Без пичку, пиво не ми е сладко

"Без пичку, пиво не ми е сладко, брате", казва Милорад докато отпива от бирата си. Проблемът му обаче може лесно да се разреши. Защото сме в Сандански.
Милорад е една интересна личност. Човек, който си тежи на мястото. Поне с около 130 кила. В Сандански е с Небойша. Запознахме се съвсем случайно, докато с един приятел пийвахме бира. Милорад и Небойша са от Ниш. Нищо, че през всичкото време пеят песни за белградския Партизан. Милорад смутолеви нещо, когато го попитах какво ги води към Сандански. Имали някаква работа, с някакви камиони, на някаква митница. Стана ми интересно, но респектиран от двете дебели гънки на врата му (асоциацията с огромен мастиф ми хрумна веднага щом го видях), реших да не проявявам излишно любопитство.
Под дъжда
„Блокирах бе брате, блокирах, казвам ти без пичку, пиво не ми е сладко", изважда ме от мислите ми за мастифи и камиони Милорад. Изливаме бирите в гърлата и тръгваме с двамата сърби да разгледаме забележителностите на Сандански. Междувременно е станало полунощ, но на улицата срещаме доста народ. Гръцката реч е навсякъде. На ъгъла до огромната BILLA, с която 30-хилядния Сандански наистина може да се гордее, кибичат 5-6 мургави субекта. Чакат нещо или някой. Когато наближаваме ни оглеждат внимателно, сякаш очакват да ги попитаме нещо. Ние обаче продължаваме невъзмутимо пеейки песни с цяло гърло. Милорад за Партизан, аз за ЦСКА (белградските „гробари" не са ми най-любимият тим).
50 евро на час
Така лека, полека, понамокрени от дъжда стигаме до дискотеката. Продължаваме с бирите. Пивото на Милорад обаче продължава да не му е сладко и очите му шарят из наконтените девойки по дансинга. Това не остава незабелязано и след 2 минути до нас сяда млад мъж с руса мадама. Някакси прибутва момичето към скута на Милорад. Като по сигнал момче от персонала започва да ни засипва със салфетки, по гръцки маниер. Заговаряме с младежа и разговорът някакси тръгва в една посока. Неговата приятелка си има и няколко приятелки. Ако ме интересувало. 50 евро на час. Казвам, че не, но някак си май не ми повярва съвсем. Погледна ме с изражението на човек, който сякаш искаше да попита „Е, тогава какво правиш тук". Както и да е партито продължава. „Пивото" явно се услади на Милорад, защото започна да унищожава бутилка след бутилка. И няма как да е, след като русата красавица е обвила ръце около врата му.
Забележителности
Още някоя и друга бира и с моя приятел обаче решаваме, че е крайно време за сън. Разменяме едно „чао, брате" с компанията (Небойша зачезна нанякъде) и излизаме под топлия дъжд, който ръми навън. Като през април, само че Коледа е съвсем скоро. Взимаме такси и потегляме към хотела.
„Хубав град е вашия. Харесва ми Сандански", подмятам на шофьора.
„Хубав е, разгледахте ли забележителностите", подмята той.
„Да, ама ми се стори, че забележителностите на Сандански са на повикване", реших да не подметна аз.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 14 декември 2008г., Deltanews