Беше толкова смешно и в същото време толкова тъжно, че реших да ви разкажа поне мъничко от това, което видях. Въпреки че едвали ще ви е толкова интересно, понеже скечовете на актьорите по цял ден ги въртят по телевизията.
Ще започна с картофите, че най-се смях. Баш актьорът излезе и започна да обяснява на зрителите да не си купуват от скочилите 200% картофи. После разказа как родителите му откакто се помни си садят картофи и никога не влезли в „Плод и зеленчук”. После, че за да поникнат от безплатните картофи, „те трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И на толкова пустеещи земи, всеки може да си насади”.
Демек да се върнем към родово-общинния строй и към натуралната размяна. Ще си сложим и после ще си берем картофи, репи, телевизори, тоалетна хартия. След което аз на теб десет кила телевизори, ти на мен десет кила картофи. Хитро.
Огледах публиката. Някои се превиваха от смях, други се бяха хванали за главите, а няколко човека дори се разплакаха. Не разбрах дали от смях.
Следващ скеч.
Някъде в Япония гръмнала една атомна централа. Гръмнала ама малко. Радиоактивни частици хем се носели към театъра, хем нямало как да стигнат баш до него. Тогава един от актьорите влезе в ролята на дежурен метеоролог и започна да повтаря „няма да дойде, няма да дойде”. После щракна с пръсти и целят засия „И хоп облакът вече е отминал.Двама-трима зрители смутено се обадиха, че няма как частиците изведнъж да изчезнат и тогава актьорът добави: Е, хайде няколко частици да са паднали, ама важното е, че онази централа няма как да гръмне повече.
Зрителите бяха зяпнали, някои се почесваха замислено.
Актьорите се усетиха, че на хората нещо много не им хареса изпълнението и бързо, бързо минаха към следващия скеч. За да забрави публиката издънката.
Сложиха за декор атомна централа. И започнаха да я местят насам натам, като в онази старата игра тука има – тука нема. Взеха да обясняват на нищо неразбиращите хора как й се вдигала цената, ама какво от това като нищо не плащат. Не стана ясно как на нещо, което половината е на някой, хем му се вдига цената, хем нищо не му струва. А-а-а и че няма нищо лошо токът да не може да се продава, ако е прекалено скъп, понеже е по-важно, че ще си имаме ток.
Този път май не беше нито смешно, нито тъжно. Ама все пак сами си избрахме точно тези актьори, защото си казахме, че няма по-добри, така че ще им берем гайлето, промърмори някаква дама.
Бурни овации обаче предизвика някаква историйка, че най-важното за една страна е да си има спортна зала. И стадион на пазара в „Илиянци”, защото можело да й дадат Европейско първенство. Не разбрах само на един стадион ли ще го играят това първенство, ама нейсе. Обаче доколкото разбрах милионите за този стадион щели да дойдат от спестените от здравеопазване и пенсии, че и без това много баби и болни хора се размотавали наоколо. Имаше и един фокус, в който се показваше как със строеж на метро се преборват цените на горивата.
А, сетих се за още един скеч. Симулираха изпращане на бойна фрегата край Либия. Щяла да струва по 50 000 лева на ден, защото била пълна с части за бързо реагиране, от онези дето им казват тюлени. Оказа се, че тези части толкова бързо реагират, че могат да се приготвят само за 15-20 дни, ама ако са много напрегнати. Един господин се обади, че ако някой нападне страната, няма кой да я чака половин месец, ама май другите не го чуха, защото точно тогава представлението така насити публиката, че хората започнаха да се разотиват. Някои се смееха, на други в очите сълзи даже блестяха. На останалите пък така им хареса, че извикаха актьорите на бис, като се успокояваха един друг, че просто няма по-добри от тези.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:
0 коментара:
Публикуване на коментар