7 декември 1997 година. Вечерта е хладна, ръми дъжд. Към 6 часа вече е тъмно. 14-годишната Илияна казва на баща си, че отива да поиграе билярд със съученичките си в хотел „Поморие". Слави също излиза, защото трябва да се срещне с негова позната. Заради дъжда се скриват в спирка на градския транспорт. „В тъмното смътно видях, че на пейката е седнал младеж. Видях само, че беше късо подстриган", разказва помориецът. Малко по-късно двамата виждат Илияна да върви по улицата, на път за вкъщи. Едва след време Слави се сеща, че човекът от спирката е изчезнал, въпреки че автобус не е минал.
В неизвестност
"След 15-тина минути се прибрах и се оказа, че Илияна я няма. Притесних се, защото никога не е закъснявала след 20.30. Обадих се на кръстника и започнахме да я търсим по приятели и съученици. Като не се прибра цяла нощ се обадихме в полицията, но резултат нямаше. Една седмица от Илияна ни вест ни кост. Опитах да я търся с един приятел полицай - Горан Михалев, криминалист от Поморие. След няколко дни обаче той ми каза - забраниха ми да се занимавам със случая. И толкова. Тази седмица беше ужасяваща - най-жестокото е неизвестността. Така дойде денят, който никога няма да забравя - неделя, 14 септември.
Обадиха ми се от полицията следователят Велко Велков. Извика ме следобяд и ме попита какво е яла Илияна в деня на изчезването. Тогава усетих нещо и попитах какво е станало, а Велков отговори: „като се прибереш ще разбереш". Вървях по улицата и мина градският автобус. Шофьорът спря и вика „качвай се". И ми казва „трябва да си силен, животът трябва да продължи". А аз питам „какво е станало"? Цяло Поморие знае, само на мен никой не ми казва. Едва когато стигнах до блока и видях пред нас много народ, разбрах какво е станало", реди Слави.
Оказва се, че същия ден деца минавали по камъните на брега и видели нещо, което отначало помислили за кукла. Оказала се мъртвата Илияна.
Истината
Аутопсията е извършена на следващия ден и във вторник момичето е погребано. Но драмата за Слави Маринов продължава:
"Започнах да търся истината за това какво се е случило, защото нищо не ми казваха. Разбрах обаче, че приживе на Илияна е бил пукнат черепът. Започнах да търча по институции и да убеждавам следователя Велков, че не е прав, защото заключи, че дъщеря ми се е самоубила - удавила се и след това вълните са я изхвърлили на камъните. Поисках петорна експертиза, но за целта трябваше да бъде есхумирана и ние не се съгласихме (по-късно се оказва, че е направена само единична)".
Слави се убеждава, че нещо не е наред и от това, че няколко медици не са съгласни със заключението на съдебния лекар Параско Парасков, според който ударите са приживни, но вероятно са от блъскането в скалите. Теорията не е издържана, защото Илияна е открита без дрехи. Върху тялото и е намерен пясък, сякаш насипан впоследствие. В стомаха й са открити водорасли и пясък.
"Най-голямо впечатление ми направи факта, че Илияна влязла, удавила се и морето я изхвърлило на същото място. Обиколих всички рибари и хората ми обясниха, че винаги течението отнася тялото към Бургас. Има случаи човек да се удави във Варна, а да изплува в Созопол. Сетих се и за момчето от спирката, което изчезна внезапно. Казах всички тези неща на следователя - а той „не е вярно".
Под заключението на Велко Велков Слави пише „Всичко написано тук не е вярно и според мен дъщеря ми е убита".
Самоубийство
Междувременно в квартала на семейство Маринови е убито още едно момиче - цигуларката Ваня Мандулева. Малко по-късно в Бургас идва тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев, за да даде пресконференция. Слави успява да стигне до него с думите „г-н министър, става въпрос за двете убийства в Поморие". Естествено Бонев знае само за случая с Мандулева и назначава проверка. От бургаската полиция обаче изпращат отговор, че твърденията за убийство на Илияна са безпочвени. Слави пише до Апелативна прокуратура - отговорът е, че заключението, че става въпрос за самоубийство е правилна и Илияна е сложила край на живота си, защото не се разбирала с баща си. Началникът на поморийската полиция Янчо Николов също постоянно отказва да приеме Слави Маринов. „По-късно разбрах, че самият той е наредил да се прекрати разследването", спомня си Слави.
Обрат
Той успява да се срещне и с тогавашния началник на полицията в Бургас генерал Валентин Петров, който нарежда да се започне отново работа по случая. С него се заема разследващият полицай Радослав Николов.
„Не се безпокой, истината ще излезе наяве", казва тогава Николов.
"Докато не разкри престъплението за 6 месеца той не спря", са думите на Слави Маринов.
Междувременно е разкрит убиецът на Ваня Мандулева. Оказва се, че преди това той изнасилва едно момиче, а друго успява да се спаси по чудо. За виновен е признат Черньо Иванов, мъж с психически отклонения, който през 1997-а е на 21 години. Разкрит е, тъй като в джоба му е намерено парче от медальон на Ваня във формата на сърце, а другото парче е в любимия й. За изнасилването и убийството получава две 20-годишни присъди. Всички престъпления са извършени в района на старата ж.п. гара в града, където е открита и Илияна. Радослав Николов надушва следа и се среща със затворника. Няколко дни по-късно казва на Слави: „Нещата ще станат и ще разбереш грешките на някои хора".
Разкрития
Годината вече е 2007-а. Пред Бургаския окръжен съд Черньо Иванов застава окован в три реда вериги и прави пълни самопризнания за убийството на Илияна Маринова. Черньо разказва, че когато видял силуета й веднага решил да я изнасили. Нападнал я до изоставената гара и успял да й запуши устата и носа, за да не вика. От недостиг на въздух тя загубила съзнание и се свлякла на земята. Черньо завлякъл тялото до скалите на морето, където съблякъл Илияна и хвърлил дрехите. После я хвърлил в морето, без Илияна изобщо да дойде в съзнание.
Закоравелият престъпник плаче и се разкайва. Запитан защо, когато е заловен за убийството на Мандулева не е признал за това на Илияна той отговаря:
"Щях да го направя, но никой не ме попита".
Ходене по мъките
Черньо Иванов получава и една доживотна присъда, но това не удовлетворява Слави Маринов, който търси възмездие за другите три момичета, станали жертви на Черньо, след убийството на Илияна.
Продължава да пише жалби, защото се надява един ден хората допуснали непростими пропуски в разследването да бъдат наказани. Едва в началото на тази година Инспекторатът към Висшия съдебен съвет предлага за наказание прокурора Огнян Стоянов. Искането е за намаление на заплатата на Стоянов с от 10 до 25 процента за период от шест месеца, до две години. Причината е, че е нарушил служебните си задължения и бездействие в работата си. Случаят - именно Стоянов е наблюдаващ прокурор по следственото дело за смъртта на Илияна. Инспекторите констатират, че разследването приключило за три месеца и не е било удължавано, а в хода му изчезват и веществени доказателства. Резултат обаче няма.
Адвокат Станко Кралев:
Налице е бездействие на конкретни лица
В понеделник в Инспектората на МВР от името на семейство Маринови, които представлявам, ще внеса жалба срещу бездействието на две конкретни лица. Това са Янчо Николов и Велко Велков. Искаме от МВР да извърши цялостна проверка за законосъобразността на действията им след смъртта на Илияна Маринова. Това е последната ни надежда тези две лица да получат наказание. Минахме през всички институции, но до момента резултат няма. Ако пак нямаме успех остава само възможността да сезираме европейските институции. Желанието на семейство маринови е тези хора да получат наказание за бездействието си, тъй като иначе Илияна щеше да е първата и последна жертва на Черньо Иванов.
Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 12 ноември 2009 г., Deltanews.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар