Сънародниците ни от Западните покрайнини: България ни жертва заради магистралите

София е жертвала опитите на българите от Западните покрайнини да запазят самосъзнанието си и да се развиват културно, заради икономически интереси.
Според изявени общественици от Босилеград и Цариброд страната ни вече не подпомага сънародниците ни отвъд западната граница, за да бъдат осъществени големи инфраструктурни проекти между България и Сърбия.
Малките камъчета
„Смятам, че и двете правителства работят да ни няма по-бързо, за да не тровим отношенията между двете страни”, коментира Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център в Босилеград.
Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия припомни думите на премиера Бойко Борисов при гостуването на колегата му Мирко Цветкович у нас. Тогава Борисов подчерта значението на магистралата Белград-София, след което и двамата обявиха, че е станало недоразумение със забраната да бъде почетена 138-годишнина от обесването на Левски, пред паметника му в Босилеград. Цветкович заяви, че „неприятният случай в Босилеград трябва да бъде забравен”. Борисов го подкрепи с думите, че „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения".
Представители на различни организации на българите в Западните покрайнини се обединиха около становището, че натискът върху тях и асимилационната политика днес са по-сериозни дори от времето на управлението на Слободан Милошевич. Те разказаха, че през годините са изпратени стотици писма за опитите за културна асимилация и с примери за потъпкване на граждански свободи до различни институции и в Сърбия и в България.
”Трябва да ви кажа, че по времето, когато управляваше Милошевич, ни обръщаха по-голямо внимание и постигахме по-големи резултати, вероятно заради международната конюктура”, посочи Зденка Тодорова и почти през сълзи добави, че при скорошен разговор със сръбски дипломат той заявил: „Ми тя вашата държава не се интересува от вас, та ние ли”.
Позиции
Отец Георги Спасов поздрави сънародниците ни от другата страна на границата от името на Годечкия епископ Кирил и запита, защо Българската православна църква е изоставила своите чада.
Българите от Цариброд и Босилеград посочиха, че декларираната от председателя на парламента Цецка Цачева безрезервна подкрепа на България за членство на Сърбия в ЕС трябва да се преразгледа и да се поиска гарантиране на минималните им права.
От своя страна адвокат Георги Челебиев припомни, че Западните покрайнини по силата на Ньойския диктат са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. Не Сърбия, а общо 6 държави юридически са признати за наследник на Югославия, като по този начин може да се проведат преговори за статута на Западните покрайнини, в които да се постави въпросът за правата на българите там.

Земите откъснати по Ньойският договор

Западните български покрайнини са откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като Западни покрайнини, а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония.
На последното преброяване, в сръбските Западни покрайнини 9 000 души се записаха като българи, но по неофициални данни още толкова са се посочили като членове на други етноси, заради страх от репресии.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 1 март 2011 г., в-к Република