История за лека нощ

27 февруари 2011 г.

Моля, населението да напусне

Повтори се 14 януари 2009 година. Този път се случи на 26 февруари 2011-та.
Преди две години цяла България видя кадрите как двайсетина младежи с качулки се опитаха да счупят полицейските заграждения пред Народнот...о събрание и хвърляха снежни топки и камъни по ченгетата. След което полицаите гонеха из половин София всякакви хора и биеха. Биха жени и мъже, биха млади и стари, биха хулиганите, биха и хора, които чакаха рейсове по спирките или бяха излезли да се разходят из Борисовата градина. Връзката между хулиганите и минувачи не стана много ясна нито на случайния зрител, нито на битите. Единствената открита беше, че живеят в един град. Официалните лица съобщиха, че няма полицейски произвол и е действано много правилно. Нямаше оставки, вина никой не пое, странно беше, че нямаше наградени.
И този път цяла България видя кадрите. Как двайсетина младежи с качулки пак чупеха заграждения (този път на стадион „Георги Аспарухов”) и замеряха ченгетата. След което полицаите изкараха 3000 човека, платили по 15 лева, за да гледат футболен мач. Пак биха. Станахме свидели на кадри как хора вървят към изхода, а по гърбовете ги налагат с палки. Водеха ги като стадо. Опитваха се зрителите да крият главите на жените и децата си, но нямаха избор къде да се денат, защото пред тях се блъскаха стотици хора. Връзката и този път не стана много ясна нито на телевизионните зрители, нито на битите. Единствената беше, че са попаднали на един мач. Иначе момче си глътна езика в тарапаната, друго беше изблъскано от тълпата и падна от най-високата част на стадиона. Истинско чудо е, че на изхода не се случи трагедия като тази пред дискотека „Индиго”. Хубаво е, че 26 февруари 2011-а не стана 21 декември 2001 година. В безпрецедентна декларация феновете на Левски подкрепиха тези на ЦСКА. „Защото другия път това може да се случи на нас”, казаха те. И направиха ужасяващата прогноза „следващия път ще има жертви, ако някой не поеме отговорността”.
Официалните лица обаче съобщиха, че е действано страшно адекватно. Не ги питайте кой допусна в сектора на ЦСКА да бъде пълно с бомби и камъни. Не ги питайте кой пусна друсани и пияни - видяхме ги голи до кръста на 0 градуса. Този път може да има и медали. За това не търсете отговорност. Пък и знаем, че никой няма да я поеме. Последния път, когато заради държавен гаф (евакуацията от Либия) беше поискана оставка, се оказа, че човекът няма много общо със случилото се и беше възстановен на поста си. Мотивът за отстраняването му беше, че “си правил евтин PR”, a някак остана съмнението, че евтиният PR беше самото уволнение. Така и сега, тъкмо позатихнаха новините от Либия, и дойде това. Така вниманието ни още известно време ще бъде отклонено от всякакви СРС, флашки и корупционни скандали. Вероятно чиста случайност.
Иначе и тази случка ще коментираме някой и друг ден, после ще забравим. Всеки народ си заслужава тия, които е избрал. Затова вече не трябва да се чудим, ако в някое село стане кражба, и полицията напердаши цялото население, за да си каже кой я е направил.
Докато слушах монотонно повтарящият се глас на диктора, редящ: „Моля, публиката на ЦСКА да напусне спортното съоръжение”, си мислех, че безпрецедентната молба, скрепяна с удари на палки, може да се перефразира по друг начин. Примерно заради увеличаващата се престъпност и заради това, че сред нас има крадци, убийци, изнасилвачи и т.н., един прекрасен ден от високоговорители може да ни помолят: „Моля, населението на България да напусне държавното обединение”.
Може би това няма да е чак толкова лошо, затова нека си мълчим, безрезервно да подкрепяме полицейско-управленските решения и с трепет да очакваме този прекрасен ден.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 февруари 2011, в-к Република