На 8 септември 1944 г. окупираната от Червената армия България обявява война на Третия Райх. Ден по-късно във Виена е сформирано българско емигрантско правителство. Председател е проф. Александър Цанков. Сред министрите се открояват бившият почетен водач на Легионерското движение и генералисимус от Първата световна война Никола Жеков. По-късно в кабинета влиза и водачът на ВМРО Ванче Михайлов. Правителството започва силна кампания за борба срещу комунистическата власт в България. В емигрантските кръгове по това време се говори, че жертвите на новата власт в родината им вече са между 50 и 100 хил души.
Мобилизацията
Правителството на проф. Цанков опитва да организира Българска освободителна армия и започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници. Идеята е подета от Хитлер и на 13 ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните българи. Като доброволци се допускат само тези военни, които са успели след деветосептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия. В редовете на българската част не е допуснат нито един мъж от българските войски в Македония, които преминават на страната на германците при разоръжаването си през септември 1944 г. Аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и не са достатъчно надеждни за елитните части SS.
Така в началото на 1945 г., в учебния център на SS в градчето Дьолерсхайм в североизточна Австрия се събират 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата царска армия. Пристигат и 150 студенти в различни немски университети, почти всичките членове на младежката организация "Бранник". Сред тях са и 12 студентки по медицина във Виена. Идеята е да се формира Гренадирски полк, който да послужи за основа на българска Вафен SS дивизия. Броят на хората обаче е недостатъчен и е сформирана противотанкова SS бригада. Командир става министъра на труда в емигрантското правителство полковник Иван Рогозаров, който никога не е бил действащ военен.
Легията
Самите войници и офицери кръщават формированието си Бронеизтребителна легия - като знак за приемственост с отрядите на българските революционери.
Легията е съставна част от войските на SS, но в лагера цари странна смесица от есесовския кодекс и устава на българската армия. Щандарт на SS няма, а знамето на частта е направено от съпругата на командира на бригадата Стела Рогозарова. Представлява трибагреник с вшит сребърен лъв. Избродиран е девиза "Свобода или смърт". По устав българите трябва да носят есесовска униформа, но на дясната петлица вместо традиционната "Зиг" руна е закачен сребърният български лъв, а на на левия ръкав всички поставят нашивка с националните цветове. Много войници и офицери от царската армия свалят есесовските пагони и слагат българските си. Кокардата "мъртвешка глава" се вижда много рядко, на нейно място за скок се готви българския лъв. Част от бойците носят на главите си български фуражки. Младите бранници освен щатните си щикове не свалят униформените си ножове, а някои от офицерите имат и саби. Интересното е, че цялата тази пъстрота не е оспорена от командването на SS.
Легията получава стандартно въоръжение за противотанкова бригада на SS. По заповед лично на командващия Луфтвафе райхсмаршал Гьоринг, който ценял много българските пилоти, на бригадата е предаден лек разузнавателен самолет "Щорх". Той се пилотира от подпоручик Петър Бочев, който на 1 август 1943 г. първи сваля в небето над България американски бомбардировач.
Заговорът
В началото на април 1945 г. подготовката на Българската противотанкова бригада е прекъсната, тъй като Червената армия развива мощно настъпление, и Вермахтът спешно се нуждае от резерви. Бригадата е включена във II-ри танков корпус на SS, отбраняващ Виена. На 4 април, в навечерието на щурма на Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да заминe на фронта. В последната минута, обаче на полковник Рогозаров докладват, че група легионери начело с кандидат-офицер Мичо Златков, смятат след пристигне на фронта да избият щаба на бригадата и да преминат на страната на неприятеля. 28 заподозрени са арестувани, а самият Златков, оказва съпротива и е застрелян. Отряд немски жандармеристи обкръжава лагера на българите и изисква веднага да бъде предадено цялото въоръжение докато приключи разследването. Легионерите обаче отказват и се завързва престрелка, в която са ранени по няколко души и от двете страни. С много увещания полковник Рогозаров успява да прекрати кръвопролитието и заставя подчинените си да сложат оръжие.
При разследването се доказва, че 8 от задържаните наистина са се готвели да дезертират и те са разстреляни.
Отмъстителите
Междувременно изминава целият април и Виена пада в съветски ръце, а Червената армия се придвижва в Австрия. На 5 май командващият II-ри танков корпус на SS нарежда Българската бригада да напусне Дьолерсхайм и да заеме позиция в покрайнините на градчето Щокерау, югозападно от Виена. Легията извършва изумителен нощен марш и в утрото на 6 май се влива в редиците на дивизията, отбраняваща Щокерау. Българите получават самостоятелен участък от отбраната. Бойният дух е изключително висок. Причината е, че техен противник са части от 46-а армия, които през есента на 1944 г. завладяват България. „Боже, пази България и всички нас“ пишат по стените на къщите легионерите. "На всички им беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи – пише в книгата си „Ние бранихме тебе, България“ ветеранът от бригадата Стоян Попянков. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи".
Кръщението
На разсъмване на разузнаване със своя "Щорх" излита Петър Бочев. Той докладва, че на подстъпите към градчето вече се са струпани войски с танкове и артилерия. Смелият летец зарежда самолета и отново излита за по-детайлно разузнаване и повече не се връща.
Полковник Рогозаров взима решение да срещне врага по улиците. В девет часа започва мощна артилерийска и авиационна подготовка. Съветските танкове и пехотата опитва да навлезат между къщите, но оттам 700 гърла запяват в един глас любимата песен на легията "Откол се е зора зазорила". Българите са по своите места и съветските части така и не успяват да влезнат в Щокерау. В боя Българската бригада успява да унищожи 14 танка и 2 самоходни артилерийски установки и унищожава над сто пехотинци. Интересен факт е, че българите свалят и един самолет с реактивно противотанково оръдие. Около 30 съветски войници са заловени в плен. До вечерта, когато руснаците най-сетне отстъпват, по улиците лежат бездиханни 98 млади българи. 46 изчезват безследно. Ранените легионери имат трагична съдба – след като болницата, в която лежат е завладяна от Червената армия те са предадени на българските комунисти. След показен съд 7 от тях са разстреляни на 29 септември 1945 г.
Изненадата
При падането на нощта на 6 срещу 7 май получавайки заповед от командването на корпуса за отстъпление, Българската бригада се придвижва на запад, за да заеме позиция при селцето Хорн. Шосето обаче е задръстено от отстъпващи немски войски. Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф. Моментът се оказва изключително неподходящ, защото внезапно започва атака на съветски бомбардировачи. Мостът е полуразрушен, а убитите са много (включително и няколко български легионери). В суматоха се изгубва целият II-ри батальон. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Оставайки без командир, повечето войници от II-ри батальон в утрото на 7 май се разбягват. Организираността си запазва само ротата на поручик Хаджилалков. Тя се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение и отстъпва с бой в планинските райони на западна Австрия. Българи и австрийци рамо до рамо продължават да се съпротивляват до 12 май, тоест 3 дни след капитулацията на Германия. В постоянните сражения с Червената армия пада около 2/3 от личния състав на ротата. Хаджилалков разпуска верните си войни и с фалшиви документи се добира до Родината си. Отървава кожата и лежи само две години в затвора. На оцелелите войници от ротата благодарните австрийци помагат да се прехвърлят в зоната на американските войски. Някои се укриват и остават да живеят в Австрия.
Предателството
Оцелелите от Българската бригада след нападението при моста на Цирсдорф пристигат в Хорн по пладне на 7 май. Там е щабът на командващия генерал Карл Люде. Вечерта той тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва съглашение да предаде града в утрото на 8 май. Съветското командване гарантира на частите на Вермахта свободен проход до зоната контролирана от американската армия, при условие да бъдат предадени на Червената армия всички есесовци. Един от офицерите в щаба на генерал Люде обаче около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига легионерите си по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, напада щаба. Нападателите обаче отстъпват по численост на подразделенията на Вермахта и не успява да овладеят квартирата на генерал Люде. В боя загиват повече от 20 българи. В ранни зори на 8 май бригадата се насочва към американската зона, изоставяйки цялата си артилерия.
Походът
След няколкочасов преход над колоната започва да кръжи съветски самолет, който е свален с картечница. Легионерите залавят екипажа му - две млади рускини. Благородно българите превързват раните им и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер. Походът продължава целия ден, с малка почивка през нощата.
Сутринта в деня, в който войната официално ще се свърши, разузнавачите докладват, че по шосето в посока към чешката граница се движат съветски танкове и камиони. Тогава полковник Рогозаров нарежда тридесет от легионерите да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейни автомати. Останалите скриват оръжието си, представяйки се за пленници. Строявайки се в колона, обкръжена от преоблечения конвой, бригадата се придвижва на запад. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. Целият ден процесията се разминава с колони съветски войски, но никой не заподозрява измамата.
Едва вечерта, часове след като войната вече официално е свършила, само на няколко километра от Чешката граница пътят на българите е преграден от съветски мотоциклетисти. Явно посоката на придвижване на колоната се е сторила подозрителна, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а командващият ги офицер изисква от Рогозаров да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Полковникът обаче не се церемони с него и го застрелва. Сигналът е ясен и за минути легионерите застрелват всички мотористи оказали съпротива. Двадесет се предават. От българска страна в схватката е убит само един човек: това е смелият командир на Българската противотанкова SS бригада полковник Иван Рогозаров.
Последно сбогом
Погребали своя командир, легионерите продължават да се движат и през нощта на 10 май преминават австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице. На разсъмване е отблъсната атака на чешки партизани (няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати да си ходят). Малко по-късно е срещнато разузнавателно подразделение от III-та американска армия. В щаба на американския танков полк, е подписана капитулацията на Българската бригада.
250-те оцелели легионери се строяват за последен път пред бойното си знаме, след което знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Американците прехвърлят легионерите в Австрия в лагера Бад-Ишл, където чакат освобождаването си. В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на непоколебими борци против комунизма и няколко легионери са завербувани от американското разузнаване.
0 коментара:
Публикуване на коментар