”Тази пратка обърна хода на войната между алжирския Фронт за национално освобождение и Франция и арабската страна получи независимост, додава 96-годишния морски вълк.
На 1 ноември1950 г. в Алжир избухва голямо въстание срещу френското управление на страната. Ръководи се от Фронта за национално освобождение. За да се финансира въоръжаването на муджахидините, богатите на петрол арабски държави пращат милиони долари. Французите обаче правят сериозна морска блокада на страната – от Либия до Мароко. Тайните служби създават огромна агентурна мрежа във всички пристанища, където могат да пристигнат оръжейни доставки. Десет години нито един кораб не успява да премине през блокадата. Макар и въоръжени само със старо и трофейно оръжие, муджахидините не спират борбата. Войната се закучва и през 1958 г. във Франция Шарл дьо Гол е помолен да се върне на власт, за да реши проблема.
ОТ Фронта обаче усилено търсят оръжейни канали и в Кайро влизат във връзка с агенти на нашето разузнаване. В първите месеци на 1960 г у нас тайно идват военния и финансовия министър от временното алжирско правителство. Срещат се със зам.-председателя на Министерски съвет Живко Живков и договарят сериозна сделка за спецпродукция. Нашата страна поема и огромния риск оръжието да бъде доставено отвъд блокадата. Търговският удар е огромен – всичко е платено предварително и остава само политическия – корабът да бъде заловен.
Междувременно Вълчанов е назначен за капитан на 2200-тонния кораб „Бреза”, произведен през далечната 1922 г. Един ден при него пристигат трима офицери от специалните служби. Предлагат му да се опита да премине блокадата с огромен оръжеен товар.
Вълчанов приема – „за мен това бе голяма чест”, спомня си той. Няколко нощи по-късно започва товаренето на кораба. По документи каргото е 240 тона изкуствени торове и селскостопанска техника, които ще бъдат транспортирани до Албания. Нашите служби правят всичко, за да запазят пълна секретност на операцията – нито ръководството на митниците, нито на параходството предполагат каква е реалната дестинация и какво се складира в трюмовете на „Бреза”.
По това време при Вълчанов, на борда на кораба, са съпругата му и 8-годишната му дъщеричка. Дошли са да го видят, докато е на пирса. Капитан Вълчанов иска да ги отпрати, но му забраняват – така всичко щяло да изглежда абсолютно спокойно.
Товаренето минава успешно и през май 1960 г. със 17 човека екипаж корабът отплава. В последния момент Вълчанов научава, че ще има и един нелегален пътник – от тайните служби му представят Херман, млад германски военен специалист, който работи за Фронта за национално освобождение на Алжир. През цялото пътуване той трябва да бъде затворен в капитанската каюта.
Първото изпитание е в Босфора, където всеки морски съд се проверява. Комшиите обаче не се усъмняват и всичко минава само с печати по документите. Продължават на юг и достигат кап Малея – най-южната точка на Гърция.
„Там трябваше да дам обяснение на офицерите, защо ще продължим на юг, а няма да завием към Албания, сеща се Вълчанов и продължава: „Извиках радиста и му дадох написана от мен радиограма, но тя беше от името на главния директор на параходството и адресирана до мен. В нея се казваше, че преди Албания трябва да се отправим към Триполи, за да натоварим спешно 500 т цитруси. Казах му да ми я донесе пред всички, докато вечеряме. След това да спре всички радиопредавания”.
Екипажът приема новината и „Бреза” продължава на юг. Две денонощия пътуват в зоната на блокадата. Всичко обаче минава по план и корабът стига Триполи. Посрещат ги представители на Фронта и преместват „Бреза” в закътано пристанище, близо до града. За два дни товарът е разтоварен и отпътува с камиони без регистрационни номера.
Огромната оръжейна доставка променя на 180 градуса хода на войната. Муджахидините започват да печелят. В края на 1961 година още един наш кораб – „България” успява да мине през блокадата и да разтовари 5000 т оръжие в мароканското пристанище Танжер. Осем месеца по-късно Франция се принуждава да признае независимостта на Алжир.
За успешно изпълнената операция капитан Васил Вълчанов получава военен медал, въпреки че е цивилно лице. Алжир също го награждава неколкратно.
Живот на ръба
Васил Вълчанов оцелява на косъм през Втората световна война, като моряк на италианския танкер “Жозефина Жираради”. В началото на юни 1941 г. Съветският съюз и Райха са съюзници. Танкерът товари нефт от Батуми превозва го до Варна и оттам с влакове към германия. На 6 юни корабът превозва газьол за германските части, завзели гръцкия остров Лемнос. Въпреки че са охранявани от италиански разрушител и германски хидроплани, е торпилиран от британска подводница. От 31-членния екипаж оцеляват само двама – единият е Вълчанов. Изваден е от водата, след като плува към 6 часа, въпреки че не вижда нищо - временно е ослепял от разлелия се нефт.
Смъртта му се разминава и през 1947 г., като капитан на 180 тонния кораб „Пирин”. Екипажът е задържан тайно от гръцките власти, които използват, че между София и Атина няма подписан мирен договор след войната. Срещу моряците е скалъпен процес за саботаж и прокуратурата иска смъртни наказания. Вълчанов обаче по нелегалната организация на затворниците успява да изпрати писмо до българските власти, те се намесват и в последния момент обвиненията са оттеглени.
Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Силвия Кирилова
Публикуване:
Много се радвам че ни пишете и че научих толкова много неща от вашата статията дано да продължавате да го правите. Не знаех, че през цялото пътуване конкретният човек е трябвало да бъде затворен в капитанската каюта, това звучи малко като в един затвор и бих получила клаустрофобия. Но беше вълнуващо да прочета и за изпитанието в Босфора, където всеки морски съд се проверява. Точно в тези води там е добре да има и повече проверки,които да следят за реда.Знаем че и когато пътуваме по море винаги има някакъв риск то пирати, особено по край Мароко и тази част от морето.