История за лека нощ

11 юни 2011 г.

Докога така?

Рациария стана синоним и нарицателно за нехайството и бездействието на държавата. Десетилетия наред стотици хора, предимно цигани, (което всъщност изобщо не е толкова важно) копаят в огромния, разположен на 400 дка римски град.
В десетки репортажи телевизии, вестници и списания показваха година след година булдозерите, които разравят пластовете и вадят находка след находка. Резултатът беше пълното разрушаване на град, който можеше да стане прекрасен музей на открито. И там да започнат да се стичат хиляди българи, а с построяването на втория мост над Дунав - и чуждестранни туристи. Музеите на открито наистина бяха направени, но в дворовете на баровците от региона. По-дребните, но често по-ценни находки пък заминаха за чужбина.
Във всеки репортаж бяха цитирани мненията на различни археолози, които неизменно повтаряха, че има страх от местните мутри и затова не се започват спасителни разкопки. Ченгетата твърдят, че в последно време иманярското нашествие било спряно. Всъщност наистина онези с булдозерите вече ги няма. Сега с пот на челото иманярите се потят под слънцето с лопати и кирки в ръце. По не се набиват на очи, а и са по-мобилни. Но продължават да псуват, когато намерят „само някаква” месингова сестерция, свикнали на нещо „по-добро”. Докога така?
Според археолозите в долните пластове все още са се запазили може би хиляди находки. Всеки ден обаче още една част от тях отпътува, за да краси нечия колекция. Докога така?
Рациария наистина стана нарицателно за нехайство, но това не се случва само там. Хората с металотърсачи „са накацали” Деултум (Дебелт), Никополис ад Иструм и къде ли още не. Да не говорим за хилядите тракийски могили. Регистрираните археологически паметници у нас са около 43 000. Горе-долу толкова са и ченгетата. Че до всяка могила полицай не може да се сложи, е ясно на всеки. Но за огромните и все още недостатъчно проучени древни селища това просто е задължително. И на всеки е ясно, че с милиард лева годишно за полиция това съвсем не е невъзможно. С няколко милиона за култура пак на всеки е ясно, че няма как да се започнат посъвместни спасителни разкопки. Но може да направите така, дами и господа управляващи: Осигурете охрана на обектите. След вас ще дойдат други и е възможно да ги осени уникалното просветление, че парите за култура може да се върнат многократно. От портфейлите на туристите, които сега обикалят Турция и Гърция и си оставят парите там. За вход на гьолче, в което Афродита се подмивала, или руините на крепост, строена от близък на Александър Велики. Инвестицията ще се върне от данъци и от препитание за хиляди хора. Осъзнайте се бе, хора, не всичко се върти около PR акции, „политическото говорене” и междуинституционално заяждане на дребно.

Автор: Владимир Клисуров

Публикуван: