История за лека нощ

18 февруари 2011 г.

Български туристи откриват Антарктида

Всяка година около 20 000 туристи посещават Антарктида. Сред тях има и българи, но предимно такива, които живеят в чужбина.
Посещенията се организират главно от щатски, австралийски и канадски компании. Повечето наемат руски научноизследоватески кораби и ледоразбивачи и с тях провеждат круизите край бреговете на Ледения континент. Цената на студеното удоволствие е около 5-6000 евро, но преди това на собствени разноски туристите трябва да стигнат до най-южните пристанища на Южна Америка - Ушуая или Пунта Аренас, от където тръгват курсовете. Ако каютата е по-луксозна цената може да скочи доста. Туристите спят на кораба, но лодки ги превозват до брега, за да се поснимат с пингвините или да излушат лекциите на специлано наети учени, които изнасят лекции за флората, фауната и изобщо за богатствата на Антарктида.
Това разказа за РЕПУБЛИКА проф. д-р Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт.
Българи работят и на много от туристическите кораби, които обикалят край Антарктида. В началото на декември в пролива „Дрейк” бедствие претърпя и едва не потъна лайнера „Клилия II”, със 160 души на борда. Проф. Пимпирев разказва, че сред персонала имало трима българи.
Ученият се готви в средата на януари да замине за поредна година за българската изледователска база на антарктическия остров Ливингстън. На 17 ноември за там замина първата част от групата, която в момента подготвя условия за същинската научна работа, която ще започне през януари. Разчиства се засипаната от сняг база, възстановява се помещението за генераторите, което е открито разрушено след зимните бури, събират се пробите от поставените през миналата година датчици. Авангардът има за задача и да основе палатков лагер на 15 километра от основната българска база „Св. Климент Охридски”. В нея съвместно с учени от САЩ и Португалия ще се правят изследвания върху климата.
”Климатът видимо се затопля”, твърди Пимпирев, който е и вице-президент на Европейския Полярен Борд. Той разказва, че ледниците на Ливингстън се отдръпват постоянно и според преценките до 80-100 години островът вече ще бъде без лед. Показателно е, че двата вида цъвтящи растения, които виреят там, и които допреди години са били редки вече красят цели поляни. Появили са се и гъби, приличащи на нашите челядинки. Доказателство, че и фауната се променя, вследствие на затоплянето е и това, че и числеността на пингвини, чийто живот е свързан тясно с ледените пространства намалява, докато свързаните с пространства свободни от лед се увеличават.
През тази година бюджетът на българската антарктическа експедиция е намален наполовина и е 200 000 лв. Затова нашите учени няма да разработват свои проекти, а ще участват съвместно с чуждестранните си колеги.
Резервът на планетата

Антарктида е изключително богата на всякакви природни ресурси. Там се намират 98% от сладката вода на планетата.
”В съвсем близко бъдеще ще се намерят технологии, с които големите айсберги да се пренасят примерно в Персийския залив. Правени са опити, но засега огромните ледове се разтапят”, разказва проф. Пимпирев.
Белия континент е изключително богат на всякакви полезни изкопаеми – нефт, газ, злато, платина, мед. Засега обаче те не се използват, тъй като по силата на Антарктическия договор е наложен мораториум. На остров Ливингстън, където е българската база, по проект между Антарктическия институт и Министерство на околната среда и водите са открити залежи от мед, със съпътстващо злато и сребро.
„Тъй като България е подписала Антарктическия договор тя има право на вето върху всички решения, които се взимат за континента”, обяснява Пимпирев и допълва „Всъщност имаме равни права, примерно със САЩ и Русия”. „Един ден, когато започне експлоатацията на ресурсите и за нас ще има парче от тортата, докато много държави ще останат без. А това неминуемо ще се случи в близко бъдеще, тъй като на останалите места по планетата ресурсите са на изчерпване, а за да продължи техническия прогрес трябва да започне експлоатацията на нови”.
Картата на Пири Рейс

Живелият през XIII-XIV век османският мореплавател и картограф Пири Рейс оставя на света една карта, която до днес предизвиква много въпроси. На нея са изобразени Северна и Южна Америка и даже части от Антарктида (Земята на кралица Мод), както те биха изглеждали без лед (официално се счита, че континентът е открит в началото на XIX век, а за последно не е бил скован от лед преди 20 млн години). Освен това на картите на Пири Реис се виждат не само бреговата линия на континентите, а и планинските вериги, върховете, островите, реките и равнините. При направените през XX век изследвания се оказва, че всички те са отбелязани с голяма точност.
В помощния си коментар Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.
„Няма никакво научно обяснение за картата”, каза пред РЕПУБЛИКА програмният директор на Българския антарктически институт Никола Петков и вдига рамене: „Проучванията показаха, че на картата е отбелязана и Антарктида и останалите континенти, така както биха видени те, ако отправната точка е 30 000 метра над Кайро. Ясно, че няма как това да бъде случайност и някой е бил на тази височина, но днес не можем да кажем нищо повече…”
Оригиналът на картата на Пири Райс се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.
Колосалните проекти на Германия

Много откриватели и любители на мистерии се опитват от десетилетия да потвърдят или отхвърлят версията, че на Антарктида Третия райх е построил тайна подземна военна база. Нацистите правят експедиции до Земята на кралица Мод, която кръщават Нова Швабия. След края на Втората световна война съюзниците намират рапорт на командващия нацистките военноморски сили адмирал Дьониц, в който той отбелязва, че: "Моите подводничари откриха един истински земен рай".
Според проф. д-р Христо Пимпирев, след като до днес не са открити никакви останки от военни бази, по всяка вероятност това е мистификация. Той обаче допълва, че и до днес Германия е сред държавите, които проявяват най-сериозен интерес към Антарктида. Там страната има две бази, които действат целогодишно, както и един от най-модерните ледоразбивачи в света. В немския град Бремерхавен функционира специален Антарктически институт.
Германия е водеща и при най-авангардния антарктически проект на Европейския съюз. Това е построяването на ледоразбивач с колосални размери „Аурора Бореалис”. Само разработването на колосалния проект, който трябва да предизвика революция в науката, струва 4,5 милиона евро. Отделно от това за построяването на ледоразбивача са нужни още 700 млн. евро. Проектният период трябва да свърши до февруари 2012 г, строежът да бъде финализиран за три години и „Аурора Бореалис” да се използва до 2050 година”.
Основната научна програма, която ще използва ледоразбивача е изследване на промените в климата.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуване: