Изгарят Кинг Конг и Емилио Салгари

Цензурата въведена в България след 9 IX 1944 г достига сериозни висоти. Една от насоките е да се унищожава „вредната" литература. А режимът вижда опасност за съществуването си в автори и заглавия, някои от които много интересни.
Без да се уточни дали са фашистки, упадъчни, религиозни, опортюнистически, реакционни или малоценни, за изземване са предвидени много интересни заглавия: Кинг Конг на Едгар Уолъс и Черният корсар на Емилио Салгари. Като по чудо Мечо Пух се спасява. Изданията са след Девети и явно са минали между капките, както са се промъкнали и няколко от обявените за вечни романи: Вечната Амбър на Катлин Уиндзор, Хотел Шанхай на Вики Баум, Кръгът на любовта на Съмърсет Моам, Седем образа на любовта на Андре Мороа. И правилно - вместо младите да се развращават, да насочат мисълта си как обществото да достигне комунизма светъл.
Велики на боклука
Атеизмът проповядван от комунизма намира изява в насочването към ДСП „Отпадъци" на цял куп заглавия свързани с религията или с имената на църковни дейци. Сред тях е всичко на Петър Дънов. Забранен е и Рилският светец (Св. Иван Рилски) на Иван Дуйчев. Големият български историк отначало е подложен на гонение заради патриотизма в творбите и най-вече заради издадената през 1941 г. Македония в Българската история. По-късно обаче властта осъзнава, че губи прекалено голям ум и Дуйчев е реабилитиран. Като стана дума за патриотизъм тези произведения са преследвани усърдно. Забранени са Борба за запазване на българщината на Стоян Филипов, Родино моя. Скандален патриотизъм, вместо интернационализъм. Книгите на македонска тема също са инкриминирани. Стоян Бояджиев пита през 1940 г Съществува ли македонска нация. Според правителството положителният отговор не трябва да бъде поставян под съмнение - затова, в огъня. Трагикомедията е пълна, защото за претопяване са дадени книгите на... Димитър Талев и Фани Попова-Мутафова. Те са обвинени във Великобългарски шовинизъм и фалшификации по македонския въпрос. В талевите произведения режимът явно съзира заплаха за добросъседските отношения с Югославия и Великият цар (за Самуил), и трилогията Усилни години (за Илинденско-преображенското въстание) са предвидени за изземване.
Дъщерята на Калояна, Боянският майстор или Йоан Асен на Фани Попова-Мутафова плашат властниците, че на българина може да му хрумне, че нацията ни има велика история отпреди от изток да дойде Освободителката. Издадената през 1942-ра книга на В. Златаров Българите в Украйна пък явно са вдъхнали страх. Като говорим за велики учени не може да не споменем 35 заглавия на големия учен и правист Любомир Владикин. Решено е, че можем да минем без творенията на човек, който между впрочем е почетен директор на университетите в Атина, Букурещ, Виена, Загреб, Осло, Париж и Рим.
Зад гърба
Врагът с партиен билет смущава съня на всеки управник в тоталитарните режими. Такъв е случаят с Трайчо Костов, човекът, който ръководи политическите убийства в първите месеци след Деветосептемврийския преврат. Той обаче знае прекалено много и през 1949 г. е екзекутиран за антипартийна дейност. Така в Списъците попадат всички „Части от книги и сборници с участието на Трайчо Костов (да се унищожат само частите, написани от Трайчо Костов)". Властта има и бивши приятели, за които не иска да си спомня. Доказателство е съставената от Богомил Райнов и Андрей Гуляшки Антология на Отечествен фронт. В Списъци на забранена литература четем „Да се премахнат: стр.112 до 121 вкл.; да се зачертаят: в стр. 249 на ред 10 отдолу нагоре думите "и титовите соколи"; в стр 259 отдолу нагоре втория куплет целият; в стр. 437 на втория куплет отдолу нагоре във втория стих думата "Тито"; на стр 544 цялото стихотворение; в стр. 555 броено отгоре надолу от първия до седмия ред вкл."
Тема с продължение
Списъкът на вредната литература от 1952 г. е най-масираната атака за промиване на мозъци. Подобни черни списъци са издадени три години по-късно и отново през 1957. Обемът им обаче е доста по-малък и общо съдържат 70 страници със заглавия. През 1960 г от Министерството на просветата и културата по места е разпратено писмо, в което се посочва, че е „необходимо да се вземат бързи мерки за основно прочистване на библиотеките от книги с политически вредно съдържание". Следват нови 65 заглавия.

В списъците са публикувани и известен брой заглавия, които един тоталитарен режим няма как да преглътне: сборникът Червената чума. Какво носи болшевизмът за духовната култура на човечеството или пък пожеланието на белогвардееца Владимир Бурцев Бъдете проклети, болшевици. Също и Кървавият велики четвъртък. Атентатът в храма Св. Неделя - книга пагубна за обществото, защото в нея се говори за терористичен акт, а след Девети се оказва, че това е висше достижение в борбата срещу фашизма. Естествено за претопяване отиват всички материали, в които се споменава Хитлер, Мусолини, Фердинанд или Борис III. Единственият шанс да се спасят от огъня е ако тяхното "съдържание е безвредно, обаче в предговора или в послесловието си съдържат някои вредни изказвания в реакционен, профашистки или антинаучен дух или съдържат обикновено на кориците портрети на царя и управляващата фашистка клика, фашистките емблеми и приложения. В тези случаи се унищожават само емблемите, портретите вредните предговори, послесловия и коментарии".

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 2 декември 2008г., Deltanews.bg