За масрафи има, за Бога не

За Бога хората нямат вече. Не дават за милост. Увеличиха си масрафите. Ненужни такива.
Мъже минават, жени минават, пушат цигари, но не дават, реди дядо Добри.
Има и изключения - в този момент наконтена госпожа се приближава и пуска метален лев в пластмасовата чашка на стария човек. Целува му ръка и токчетата изчаткват към Попа. А синеокият човек със снежнобялата коса и брада остава пред храма. Като излязъл от стара приказка е - с власеницата, шаячните потури и овехтелия каскет.
Дарения
Застанал е пред църквата „Св. Седмочисленици", в центъра на София. Към него се приближава бездомно куче и с треперещи ръце го милва. Малко хора ги забелязват. Повечето бързат. Костюмари, ученици, трима хипари с бири в ръце. Някои обаче грейват от щастие, щом го зърнат и бъркат в портфейлите. Есенното слънце се прокрадва между облаците. Дядо Добри използва последните хубави ноемврийски дни, за да събере някой лев. Но не за себе си, а за Бог.
Много софиянци са виждали стария човек. Казват, че е единственият български юродив (блажен - бел авт.). За други е светец. Преди стоеше на колене пред входа на катедралата "Свети Александър Невски". Понякога пред „Света Неделя". После започна да идва пред „Свети Седмочисленици" и ден след ден, месец след месец събира пари. Казват, че за реставрацията на манастира в Елешница дал 15 000 лева. За покрива на църквата в родното му село Байлово „Св. Св. Кирил и Методий" и за тази в Елин Пелин - 11 000 лева. 10 000 лева за храма в Долно камарци... за този в Калофер, за тази в Поибрене. Събира по 1000, по 2000 лева и ги дава. Питам го за кой храм събира сега, а той ми отвръща - каквото събера го оставям в някоя църква. За себе си нищо не отделя. Храни се с каквото му оставят минувачите - кифла, хляб, плодове.... Но се е случвало да ляга и гладен. Преживява трудно, но светската суета не го трогва.
Без дом

Дядо Добри Добрев е видял 96 лета. Не знае кога точно е роден, но казва, че тъкмо била 'почнала „Европейската война". Вероятно края на юли 1914 година. Баща си не си спомня - загинал през войната. Елин пелин обаче помни. Като млад не бил набожен. Сеел нивите е Байлово, гледал и овце. Не обича да разказва за живота си, само че е сторил грях. Голям грях. Преди 12 години преписал имотите си на Църквата. Оттогава не си говори с четирите си деца, само внукът му, кръстен на него, се грижи за стария човек. Живее с котката си в Байлово, в старата пристройка на местния храм. Учил до четвърто отделение, но Библията е научил цялата. Откъс по откъс е запомнил на стотиците църковни служби, на които е присъствал.
Добре облечен господин, явно излязъл от офиса да хапне, казва, че ликът на дядо Добри му прилича на Петър Дънов. Разправя, че веднъж заради парите в чашката го нападнали наркомани. Минувачи обаче го спасили и разгонили крадците.
Сполай ти момче, казва ми на изпроводяк. И помни, че Божият път е човек да пази правдата и истината.
Жив и здрав да си дядо Добри. Дълги години.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Силвия Кирилова
Публикуване: 30 ноември 2010 г., Deltanews.bg