Издирват канибал, направил пържоли от баща си

Канибал, който направил от бедрата на баща си пържоли, както и изчезването на мъж преди 8 години, са два от случаите, за разкриването на които звено „Издирване" към столичното 9-то РПУ получи колективна награда „Полицай на 2008 година". Макар и по-рядко Иван Стоилов, Калин Колев (на снимката) и Генади Николов се сблъскват с комични истории, а битовите и любовните драми са направо ежедневие.
DeltaNews вече публикува част от разказите на тримата издирвачи. Ето още няколко епизода от живота на топполицаите, чието ежедневие е не по-малко интересено от това на Хорейшо Кейн от сериала „От местопрестъплението“.
Епизод VI: Людоед прави баща си на пържоли

С „има един ужасяващ случай", издирвачите започват поредната история:
През „Люлин" тече река Беравица. Малка бара, широка, колкото бюро. И един ден намерихме до едно мостче на единия бряг части от два крака, а на другия две ръце. Торс и череп няма. В такъв случай е много тежко да се установи жертвата. Включиха се всички служби. Впоследствие нашите братя по чистотата намериха останалите части. Тръгнали да изсипват контейнер за смет от спирка на градския транспорт на булевард „Европа". А вътре отрязана глава и две мъртви очи гледат нагоре. Разбягали се кой накъдето свари. Отидохме и събрахме всичко - главата, части от корема, вътрешности. И в процеса на работа стигнахме до един човек, който живее на стотина метра от находката и от няколко дни не е забелязван. Проучихме и се оказа, че има психично болен син. Станислав * на 29 години. Веднага направихме обиск и се оказа, че в апартамента всичко е в кръв. А майката, бивш лекар е тежко болна и на легло. Задържахме сина, който е огромен мъж - 170-180 кила. Оказа се, че както баща му си седял във фотьойла, синът минал отзад и му забил сатъра в главата. Трупът преседял един ден и на другия синът решил да го разфасова. Подбрал бедрата, нарязал пържоли и ги напъхал да ги пече в „Раховец"-а. После похапнал. Вкараха убиеца в затвора докато текат експертизи, след което го пратиха в Ловеч в болница за психично болни. Наскоро се обади районната инспекторка и каза, че работи по искане на прокуратурата да се види какво е станало с този човек. Оказало се, че не може да се намери никъде. Може да е преместен някъде, може да е избягал. Би било ужасяващо, ако е избягал този човек, който е готов на всичко...
Епизод VII: Двама от любовен триъгълник умират, третият - в затвора

„Имахме един изчезнал, през 2000 г. и едва миналата година го открихме", започва поредният разказ:
През юни 2002-ра дойде една жена и каза, че синът й Марин е изчезнал. Роден е през 1957 година, има и криминално минало. Нямало го още от април 2000-та. Имало периоди, в които изчезвал без да се обади и жената си мислела, че всичко е наред. А две години са страшно много време, за което се късат много нишки. И започнахме да работим този случай. Скоро имахме заподозрян човек - най-добрият приятел на Марин. Оказа се, че между двамата имало една жена, на която и двамата били мераклии. И този взел, че я убил. И ние се насочихме към него - вече беше в затвора. Но той отричаше да има нещо общо. Накрая открихме трупа на Марин. Назначени бяха какви ли не експертизи и накрая се оказа,че не е умрял от насилие. Аутопсията установи като причина за смъртта цироза на черния дроб и мозъчен отток.
Издирвачите показват снимка на тялото, на която се вижда съсирена кръв под носа:
„Кръвта не е от насилие, а се оказа, че я е изхвърлил преди да умре, защото имал белодробна инфекция", разказват те.
Епизод VIII: Кючек, бира и кюфтенце

Понякога ни се налага да се занимаваме с доста странни неща, вместо с някои, които са далеч по-важни. Така започва историята на издирвачите за баба Цветанка.
Докараха в районното възрастна жена, която откраднала един салам от супермаркет. Самоличността й бе неустановена - в нея нямаше никакви документи. А може да се издирва за престъпление, трябваше да се разбере коя е. Докараха ни я в стаята и започнахме да я питаме как се казва. И тя: баба Цветанка. Питаме я за фамилията, а тя започва да играе кючек из стаята, след малко пак я питаме, а тя пак 'почва кючека. Видяхме се в чудо какво да я правим. Накрая жената ни каза, че живее в „Люлин" и ни хрумна да я проследим. Пуснахме я да си ходи, а ние след нея с една кола. Баба Цветанка повървя, повървя и седна в една бирария. Поръча си биричка и едно кюфте. А ние не можем да мръднем от колата и ни текат слюнките. Хапна баба Цветанка, пийна и пак тръгна. Повървя, повървя и пак седна в едно заведение и си поръча биричка. Така си загубихме целия ден. Чак късно вечерта баба Цветанка влезе в един вход. Ние след нея, а надолу, а нагоре, по етажите. Накрая звъннахме на един апартамент и поразпитахме хората. Те разпознаха баба Цветанка и така успяхме да разберем къде живее и коя е.
Психично болните са голям проблем. Имаше една жена, която също я доведоха без документи. Питаме я как се казва, а тя повтаря едно и също: „Габи сипва в паничка". Като я питаме от къде е само повтаря: „Гумер, Гумер" Накрая се сетихме, че в Подгумер има дом за психично болни и се оказа, че е избягала от там. С такива е много трудно, седиш и часове наред записваш всичко каквото каже. Ако успееш да хванеш някакво име започва тежка работа. Ако се казва Иванка Стоянова, в България има примерно 5000 човека с това име. И започваш да й показваш снимки. А някои не са актуализирани и следиш дали ще се зарадва на някоя.
Епизод IX: В ареста ни е най-добре

„Миналата година бяхме хванали едни ученички избягали от домовете си", спомня си Генади Николов:
Оставихме ги долу до решетките на клетките, за да ги посплашим. Едната даже ми поиска цигара, но естествено й отказах - та тя е на 13. И тогава ме заплаши: „ти ще видиш, аз имам връзки, още утре ще те уволнят. Смешна работа. Много често ни се случва така да ни заплашват. Но куче, което лае не хапе. По-опасни са други, които си мълчат и после започват да те притискат по разни направления. Когато си си свършил работата правилно, няма от какво да се боиш. Та извикахме родителите на момичетата и казахме на децата да дойдат горе. А те отказаха. Офлянкват нещо и накрая признаха, че искат на другия ден да разказват на приятелките, че са били в ареста. Какво ли не правят младите, за да преживеят нещо интересно. Има и такива на обратния полюс. Ето стана една голяма трагедия. На 3 октомври дойде една майка и каза, че синът й е изчезнал. Младо момче, на 24 години. Само оставил бележка „Простете ми".Малко по-късно го открихме обесен. Млад човек, на когото животът дотегнал.
Епизод X: Ако съпругът я тормози, жената бяга при приятелка

С отвличанията често се спекулира, казват тримата специалисти. Има случаи примерно покрай циганските обичаи, когато съобщават за отвлечено непълнолетно момиче, а то се оказва, че се е омъжило доброволно. Или някой, който дължи голяма сума пари, изчезва и жена му идва и го обявява за издирване. Вместо да се занимаваме с нещо реално, понякога ни се налага да работим подобни неща. Последният случай беше малко преди Нова година. Дойде един много притеснен мъж и каза, че Гергана, съпругата му изчезнала. Обясни, че имат много здраво семейство, две пораснали деца, на по над 20 години. Оставила си телефона, взела една снимка, на която е с дъщеря си и от тогава я няма. Ние обаче разпитахме насам, натам и се оказа, че мъжът постоянно тормозел жената. А е нормално една жена, когато избяга от мъжа си, да отиде при приятелка. Така я открихме, но тя е пълнолетна и си е нейна работа дали ще се върне.

* В някои случаи, по които работата продължава, имената се сменени (бел. aвт)

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 23 февруари 2009 г., Deltanews.bg