За филма, в морския град пристигна и самият откривател проф. Казимир Попконстантинов. Сега телевизионерите ще направят част от кадрите, а през септември по време на празниците на изкуствата „Аполония” екипът ще пристигне отново у нас, за да продължи със снимките. За мащабността на проекта говори фактът, че през есента филмът ще бъде монтиран и National Geographic ще го излъчи едва догодина.
”Проучванията на остров „Св. Иван”, където открихме мощите на Св. Йоан ще продължат и през това лято, като ще започнем на 6-7 юли”, обясни проф. Попконстантинов. Програмата му обаче е доста натоварена и разкопките ще бъдат за около месец, като след това, той заминава за Варна, където от години в местността „Караач теке” над града проучва раннохристиянски манастир. „След това пристигам в София, за Световния конгрес по византология, от 27 август съм отново на терен – този път в Преслав и през септември отново съм в Созопол”, допълни ученият.
Пръстен
Междувременно постепенно археологическото лято влиза в разгара си и екипите, които вече работят на терен започнаха да съобщават за впечатляващи находки. Уникален пръстен със скъпоценен камък е открил екипът, ръководен от проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев. Археолозите са се натъкнали на находката при проучването на най-богатия средновековен търновски манастир „Св. Св. Петър и Павел”.
”Смея да твърдя, че това е може би най-красивият и фино изработен пръстен, откриван по българските земи”, бе коментарът на проф. Николай Овчаров.
Масивният пръстен е излязъл в пласта от ХV-ХVІІ в., където се проучват гробове, в които често излизат бижута. Той е изработен от сребро, а в него е вградена гема от скъпоценен камък. Според археолозите, като изработка пръстенът датира в ХV-ХVІ в., но най-вероятно гемата е антична и по-късно е използвана за средновековния пръстен. Не е изключено да става дума за изображение на римски аристократ или император, или пък на античен бог. Другата възможност е гемата да е произведена през ХV-ХVІ в. в духа на класицизма. И в двата случая, без съмнение, става дума за високохудожествени ателиета от Западна Европа, най-вероятно в Италия.
Могили
Археологът от поповския музей Никола Русев пък проучи изклюително богата неограбена тракийска могила, датираща от втората половина на II век. Откритието е станало край Опака, в непосредствена близост до гробището на града. Много интересен е балсамарий във формата на човек, както и малка фибула във формата на кон. Освен тези находки има множество други, като почти запазени стъклени съдове и делви. Метален стол също е сред предметите, намерени в могилата. Погребението е било на знатен човек, което показват и намерените части от златен венец. Според историците става дума за едно от последните погребения по тракийските обичаи.
Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), която започна работа от началото на седмицата вероятно също ще се натъкне на богато погребение. „Проучваме могила край сливенското село Камен. Засега сме в повърхностния пласт, където се натъкнахме на каменно струпване. Няма обаче счупена керамика, което показва, че по всяка вероятност могилата е неограбена”, обясни ръководителят на ТЕМП Диана Димитрова.
Дворец
Д-р Иван Христов, който проучва одриски дворец на връх Кози грамади край Старосел, съобщи от базовия лагер, че се е потвърдила тезата, че тракийската резиденция е била превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър.
Междувременно изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Смята се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II и е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.
Открита е и сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки.
Открития
По-рано екипите, които вече са на терен съобщиха и за още интересни открития. Георги Ганецовски съобщи, че екипът му е попаднал на праисторически търговски център в местността Валога край врачанското село Оходен. Д-р Явор Бояджиев доказа, че най-старият град в Европа е бил край пазарджишкото село Юнаците. Доц. д-р Кръстина Панайотова пък се натъква на интересни находки, в проучваната от нея средновековна църква в Созопол.
Тюрзисът край Копривщица
Много от археолозите все още се подготвят да започнат работата на терен. Д-р Даниела Агре след около седмица заминава за Копривщица. Там между възрожденски град и Стрелча в местността Смиловене екипът й откри тюрзис (укрепен владетелски дворец). Датировката му е към втората четвърт или средата на ІV в. пр.Хр. Агре оприличи двореца на тракийската резиденция, проучвана от Иван Христов в местността Кози грамади. Тя ще търси доказателства, кой е владетелят или аристократът живял на това място.
”Най-вероятно това е погребаният в знаменитата Жаба могила, открита от покойния проф. Георги Китов”, обясни тя.
След разкопките на тюрзиса, Агре ще започне проучвания на могили около Тунджа, след което ще продължи работа по долмени и могили в Странджа и Сакар.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 юни 2011 г., в-к "Република"
0 коментара:
Публикуване на коментар