Заповеди
„Историята започна през 1999 г., когато с решение на тогавашния областен управител Румен Рашев, на мен и майка ми Любица като на наследници ни се признава право на обезщетение за национализиран по време на комунизма хан на родителите ни в центъра на Г. Оряховица”.
Така започва разказът на Георги Хаджииванчев, който докато говори, разлиства десетки документи, а историята му постепенно заприличва на кримисериал.
Ханът на фамилията преди десетилетия бил разрушен, а на негово място построена жилищна сграда. Позовавайки се на закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, областният управител нарежда наследниците да получат общински магазин в същата сграда. Хаджииванчеви взимат и необходимата експертиза, след което със заповед на тогавашния кмет Никола Колев те влизат във владение. От този момент в Службата по вписванията магазинът фигурира на името на Хаджииванчеви.
”С майка ми всяка година плащаме всичко дължимо към общината, като дори получихме новите писма за данъците”, казва Хаджииванчев, докато показва документите. Междувременно обаче той случайно дочува, че магазинът му от месеци не е негов, а е станал общински. Оказва се, че със заповед на градоначалника инж. Йордан Михтиев от 3 август 2010 г. магазинът е вписан като частна общинска собственост. На 17 февруари тази година дори общинарите гласували магазинът да се даде под наем на частна фирма, чийто собственик е майката на местния лидер на „Атака” (виж карето).
Пропуски
Потърсихме и позицията на местната власт. Инж. Михтиев обясни, че имотът е актуван като частна общинска собственост, защото част от документите, които са дали право на Хаджииванчев да получи магазина, са с невярно съдържание.
За да разясни казуса, при екипа ни бе повикан юристът, занимаващ се с него. Въпреки че срещата стана в кабинета на общинския секретар, адвокатът поиска да не бъде записван и да не бъде цитирано името му. Той обясни, че въпреки че няма съдебно решение, имотът е актуван като общински, тъй като според „Закона Лучников” за признаване право на собственост са необходими две заповеди на областния управител и една експертиза. Общината поискала графологична проверка на документите по казуса, пазени в общината. Криминалистът Христо Бобчев заключил, че подписите на областния управител Румен Рашев под първата заповед и последващата експертиза не съвпадат. Оказало се и че Хаджииванчев няма нужното второ решение на губернатора и на това е базирана заповедта на инж. Михтиев - общината да си вземе имота.
”Не е ясно защо бившият кмет Никола Колев е издал заповед имотът да се даде на Хаджииванчеви. Не е ясно защо Службата по вписвания го е актувала на тяхно име. Не е ясно и защо областната управа не си е довършила преписката и няма втора заповед”, призна общинският юрист и допълни, че казусът е още по-сложен, защото Хаджииванчеви през всичките години са си плащали данъци. И според него, и според кмета обаче решението за актуване на магазина като общински е законно.
Георги Хаджииванчев съобщи, че завежда дело, за да си търси правата, и коментира, че „става въпрос за една нова национализация и ако не се вземат мерки, това, което се случва в нашия град, ще последва в цялата страна”.
Инж. Йордан Михтиев, кмет на Г. Оряховица:
Ние сме в правото си
- Инж. Михтиев, на какво се базира заповедта ви за актуване на магазина като общински?
- Оказа се, че има един подпис, който не е на тогавашния областен управител и сегашен кмет на Велико Търново Румен Рашев. Така се оказа, че документите, с които Георги Хаджииванчев е получил магазина, не му дават правото на собственост. Така че ние сме в правото си.
- Има ли съдебно решение?
- Разбира се, че има съдебно решение. За да се предприемат такива действия, имали сме някакво основание. А и компетентен юрист се занимава с казуса.
- Хаджииванчеви са получили покана за плащане на данъци за магазина. Защо, след като се оказва, че не е тяхна собственост?
- Някаква грешка е станала за данъците. Системата ги е пуснала погрешка, сигурно.
Съдебни битки
След вписването на магазина като техен през 1999 г. семейство Хаджииванчеви го дава под наем на младия едноличен търговец и сегашен лидер на „Атака” в града Диян Тодоров. След изтичане на двете години на договора за наем Хаджииванчеви се опитват да изгонят наемателя, но той отказва. Семейството започва съдебна битка. На първа инстанция губят, но на втора, а преди дни и Върховният касационен съд се произнасят, че наемателят трябва да напусне обекта. Междувременно обаче се оказва, че фирмата на Тодоров е заличена, а друга - собственост на майка му Николинка, ползва магазина.
Съдебната сага придобива ужасяващо развитие на 24 ноември 2008 година. Както всеки ден, Георги Хаджииванчев, който живее в къща по шосето към Арбанаси, тръгва пеш към Г. Оряховица, за да пие кафе. По пътя пред него изскача мъж, който държи буркан. Нападателят плисва течност в лицето на Хаджииванчев и разяждащата болка му показва, че това е солна киселина. С поредица операции лекарите успяват да спасят пострадалия, като най-продължителна се оказва борбата за зрението му. Още от болничното легло Хаджииванчев казва на разследващите, че е разпознал нападателя си. Константин Кръстев е задържан и е осъден на седем години затвор, плюс още три заради условна присъда за кражба. Кой е направил „поръчката” обаче, не съобщава. Хаджииванчев твърди, че заливането е заради прословутия магазин и връзка има Диян Тодоров. Напоследък Хаджииванчев получил анонимни заплахи, че ако не спре с делата за магазина, „този път не само ти, но и главата на детето ти ще бъдат накиснати в киселина”. Мъжът обяснява, че го е страх и почти е спрял да излиза от двора си, а вечер залоства вратите с греди.
Диян Тодоров категорично отрече да има някаква връзка с атентата.
”Това са безпочвени клевети и не искам да коментирам чернилката, която този човек излива върху мен”, каза Тодоров.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:
0 коментара:
Публикуване на коментар