Несъмнено репликите, които си разменят хората от властта са доста любопитни. Но извън коментарите, кой с кого сплетничи, първият въпрос е от къде се е появил този запис. Единият вариант е от ДАНС, от МВР, от прокуратурата и т.н. Ами тогава на това му се казва теч на информация. МВР началниците се тупат по гърдите, че си чистят къщичката, но излиза, че са забравили доста ъгли. Или просто не знаят къде се е събрала мръсотия. Е, човек се сеща, че даже предновогодишно Цветанов патетично изчете от трибуната на Народното събрание записите на лекарите с бебето във фризера. Началници много, всеки гони някакви интереси, който има власт може да използва информацията според целите си.
Втората мисъл е, че някой „бачка на частно”. Още по-плашещо, защото ако е така ще се окаже, че не ни стига това, че държавата дава повече за СРС-та отколкото за култура, ами и други са се включили в събирането на информация. Най-вероятно обаче ще се окаже микс от двата варианта - че бойците със слушалки, покрай държавната работа, заработват допълнително. Информацията е най-ценната стока на нашето време, пазар винаги ще има. Купуваш и я подхвърляш. Анонимно. Може и анонимно да си я подхвърлиш на себе си. На тази вълна от подслушване в повечето случаи й се казва злоупотреба с власт. Особено, когато става дума, за хора, за които не се счита, че са направени престъпления.
У нас толкова дейно се работи на тихия фронт, че съвремието започва да заприличва на не толкова отдавна заминалия си тоталитаризъм. То човек като се замисли, тогава техниката все пак беше доста по-назад, та всъщност се оказва, че днес живеем в доста по тоталитарно общество. Тоталитарните режими са развитие на авторитарните в осъществяване на тотален контрол върху публичния и личния живот, пише в учебниците по политология. И днес те следят, в повечето случаи просто, за да знаят всичко за теб. И в един момент, според интереса тази информация може или да се изкара или човекът да се поизнудва.
Доста мрачни мисли взеха да се събират, та за разведряване да се сетим за политическия виц от татово време.
Двама са в командировка, спят в хотел. В съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На нашите хора им писнало и се наговорили да ги шашнат, за да млъкнат.
Единия отишъл при комшиите и им зашушукал:
- Абе, к’ви са тия политически вицове бе? Не знаете ли, че всичко се подслушва?
За доказателство се навел към контакта и викнал:
- Две бири в тази стая, моля.
Другия вече подготвен, след малко влязъл с бирите. Ония уплашени млъкнали веднага.
На сутринта нашите хора си тръгнали. На излизане портиерът се засмял:
- Ей, на майора много му хареса номера с контакта.
Сигурно е, че в сегашния случай няма да стане ясно, дали майорът или друг е бил със слушалките, дали портиерът или друг е бил подателят на информацията.
Също толкова е сигурно, че шумотевицата ще продължи.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуване:
0 коментара:
Публикуване на коментар