Днес в северната ни съседка шкеи живеят в селищата: Голям и Малък Чергед, Алвинц, в окръг Алба Юлия, Русчьор и Бунгард в окръг Сибиу, Ръшнов и Шкеи в окръг Брашов. Секуите, които сега правят опит да възвърнат първобългарското си самосъзнание, живеят в областта Ла Секуи (окръзи Харгита и Ковасна). В Чергед живеят т. нар. чергедски българи. Те говорят румънски език, но носят спомени, че са наследници на богомилите. Те пазят старобългарските си молитви, които рецитират при тържествени случаи, без обаче да ги разбират. Българите в Алвинц са потомци на чипровчани, дошли през 1700 г. и на втора група градинари-гурбетчии от Лясковско. Днес те говорят на унгарски.
Самите румънци отказват да признаят, че "шкеите" са с български произход и обясняват, че това са чисти румънци, които обаче произхождат от Македония. Самите шкеи обясняват, че не им е много ясно какви са, но по-рано са били българи.
Българският ъгъл
В миналото град Брашов е бил населен предимно с българи и саксонци. Българи живеят в града още от XIV век, но вторична силна вълна заселници има през XVIII век. И днес кварталът, където те са живели, носи името „Шкеи". Той е разположен в подножието на т. нар. Български ъгъл (Bolgarszeg), между склоновете на планините над Брашов - Тъмпа и Варте. Там се намира известната църквата "Св. Никола", осеяна със славянобългарски надписи. Именно в българската колония в Брашов д-р Петър Берон написва прочутия "Рибен буквар". Тук завършва немска гимназия и знаменития Васил Априлов - създателят на новобългарското образование.
Легендите
Според една легенда, известна в Брашов, "някакъв глад принудил българите да напуснат родината си през 1392 г.". Счита се че бежанците са подкрепили Влашко, като наемна конна войска. Днес брашовските шкеи се представят като румънци от български произход. Преселниците създават в Брашов първото светско училище на българския народ, което всъщност е и първото светско училище във Влашко.
Заедно с първото заселване на българи в Брашов пристигат и българи, които се заселват в средновековния български град Ръжнов. В издадената през 1899 г. „История на брашовските шкеи и на тяхната църква" се казва, че през „1576 г. или 7084 от създаването на света, a от идването на българите 184 г. дойдоха шкеите от Ръжнов". Днес обаче ръшновските шкеи (румънското име на града е Ръшнов) са напълно претопени.
Бунгард
Бунгардските българи населяващи селцето Бунгард на 6 км югоизточно от Сибиу, също се наричат шкеи. Днес те говорят на румънски, въпреки че разказват, че дедите им са говорели на "limba bulgara". В миналото вероятно те са били католици, по-късно стават лутерани, а днес са православни. Населението е съставено от около 260 фамилии. Още академик Любомир Милетич се занимава с историята на Бунгард. Битува легендата, както и в Русчор, че прадедите им са богомили, но самите те не знаят какво означава думата богомили. Бунгардските българи се заселват през XV век - най-късно от всички шкеи. Вероятно това са бежанци, напуснали родните си места след погрома на въстанието на Константин и Фружин, започнало през 1408 г. и потушено 5 години по-късно. Според някои автори в Бунгард се е заселил и самият Фружин, който е син на цар Иван Шишман.
Църквата в Бунгард пък е изградена на хълм над селото и е ориентирана към запад, което показва, че е била построена като католическа. По-късно са поставени лутерански символи - две сфери в двата края на покрива. През XIX век, на тяхно място са поставени православни кръстове.
Русчорските шкеи подобно на бунгардските българи пазят в преданията си, че са потомци на богомилите. Те обаче говорят немски.
Днес само от нас - българите в Стара България - зависи дали шкеите ще си припомнят своите корени, своите събратя и своите деди. Кръвта трудно се превръща във вода. Въпреки че не е невъзможно...
В Хрониката на влашкия монах Михаил Мокса от 1620 г. се споменава името шкеи: "Било тогава числото на годините 6702 (1204) и тогава Кало-Йоан, Господаря на Славяните (Шкеи) вдигнал мощите на свети Йоан Рилски и ги пренесъл в града Тернов".
Текст: Владимир Клисуров
Публикувано: 5 януари 2009 г., Deltanews.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар