Новината изглежда покъртителна – трагедията на един човек, чийто живот е свършил преждевременно. Но колкото и зловещо да звучи, това е поредният случай, влизащ в черната хроника - според статистиката всеки ден шестима българи правят опит за самоубийство, а на 15 часа някой успява.
По форумите текат спорове, кое е по-резонното решение – на врачанското семейство, което преди месец увисна на въжето заради дългове, и на учителя в Бургас или на колежката му от Плевен, която преди година обра банка. Мненията се разделят, но някак от самосебе си се налага изводът, че Надеждата остава затворена в прословутата кутия, отворена от Пандора.
Иначе именно съобщението за взетият кредит намери съчувствието на хората. Защото много от тях, в търсене на някакъв полунормален живот (въпреки че понятието е разтегливо и неясно спрямо кого), са взели пари от банки и лихвари и вечер си лягат, а сутрин стават, с мисълта как да ги връщат. Онези, които имат щастието, да не са загубили работата си, са приели да плащат по-голямата част от няколкостотинте си лева заплата, за погасителни вноски.
Някои казват, че всеки сам е избрал да сложи подписа си под задължението.
Всъщност алтернатива наистина са имали
Едната - да хванат рейса към Испания или Гърция и да се цанят за общи работници или за берачи на ягоди, или маслини. Повярвали са обаче на оптимистите и мечтателите, че България „ще се оправи” за двайсетина година. И са отхвърлили твърденията на песимистите, които най-новата история прехвърли в графата реалисти - че „винаги може да стане и по-зле”.
Или са можели да не се вслушват и в майчиният съвет да учат, за да не работят, а да се върнат на село да орат дядовата нива и да гледат козичка и прасе. Да се откажат от придобивките на модерноста, но да разчитат на себе си и Господ, реколтата да е добра и да си гарантират насъщния. И да се надяват да не стигнат да разчитат на социални помощи и детето им да умре от глад, както двумесечното момченце, хранено в ломското село с вода и брашно.
Можели са и да мъждукат на мижави заплати, 5 дни в седмицата да пият кафе в 9 сутринта с колегите, да пропускат обяда и да се качват на градския транспорт обратно към къщи в 17.30… За да забъркат рядка картофена яхния, в петък с парче наденица, ако през седмицата не са дошли сметките за ток, вода и парно.
Учители, лекари, учени, полицаи и т.н и т.н., със заплатите си от по неколкостотин лева, знаят отлично, че се самозалъгват, че живеят нормално. И в опит да избягат от омагьосания кръг взимат кредити, па макар лихвите на потребителските да са с 2-3% по-високи от тези в заплашената от фалит Гърция.
Познавам хора, тръгнали по всеки от тези пътища. Познавах и такива, взели решението на учителя в Бургас. И общото между тях е, че в различни моменти от живота си, за момент решаваха, че са намерили Надеждата. Когато разберяха истината, или се примиряваха, или продължаваха да търсят.
Познавам и такива, за които не важи нито ред от казаното тук, но те държат кутията и ще решат, кога Надеждата да бъде пусната. За останалите остава да се надяват.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:
0 коментара:
Публикуване на коментар