История за лека нощ

17 февруари 2011 г.

Tърсят тайната на люлинската мумия

В България се издирват хиляди хора, някои от които са безследно изчезнали преди двайсетина години. Иван Стоилов, Калин Колев и Генади Николов съставляват звено „Издирване" на столичното Девето РПУ. Според тях, цифрата на изчезналите в страната надвишава 10 000 или толкова, колкото живеят в град като Банкя, Трявна или Тутракан.
DeltaNews се срещна с тримата български еквиваленти на Хорейшо Кейн от култовия сериал „От местопрестъплението", за да разкажат за работата си.
Епизод I:Загадката на мумията
Трите ченгета са доволни, че в момента имат само два неразпознати трупа. Единият починал при ПТП. Другият е една мумия, също като Тутанкамон, казва Калин Колев, показва ужасяващата снимка и започва да разправя:
Всичко започна в края на ноември. Получи се сигнал, че е намерен труп в бивше поделение на ГУСВ, затворено още през 2000 година. Намерил го съвсем случайно пазачът на съседния обект. Отиваме там, беше някъде към 16.30-17 часа. На втория етаж върху балатума виждаме трупа, легнал по гръб. Изсъхнал като кукла. Отначало дори не можехме да определим пола - в тефтера си записах „най-вероятно мъж". Така и се оказа. Възрастта е много трудно да се прецени и до днес. Е, не е на двайсетина, за мен е над 50-годишен. Под него минаваше кабел и отначало помислихме, че е бесен, но когато го преместихме се оказа, че жицата продължава и нататък. Скалпът му е оголен, а част от косата малко по-назад. Сигурно плъх или котка са го нападнали, защото и единият пръст бе откъснат и го намерихме върху корема. Лекарите дават много широк диапазон на настъпване на смъртта: разлагането може да е започнало преди по-малко от година, може до към година и осем месеца. Взета е ДНК от косата и костите, защото меките тъкани са мумифицирани. Няма и зъби, но явно не са избити, тъй като в този случай алвеолите (килийките, в които са корените на зъбите бел. авт.) нямаше да са затворени. Все още чакаме изготвянето на профила в Института по криминалистика и криминология и после ще го сравним с изчезнали лица от мъжки пол. Дано успеем да установим кой е, за да можем да погребем човека. Имаме двама изчезнали от Банкя и един от „Люлин", но ръстът им не съвпада с този на трупа. Случаят е много труден, защото вратата бе заключена с катинар. През прозореца на втория етаж много трудно може да влезе човек. Може да е минал през този на партера и след това да е бутнал пирончето, с което бе затворен. Отпечатъци обаче не може да се вземат, защото от папиларните линии (индивидуалните линии на пръстите бел. авт.) няма и следа. Дори и Хореишо Кейн не би успял, смее се издирвачът.
Епизод II:Касапинът транжира жертвата
В последно време издирвачите имали доста случаи с разчленени трупове. Убийците го правели, за да заблудят разследването, но всъщност така оставяли още следи. Така започва поредната история, която стана популярна в медиите, но ето как се стигнало да самото й разкриване:
До едно пернишко село бе намерен разчленен труп. В базата данни го видяхме, че имаше характерна татуировка на едното рамо - паяк. Два дни по-късно пристигна Мариана *, сестра от „Пирогов" и съобщава, че мъжът й е изчезнал. Млад мъж, танкист в бригадата в „Горна баня". Отиваме в дома им - винаги трябва да се започне от мястото, където е изчезнал човека. Поискахме актуална снимка на издирвания и жената ни даде семейния албум. И на една снимка видяхме същата татуировка. Имахме вече насоката. Дойдоха и техническите служби и се извърши оглед на жилището. Впоследствие установихме хората, които са били там и се оказа, че жената била в интимни отношения с един Калин, който бил сред гостите. При обиска у него беше открит служебния пистолет на жертвата. Впоследствие в банята на жената открихме парчета месо от жертвата, изпопадали докато го секли. А и жената беше принудена да признае, защото направи много груби грешки при разпитите. Обърка се с времетраенето. Обясняваше, че са гледали боксов мач от САЩ. Той обаче започнал пет часа по-късно отколкото твърдеше тя, защото имало подгряващи мачове. Накрая призна, че го насекли с любовника, който се оказа касапин. Насекли го със сатър и с други ножове. Фрапиращо е, че впоследствие бяха пуснати под домашен арест, заради чисто съдебно минало, постоянен адрес.
Това обаче си е работа на съда, коментира Калин Колев и добавя: Работата на издирването е до там. Ето мен ме наръга един. Живеех до районното и се прибирах от някъде с тролея. Пет-шест спирки преди последната се качи някакъв мъж и започна да прави скандали. Хората наслизаха, но една жена остана. И реших да постъпя като полицай, отидох при човека, легитимирах се и съвсем спокойно го помолих да престане. Той обаче откачи, извади нож и ме наръга. Успях все пак да го обезвредя и го докарах в районното. Човекът полежа 2-3 месеца в ареста и го пуснаха.
Епизод III: Отрязаната ръка показва среден пръст
„При нас обикновено нещата са трагични. Комичните случаи са рядкост. Но ето един такъв", започват издирвачите:
Една сутрин миналото лято всичко бе спокойно. Течеше оперативката и изведнъж в районното влетя един циганин и крещи, че бръкнал в кофа за боклук и намерил отрязана ръка. Намерил я във втори микрорайон на „Люлин", точно до сградата на „Булгаргаз". Ние веднага се изстреляхме натам, още повече, че малко преди това в контейнери за смет, на територията на Трето районно, бяха открити разфасовани една жена и един студент. Отиваме там, отцепихме района и разпоредихме да не се изхвърлят контейнерите в района. Нахлузихме ръкавиците и ще започваме огледа. Ръката се подава измежду торби с боклуци, цялата нарязана, само средният пръст стърчи. Имаше и косми. И тъкмо да започнем, приближава се един мъж и казва „Вие за ръката ли идвате?". Ние се втрещихме, а мъжът обяснява: „Това не е човешка ръка, това е реквизит". Работел в театър и домъкнал ръката в къщи. Жена му обаче го нахокала да я изхвърли, че детето се плаши. Голям смях падна. А ръката също като истинска, но силиконова.
Епизод IV: Любов, прекъсната на Св. Валентин
„В събота, на 14 февруари се наложи да прекъсна любов на двама млади", сеща се Иван Стоянов и добавя, че от две седмици единственият му почивен ден била една неделя. После започва поредния разказ:
Преди 4 месеца започнахме да издирваме едно непълнолетно момиче - Кристина. Беше страшен зор и когато я открихме, ни падна голям камък от врата. Родителите се бяха побъркали - мислеха, че е отвлечена и ще я изкарват зад граница. А за капак девойката е епилептичка и трябва постоянно да пие хапчета. Ние обаче работехме по любовна история, защото тя и приятелят й бяха изчезнали и си изключиха телефоните. Хванахме я по гаджето. В петък през нощта получих информация, че той е забелязан на едно място. И сутринта на 14 февруари отидох да проверя. Изненадахме ги и ги задържахме. Предадохме Кристина на родителите, които обезумяха от радост. А младежът е зад решетките. Предадохме го на Софийска окръжна прокуратура, защото е стар познайник на полицията и срещу него има следствено дело за кражби. Така се случи, че ги разделихме на Св. Валентин - разбихме им празника...
В 8 от 10 случаи на изчезнали непълнолетни момичета се оказвало, че става въпрос за първа любовна тръпка. Останалите обикновено се скарвали с родителите си, казват ченгетата и продължават:
Около 15-тата година са най-проблемни и бягат поголовно. Има едно момче Васил. То е от смесен брак - майка му е циганка, а баща му виетнамец, които живеят в „Люлин". Родителите не се грижат и с решение на комисия е настанено в Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи, който е на територията на Трето районно. Постоянно бяга, та поне 4 пъти в годината го издирваме. Като избяга от Дома, бяга при родителите, после изчезва и оттам. Като избяга от Дома го търси Трето, като избяга от техните - ние. Само пресипваме от пусто в празно. Има и едно момиче. Майката е проститутка и наркотично зависима и не се грижи за детето по никакъв начин. Оставила дъщерята при родителите в „Обеля", които обаче са на преклонна възраст. Последният път, когато избяга ги намерихме с едно момче в апартамент в „Дружба". Ето и сега една Михаела е избягала. Странното този път е, че с някакъв шестокласник.
Епизод V:Тарикатска работа
„Ние не сме по разбиването и по размахването на пистолети. Но обичаме да си вършим работата тарикатски", казва Генади Симеонов и добавя , че предния ден (16 февруари бел авт.) е бил много тежък и успели да задържат четирима издирвани. И добавя:
В „Надежда" хванахме един, който има влязла в сила присъда 15 години лишаване от свобода. За кражби. Самите ние се учудихме, такава присъда за кражби за първи път чуваме, защото толкова се дават за убийство и то при определени обстоятелства. Тези кражби обаче се оказа, че са натрупани във времето. Мъжът е културен, образован, но крал, крал та се забравил. Та получихме от наши източници къде се крие и го направихме перфектно. Хванахме го в едно заведение. Така го изненадахме, че онзи остана като гръмнат и не можа да реагира.

Това са няколко епизода от ежедневието на тримата издирвачи. Втората част от техните разкази е ТУК.

* В някои случаи, по които работата продължава, имената се сменени (бел. aвт).

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 21 февруари 2009 г., Deltanews.bg