При знахаря бай Методи Дончев се озоваваме съвсем случайно, покрай случайно пътуване до Черноморието.
Препоръки
Далечен роднина разбрал, че ще пътуваме до Бургас и веднага заръчва да минем през айтоското село Съдиево и от народния лечител бай Методи да вземем лекарство за шипове. Единствено илачът, който той приготвял, помагал за непрестанните болки във врата. Откриваме лесно къщата на знахаря по паркираното фургонче, на което е изписано „Методи Дончев - народен лечител". Отстрани са изброени двайсетина болести, за които помагат церовете на знахаря. Вее се българският трибагреник. Срещу 10 лв. възрастният човек ни дава шишенце с млечнобяла течност. Въпреки че пациентът години наред се доверява на лековете му, бай Методи уточнява: „Вълнено парцалче се напоява с отварата и се притиска за десетина минути към врата". После скланя да седнем на раздумка и започва да реди историята си:
Началото
Всичко започна докато бях младо момче, още ерген. Обикалях селата като ветеринарен фелдшер. Запознах се с много народ, повечето възрастни хора. А във всяка паланка, старците кътат какви ли не рецепти за народни илачи. И аз реших да ги събирам.
След 12 години бай Методи зарязал докторлъка и влязъл в мините. „Исках по-рано да се пенсионирам", спомня си той. Това се случва през 1977 г. За спомен от тежкия труд под земята му остават две неща - високата пенсия и вибрационна болест на ръцете, вследствие на работата с пневматичен пистолет. И тогава се сеща, че от една възрастна жена е научил цяр за артрит. Изпробва го и се оказва, че отварата оказва видим ефект.
„И тогава реших, че мога да помагам и на другите хора, не само на мене си", казва знахарят.
Билките
Започва да събира билки и да изпробва отварите върху болни хора. Много от лековете се оказват неефективни и тях бай Методи отхвърля. Няколко пъти след това той пътува до София, за да защити разрешително за работа като природолечител, но болниците му отказват, въпреки че има 6 препоръчителни писма от здравното министерство. Тогава му се случва и една неприятна случка. Лекар в Медицинска академия, (чието име бай Методи не иска да казва, защото щяло да му доведе „само неприятности на стари години") му казва „добре остави рецептата за лекарството, което си донесъл, пък ще видим". Чуват се по телефона, но докторът обяснява, че лекарството не става. След време бай Методи разбира, че същият доктор е регистрирал лека на свое име.
„Работя основно с мед и с пет билки, които ми осигуряват различни комбинации, но от тогава не си издавам съставките", додава с мъка в гласа лечителят.
През 1990-а г. най-сетне получава разрешение да практикува (вж. карето).
Сила свише
Скоро след това заминава на работа в малко селце близо до морето. И тогава му се явява Света Богородица. За разлика от известния сценарист на филми на ужасите Дарио Ардженто, който казва, че „ако ми се яви Богородица, ще ми се пукне сърцето от страх" бай Методи издържа изпитанието и днес си спомня:
Тя ми нареди туй, туй и туй ще правиш. Изпълнявам нейните нареждания. Оттогава имам сила, която никой не може да ми отнеме. Само тя. Сега се наемам и да помагам на болни с мисъл. Лекувал съм хора, които са в Америка, в Италия, в Германия. Не ми трябва снимка, само името на болния.
Пръчките
Според бай Методи именно Богородица го научава как да диагностицира заболяванията с две медни пръчки или с махало. Той ги насочва към пациента, когато той е пред него и изброявайки всякакви болести задава методично въпроса: „Има ли (следва името на човека) синузит", „Има ли... рак", „Има ли... бацили на СПИН".
Бай Методи твърди, че е безсилен само ако пръчките се съберат или махалото се залюлее на рак или „бацили" на СПИН.
Така започва да се занимава активно с природолечение. Пътува из села и градове в цялата страна като открива временни кабинети. Популярността му расте. „Когато си тръгвах питаха хората, кога пак ще дойдеш", казва бай Методи. Помага за изкълчено, за шипове, артрити, язви, херния, високо кръвно, камъни, синузит, главоболие и какво ли не. Твърди, че е излекувал стотици хора.
„Ето един от Асеновград болен от язва. Реве. Вика в колата ми е пълно с хлебна сода, с тонове съм изпил. Дадох му 2 шишенца. Изпи ги. Забрави содата. Казва „мухляса ми в колата". Пет пъти ми звъня да му пращам по 4 шишенца, като за приятели. Иначе на нови пациенти давам само по 2. Особено ако годината е бедна на билки", разказва знахарят бай Методи Дончев.
След няколко отказа, през 1990-та Методи Дончев е поканен от ВМИ „Ив. Павлов" в Пловдив да изпробва лек за ревматични болести. „За 40 дни излекувах около 60 човека", спомня си бай Методи. Болни, които лежаха вече втори месец, бяха изписани. Получава удостоверение, в което сухо е записано, че „от наблюдаваните болни, чрез извършване на контролни изследвания бе констатирано, че благоприятен резултат (намаляване на болката и подобряване на подвижността) бе наблюдаван при дегенеративни ставни заболявания, вкл. и на гръбначния стълб, и на хронични артрити в стадий на ремисия". На базата на това удостоверение получава разрешение от Министерството на народното здраве и социалните грижи да „постъпва на работа във всяко официално лечебно-профилактично заведение на страната и да работи като природолечител".
Автор на текста и снимките: Владимир Клисуров
Публикувано: 1 декември 2008г., Deltanews.bg
Може ли някъкъв контакт с него
Може ли някъкъв контакт с него