Крили АСТА 4 години

Липсата на каквато и да била прозрачност, при изработването на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, придобило популярност с като АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), е най-големият му проблем, заяви и адвокат Светослав Димитров, изпълнителен директор на Сдружението на независимите интернет доставчици.

Текстове

Според него с ACTA се създава възможност за нарушаване на основни граждански права. Юристът обясни, че широките формулировки, в които липсва конкретика са нормални за международен договор, но именно те позволяват различни тълкувания и водят до страх сред потребителите, че законодателствата ще въведат най-рестриктивните мерки. Той добави, че разминавания идват и от превода на български, в който на много места има различия от английския вариант.

„Например на английски имаше термин „при извършване на нарушение”, а във варианта на български, който циркулира в интернет, се казва „при съмнение за престъпление”, допълни Димитров. Той и председателят на Сдружението Страхил Иванов предупредиха, че „с ACTA изчезва презумцията за невинност. Потребителят може да бъде санкциониран само на база съмнения без доказателства".

Според редица експерти международното споразумение всъщност представлява корпоративен каприз на мултинационалните компании.

Непрозрачност

Експертът по медийно право Нели Огнянова, публикува в блога си материал, анализиращ АСТА от гледна точка на демократичните стандарти за нормотворчество. Огнянова припомня, че през 2008 г. Еврокомисията приема стратегия за правата върху индустриалната собственост, в която се предвижда да се работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането. През септември същата година се потвърждава началото на работа върху АСТА, след което разработката потъва в забвение. Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението е от 5 ноември 2008 година. На сайта на международната Фондация за Свободна информационна инфраструктура е публикувано писмо от Съвета на министрите на ЕС, с което на фондацията се отказва информация за работата по АСТА. В текста на фондацията се казва, че документите по споразумението са били поискани, „за да стане възможен обществения и парламентарен дебат”.

„През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема”, пише Нели Огнянова.

Хронология

През 2010 г. комисия към Европейския парламент иска достъп до проекта. Отговорът от Еврокомисията е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.”

През 2010 г. кратки варианти на проекта изтичат на канадски и френски сайт. По-късно обаче на страницата ЕurActiv се появява информация, че проектът не е предоставен, както са искали депутатите от Европарламента, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта. На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация относно липсата на прозрачен процес за ACTA.

През 2011 г. се появява становище на 27 учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кеймбридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Еврокомисията обаче отговоря, че АСТА не ограничава свободата.

От три парламентарни комисии – комисията по култура, икономическата комисия и транспортната комисия, вече бяха внесени предложения за изслушване на министрите Вежди Рашидов и Трайчо Трайков за АСТА.

Anonymous пуснаха видео срещу договора

Във видео разпространено от хакерската група Anonymous, които са отговорни за изтичането на тонове поверителна информация се предупреждава за една от опасностите, които крие подписването на АСТА. Текстът е следния:
„Правителствата, които подписват ACTА всъщност нямат никаква представа какво подписват. Всичко им се поднася под формата на безобидно споразумение. След ратифицирането от Европарламента, ако има несъответствия в споразумението и законите на страните, според Виенската конвенция, в сила влизат правилата на споразумението, които са определени по време на самото му създаване, но в случая точно те са пазени в тайна, като само една малка част от тях е публикувана (тази част, която се възприема най-добре и е най-безобидна). Те имат по-голяма сила от законите на държавите и автоматично влизат в действие. Това е неприятна изненада, при положение, че никоя страна не е имала възможността да се запознае със съдържанието на тези правила. Така държавите са поставени пред свършен факт.

Автор: Владимир Клисуров
публикуван: 2 февруари 2012 г., в-к Република