Възстановяването на концлагера Св. Анастасия в годините на Втората световна война е продукт на тогавашното законодателство, което позволява да бъдат временно интернирани в т. нар. Селища за Държавна сигурност лица, уличени в терористични действия, шпионаж и насилствено сваляне на властта чрез въоръжени действия. Въдворяването става по решение на Министерския съвет.
Органът, който провежда тези мерки отдел „Държавна сигурност" (ДС) при Дирекцията на полицията и по-точно отдел. ДС е съставено от няколко отделения, сред които е и "А", ръководено от суперченгето Никола Гешев. Отделението води борба срещу обявените за терористични организации БКП и БЗНС "Ал. Стамболийски" и се занимава с изпращането в Селищата за Държавна сигурност. Те са два вида: затънтени села и градове, в които се изпращат наказаните за срок от 6 м. и там са задължени да се разписват в общината или полицейския участък сутрин и вечер, но иначе са свободни. Вторият вид Селища за Държавна сигурност са концентрационните лагери. Задържаните там се поставят под полицейска охрана и работят принудително, обикновено по направата на пътища, корекция на реки и др.
Първият концлагер през този период е създаден през юли 1940 г. в курортното село Рибарица, Тетевенско. Докараните тук са под охрана на полицията за 6 м. През август 1940 г. те достигат 180 души. Отначало ги настаняват в частни квартири и в стаите на хотел "Бенковски", а по-късно за тях е вдигнат палатков лагер в двора на държавния кантон. Работят по пътя Рибарица - Троян. Недоволни от тежестта на работата, концлагеристите обявяват стачка. Полицията се предава и ги мести при трудоваците в местността "Беклемето" в Троянския Балкан. Трудоваците ги хранят и охраняват. Работят по пътя Троян-Карнаре. освобождават ги предсрочно през октомври.
Гонда вода и Св. Никола
„Гонда вода" е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. В концлагер е превърнато бивше детско летовище. В него са „прибрани" дейци на земеделския съюз, от крилото "Пладне", няколко сътрудници на английската легация и гърци, обвинени в шпионаж в полза на Гърция и Англия. През юни 1941 година в лагера има 25 души. По това време обаче Политбюро на Българската работническа партия поема курс на въоръжена борба. Така скоро в Гонда вода вече има 162 задържани, почти всички комунистически дейци. Сред тях са Владо Тричков и Емил Марков, а по-късно е докаран и Антон Югов. В лагера е задържан и лидерът на БЗНС „Ал. Стамболийски" Никола Петков. Близо до „Гонда вода" се намира местността „Свети Никола", където през юни 1941 г. е създадено отделен женски лагер. В него са задържани 16 лагеристки, сред които е и Цола Драгойчева. Двата концлагера са организирани на военен принцип - във взводове и отделения. Задържаните са принуждавани да работят в горското стопанство и при изграждането на пътища. На 15 и на 31 август 1941 отряд от 70 комунисти съставен от бойни групи от Асеновград, Батак, Брацигово и Пловдив атакува концлагерите. Полицията обаче отблъсква нападателите. Впоследствие обаче десетки концлагеристи успяват да избягат и да се включат в партизанските групи, сформирани от оцелелите в акциите.
През декември 1941 година "Гонда вода" е закрит, но няколко месеца по-късно отново е възстановен и в него са докарани 50 лагеристи. В „Свети Никола" по това време са задържани 45 жени. През есента на 1943 година „Гонда вода" и „Свети Никола" са окончателно закрити, а интернираните са освободени.
Кръсто поле
През цялата 1941 г. в концлагери са изпратени 291 комунисти, като само от София са 148 от тях. Това налага на 1 септември Министерски съвет да постанови създаването на второ "Селище на Държавна сигурност". Това е концентрационният лагер "Кръсто поле" или "Еникьой" край село Еникьой, което тогава е под българска власт. Използват се 8-те сгради на бивша гръцка казарма, наредени по четири в два реда, като едната се използва за кухня и столова. През зимата задържаните достигат 1494 души и той става най-многочисленият лагер в България. Режимът е доста свободен - концлагеристите могат да се разхождат и дори да получават колети, като само писмата са забранени.
През есента на 1943 г. в "Кръсто поле" има 1652 души. Тогава всички са освободени, с изключение на 35 души счетени за особено опасни. През лятото обаче полицията докарват нови 165 концлагеристи.
Св. Кирик, Тодоровци и Кайлъка
През август 1943 г. са създадени два нови концлагери - "Свети Кирик" в Горноводенския манастир край Асеновград и в село ксантийското Тодоровци. В "Св. Кирик" са въдворени по-образованите комунисти от "Кръсто поле" - общо 125 души, тъй като полицията се усеща, че те водят пропаганда сред останалите обитатели. В с. Тодоровци се изпращат 300 яки концлагеристи да работят по направа на шосе.
През есента на 1943 г. двата лагера са закрити. През март 1944 г. лагерът "Св. Кирик" е отново открит отново, но като женски концлагер. Въдворени са 51 жени, които обаче са пуснати през юли 1944 г. На тяхно място са настанени съветски войници, избягали от германски плен. По това време е създаден и концлагера „Кайлъка", разположен на 8 км от Плевен в местността „Табакова чешма". В него са задържани 112 евреи, сред които старци и деца, провинили се в неспазване на противоеврейските закони. На 11 август всички са освободени и лагерът е закрит. Точно месец по-рано обаче в „Кайлъка" избухва пожар и десет души загиват. Това са единствените жертви на лагерите в България преди 9 септември 1944 г.
Преследвайки политическите си врагове, правителството на Ал. Стамболийски препълва затворите и се налага да се създаде място, където да бъдат събрани политическите затворници. 9-юнския преврат обаче спира плановете на земеделското правителство. На власт идва Демократичния сговор и министър-председател става Александър Цанков. Стамболийски е убит, а десетки комунисти и земеделци са арестувани. Починът на земеделците обаче е подет и е създаден концлагер на о-в. Св. Анастасия, получил името си от едноименния манастир построен през средните векове. Парчето вулканична скала е разположено на 6 км. от Бургас. Освен 14 метровия фар, светещ с бяла постоянна светлина, една църква и няколко къщи - друго няма. Днес на острова има почивна станция, която тогава е използвана за затвор. През 1925 г. 43-ма от задържаните комунисти успяват да избягат. След 9 септември 1944 г. тоталитарната пропаганда не спира да повтаря, че „това беше най-ярката революционна проява в Бургаския край". От знаменитото бягство се вдъхновява за своя режисьорски дебют и великият Рангел Вълчанов.
Текст: Владимир Клисуров
Публикувано: 26 декември 2008 г., Deltanews.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар