в деменцията

Почивният 15 октомври мина и замина. Улисани в пукането на люти чушки за зимата и купуването на оцет за саламура, сума от по-възрастните хора си останаха с беглата представа, че сме около средата на октомври. Други, по-младите, използваха почивния ден, за да се разходят в парка, а вечерта прекараха пред телевизорите, отдавайки някой час от времето си на предизборния дебат или на кръга от футболното първенство.
В над 80 страни обаче си спомниха, че 15 октомври бе определен за ден на глобален протест на Възмутените. По улиците на над 950 града демонстрираха десетки хиляди, предимно млади хора. Нямаха обща програма, нямаха общи искания, макар и протестът да мина под слогана „Обединени – не можем да бъдем победени”. И от манифест, в който се обобщаваха исканията „Реална демокрация сега! Свят за гражданите, не за пазарите. Ние не сме стоки в ръцете на политици и банкери”.
Оказа се, че не само в бедните страни има Възмутени. Градове в САЩ, Канада, Япония, ЕС, Швейцария бяха залети от демонстранти.
В България обаче Възмутени няма. Това е изводът, който може да се направи от факта, че „протести” имаше само в Пловдив и София. Съвсем вяло в двата града се събраха едва 150 човека.
Не ми стана ясно как това е страната, в която всеки ден някой за нещо се жалва и на журналистите им се налага да отразяват т.нар им протести. Срещу факта, че минималната ни работна заплата е най-ниската в ЕС, срещу това, че лекари, които съдът признава за виновни за смъртта на дете, продължават да практикуват, срещу плащането за тръбите на парното, които минават през частната ти собственост, срещу това, че въпреки че хиляди хора се обявяват против строежа на нова АЕЦ, добива на шистов газ или производството на ГМО, няма да се стигне до референдум, срещу високите лихви по кредитите, срещу мобилните оператори, продължаващи автоматично договора, защото си „по заварено положение”, срещу наливането на пари в програми за ромска интеграция, срещу цените на горивата, срещу дискриминацията на гейовете, срещу криминализирането на марихуаната, срещу незаконното застрояване, срещу насилието срещу животни. Срещу, срещу, срещу… По блогове и форуми се възмущават как може плодородна земя да се отчуждава за строеж на магистрали по 410 лв./дка, как може данъкоплатецът да плаща сума пара, след като в Страсбург започнаха да осъждат държавата за полицейско насилие, как може не само да не се взимат мерки, но и се прикрива в колко селища край София радиацията е над допустимото, как може да са изчезнали неколкостотин вагона от държавна фирма или как може депутатите „ни” да решат, че домсъветът може да те изгони от блока, въпреки че имаш собствен апартамент. Как можело... Обявяват, че ги е срам колко пари се дават за култура и колко за подслушване, искат да уволняват премиера и да получават оставката на този или онзи от МВР или съдебната власт.
15 октомври съвпадна с деня на белия бастун. У нас обаче този ден трябва да бъде обявен и за ден за борба с деменцията. Защото явно не сме слепи, след като сме излизали по площадите да протестираме за това и онова. Но сме го забравили, явно следствие на факта, че сме излезли като послушно стадо след някой самопровъзгласил се овчар, успял да ни изманипулира и имащ интерес от този или онзи протест.
Българинът само от време на време се самозалъгва, че е взел гражданска позиция. Така, както стотици се готвят да пуснат в урните измисленото предсмъртно писмо на Левски, празна бюлетина или тото фиш. Гордо ще се похвалят пред приятелите си каква гражданска позиция са защитили, тъй като и едните, и другите са същите. И ще продължи да си пука лютите чушки, да се разхожда в парка, да си гледа мачовете и от време на време да плаши, че „тия са много зле, ама ако дойдат другите, направо ще емигрирам”. Да се събере с 15-те си „съмишленици” и да вдигне транспарант пред парламента, когато овчарят пак го повика.
Българите явно нито имаме нужда от реална демокрация, нито чак толкова ни интересува дали ще добиват шистов газ, дали кредитите ще са най-скъпи тук и дали е справедливо да плащаш на топлофикация въпреки спрените радиатори. Като народ по това ще си останем „Обединени и няма да бъдем победени”. По деменция!

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 17 октомври 2011 г., в-к Република

Read more »

3 октомври 2011 г.

Великото предизборно преселение на народа


Стотици хиляди са се регистрирали адресно на ново място, за да могат да гласуват там. Над 3% от населението на страната, поне на хартия, си е сменило местоживеенето от 1 септември 2010 г. до 22 юни тази година. Именно тогава изтече крайният срок за смяна на регистрацията, тъй като според закона гражданите могат да гласуват на съответното място, ако са живели там най-малко през последните четири месеца.
Според данните на ГРАО нововписаните по места са 234 150 души. Част от хората са сменили регистрациите си реално, т.е. живеят в ново населено място или по време на изборите ще бъдат на село, въпреки че постоянният им адрес е в определен град. Според специалисти обаче огромният процент са т.нар. изборни туристи, което потвърди и наша проверка.
Данните от ГРАО бяха получени по Закона за достъп до обществена информация и публикувани от Института за развитие на публичната среда. За по-голяма нагледност са разделени на два периода от по около 5 месеца – от 1 септември 2010 до 31 януари 2011 г. и от 31 януари 2011 до 22 юни 2011 г. Оказва се, че през есента и зимата новорегистрираните са 78 746, а през пролетта и лятото почти двойно – 155 404.
През последните 5 месеца, преди крайния срок за смяна на адресна регистрация, селото с най-много нови „жители” е криводолското Ракево. Точно 196. Според местните миналата това са синове, дъщери, снахи и зетьове на някой от седемте кандидат-кметове. На хартия там има повече нови заселници, отколкото в градове като Етрополе, Девня или Елин Пелин. Проверка показа, че местните дори не са виждали новите са комшии. Общо в 21 села са се появили по над 100 нови хора.
Доста градове се оказват по-слабо атрактивни за заселване от селата. Пример за това са Девин, Полски Тръмбеш, Белоградчик, Кричим и т.н. В някои като Каолиново, Рудозем, Чипровци, Добринище новорегистрирани са по едва 22 човека. Според данните с по над 1000 души са се увеличили 20 града, като логично най-много те са в столицата – 30 746.
През януари и последните четири месеца на 2010 година картината е била по-различна. По над 1000 нови регистрации има в едва седем селища (всички в Югозападна България) и четири от тях са села. Пет от селищата с най-голямо увеличение пък са в община Белица – едноименният град и селата Горно краище, Драгоново, Златарица и Краище. Населението на общината се е увеличило с около 12 000 души, повече отколкото е постоянното население. В общо 69 села са се записали адресно по над 100 човека.

Заселници или туристи

Радомирското село Друган се е увеличило със 111 човека, или с около 1/3, тъй като постоянното население е 366 души. Кметът Ненчо Мирков твърди, че не става дума за изборен туризъм
„Има наши хора, предимно пенсионери, които живеят в селото, а са с постоянен адрес в София или Перник. Искат да гласуват, но да си останат тук, и на това се дължи увеличението”, обясни Мирков пред вестника.
Георги Тимонов, кмет на друго село – Скутаре, община Марица, обаче признава за изборния туризъм, като заявява, че новорегистрираните 174 човека са именно такива.
”Аз съм кмет четвърти за пети мандат. Ще ви кажа, че на миналите избори 11 гласа не ми стигнаха, за да спечеля на първи тур. И сега опонентите ми се чудят как да играят срещу мен. Докараха хора от Бургас, които да гласуват за тях. Не живеят тук, никой от селото не ги е виждал, освен когато дойдоха да се регистрират. Борбата е безмилостна”, коментира Тимонов.


Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда:
Ще се купуват цели секционни комисии

- Госпожо Цонева, първо да направим едно уточнение. В списъците на ГРАО, които сте публикували, за първия период изрично е пояснено, че става въпрос за нови регистрации, докато за втория списъкът е „на лицата, извършили промяна в регистрациите”. Колко от тях са нови?
- Направихме специално уточнение в ГРАО. Категорично и за двата периода става въпрос само за нови регистрации. Оказва, че те са на над 200 000 човека. В огромния процент става въпрос за изборен туризъм. Така, че на много места ще говорим за купен вот. Нямаме данни за регистрации по места преди септември миналата година. Но при всички случаи сега увеличението е драстично.
- Имате ли данни какви са цените на гласовете за предстоящите избори?
- Развива се страхотен пазар на гласове. Зависи колко е атрактивна една община. Така на миналите избори в общините по морето се стигна до 180-200 лева за един глас. Интересното е, че гласовете имат и вторичен пазар. Когато един разполага с известен брой, той ги предлага на кандидатите. Получава ги предложилият най-висока цена. За балотажа обаче се прави повторен пазарлък, мизата се вдига и гласовете може да се пренасочат към друг кандидат. Купуване на гласове и сега ще има. Но има интереси, които ще се опитат да корумпират секционните комисии. Ще им излезе по-евтино да купят 5-7 члена на комисията, отколкото да пазаруват неколкостотин гласа и да не са сигурни накрая какво ще се получи. Това ще се превърне в практика в отдалечените райони, където няма наблюдатели.

Секретари седнаха в кметските столове

Огромна част от населените места, основно селата, в момента се управляват от секретари. Причината е, че много от сегашните кметове влязоха в надпреварата за нов мандат. Според член 104 от Изборния кодекс след регистрацията си те ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Така в момента по-големите населени места се управляват от заместник-кметовете, а по-малките - от секретари. В най-малките села в сградите на местната власт не може да бъде намерен никой, а наместникът се е включил в предизборната битка с надежда да бъде назначен отново.


Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 4 октомври 2011г., в-к Република

Read more »