История за лека нощ

11 юни 2011 г.

Информация, демокрация и плутокрация

Докато в градината стриктно спазвах информацията, получена от Премиера как да си засадя картофите, за да преборя с растящите им цени, радиоточката ме заливаше с новини. Не толкова практични, но все пак живеем в информационна ера, знанието е най-голямата ценност с наше време.
Та, слушах. Направи ми впечатление, че 57-годишният софиянец, заплашил да се самоубие, изпълнил заплахата си. В края, бе съобщено, че го направил със законно притежавания си пистолет. И, че имало информация, че не е в добро психическо състояние. Ненужна информация явно е била.
Докато им припомнях на комшиите, и двамата Георгивци, как за петъчния им празник стриктно да следват информацията получена от Докторът - Министър на земеделието и храните, да спастрят пари от агнето, като си направят кооперация, гласът от радиоточката пак монотонно каканижеше. И ми направи впечатление, че „Вътрешна сигурност” задържала ченге от Гурково, докато си купувало дрога. Накрая бе допълнено, че за полицая имало информация, че е наркозависим, още отпреди да се цани за блюстител на реда. И тази явно не била нужна.
Попивах, аз получената информация, попивах, та белким поне мъничка част ми свърши работа, примерно в борбата с колорадският бръмбар по картофите (Премиерът забрави да спомене какви са методите за унищожаване на вредителя).
Но, не би.
Продължаваше да ме залива, все така ненужна информация. Но, докато четях грама на бившия щатски посланик Байърли, публикувана от Уикилийкс, относно инцидент в родния АЕЦ през 2006 г., се замислих. Замислих се, понеже се оказа, че правителството покрило аварията и заплашило шефа на централата, че ще бъде „изритан”, ако се разчуе. Та като си мислех, стигнах до извода, че пресцентровете и политиците много правилно и алтруистично са оставили тревогата за себе си и са скрили инцидента, за да не ни притесняват излишно, следвайки китайската максима "тежко и горко на онзи, който живее в интересно време". Макар и скучно, но на спокойствие да създаваме Национален продукт и да градим демокрацията.
Всичката тая информация си я припомних докато се информирах, как е убит Осама, как се наложило адски бързо да бъде „погребан” в морето, докато четях хилядите коментари на вярващи в Теории на Конспирациите, колко точно съобщения за убийството на Терориста са били изнасяни до момента, каква е вероятността да се е договорил да сложи оръжие и тихо и кротко да се е оттеглил в пенсия, за което да бъде жертван негов двойник. Мимоходом си припомних и любопитната снимка на ударения от самолет Пентагон на 11 септември 2001 г. Самолет няма, процепът по-тесен от разперените крила, но поне се развеселих, когато попаднах на експертното мнение на анонимен интернет потребител, че най-вероятно самолетът е сгънал крилата преди удара.
Ще продължавам да следя внимателно информационният поток, дано най-сетне получа жизнено важната информация за борбата с колорадския бръмбар. И ще продължавам да се надявам онези там горе все така да продължават да обработват и селектират нужната ни информация. Когато е нужно да ни информират, когато преценят, че не – да не ни тревожат. Така или иначе ще ги изберем, ако не този път, следващия. Така през техните очи виждам аз демокрацията, макар в речника да е наречена плутокрация - форма на държавно управление, при която решенията се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора. Нормално, като се има предвид, къде е информацията, кой и как борави с нея.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: