История за лека нощ

11 юни 2011 г.

Форми на доверие

Големи разминавания отчете в разкриваемостта на престъпления Софийската районна прокуратура, от това, което на друга специална пресконференция ни представиха от Столичната полиция.
Цифрите се различаваха, примерно за кражбите с 20%. Общото беше, че при всички престъпления много по-висока разкриваемост бе отчетена от униформените. И простичко беше обяснено, че прокуратурата отчита едно престъпление за разкрито, когато има повдигнато обвинение. Първо това е много по-близо до истината, отколкото да отчиташ борба с престъпността според броя на стотиците задържани. След като срещу повечето от тях няма годни доказателства, на базата, на които да им бъде повдигнато обвинение, се оказва, че те са били задържани неправомерно. Другояче казано противозаконно. А иначе човек, като се замисли, даже статистиката на прокуратурата увеличава броя на разкритите престъпления, защото немалко от получилите обвинение, впоследствие се оказва, че са невинни.Не би трябвало това да учудва, след като при отчета си, столичната полиция се похвали, че само за година са били проведени 5000 спецакции, а задържани 23 000 души!!! С тия темпове за няколко години ще се окаже, че жителите на четвърт София са били арестувани, като престъпници. В името на пропагандата, защото все пак милиард лева давани за МВР, някак трябва да бъдат обосновани. Въпрос на доверие.
Пропагандната машина явно работи на пълни обороти. И някои „неточности” лъсват, когато се направи съпоставка с други данни. Както навремето обичал да казва един прочут любител на пропагандата „проверката е висша форма на доверие”.
Като се сетих за Йосиф Висарионович, ми хрумна, че официално се счита, че днешното българско общество е поне малко по-демократично отколкото съветското, в годините преди 1953 година. Затова би било добре ако някой изнася „неточности” пред народа, да си поеме последствията. Както казва другарят Сталин „незаменими хора няма”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: