10.01.'97-Депутатите: Леле, живи няма да излезем

Вече публикувахме първата част от разказа на полковник Атанас Атанасов. Човекът, който по стечение на обстоятелствата, организира полицейската отбрана на Народното събрание(НС) в паметния 10 януари 1997 г.
Ето и втората част от неговите спомени за събитията, разиграли се преди 12 години, днес на 10 януари 2009 г.



Полицейски честоти, сандвичи и уиски

Стана към 20-21 часа. Във фоайето гореше огън навсякъде, пердета пламтяха като факли. Аз постоянно поддържах радиовръзка с щабовете. Разбирах, че навън положението ставаше все по-зле. Вече беше повикан по тревога и редовият състав на СДВР. Идваха подкрепления от Пазарджик и Враца. По някое време ми се обаждат и казват „22-Четворка" идва 40 човека войска (полицаи) от Монтана. А малко преди това видях една млада телевизионна журналистка с транзисторче до ухото да слуша новини. Веднага след като получих съобщението тя дойде при мен и ме попита: „22-Четворка" от кое поделение са тия 40 човека, за които „22-Тройка" каза. И аз останах втрещен. И тогава разбрах, че изобщо не слуша радио, а ни прослушва честотите.
Малко след това генерал Владимиров дойде при мен и ми нареди да отида да проверя от някакъв прозорец, подавали навън разни неща. И отивам аз и на вратата пише „Клуб на СДС". Вътре Йордан Соколов, Иван Костов, Екатерина Михайлова...,много депутати. И виждам как от прозореца подават бутилки с уиски. Казвам: „Извинете, господин Соколов, но трябва да затворите този прозорец". А той отвръща „Кой си ти, излез веднага". Отговарям, че съм длъжностно лице, но Соколов ме изгони: „Веднага излез, това е клуб на СДС, само наши депутати могат да влизат тук. Толкова за клуба на СДС, от клуба на БСП пък постоянно ни носеха закуски. А депутатите продължаваха да заседават. Мине се не мине и някой излиза да пуши във фоайето. И все се вайкат: „Леле какво стана. От тук ние живи няма да излезем".
Операция „Костенурка"
Времето продължаваше да напредва. Дойде Жоро Дилков - Лорда и ме повика с него. Отидохме в кабинета на председателя на Народното събрание- академик Благовест Сендов. Той беше седнал зад бюрото си, а до него Кольо Добрев (вътрешният министър Николай Добрев бел. авт.). И започнах да обяснявам каква е обстановката във фоайето. Министърът ме попита дали имам връзка с Краси Петров. Повиках „Четворка" и предадох станцията на Добрев. А той му казва: „Краси, обади се веднага на пожарните, да разгонят тълпата с водни струи". После какво стана незнам, но това така и не се осъществи.
По някое време в парламента дойде генерал Красимир Петров. Извика мен и един мъж от баретите, Лисица му беше прякорът. И ни казва: „Момчета, отвън ще дойдат автобуси и трябва да закараме депутатите до резиденция „Бояна". Но трябва да направим всичко по силите си, трябва да стигнат живи". И Лисица предложи: "трябва да ги изкараме с „костенурка". Аз обаче тогава не знаех какво е това. И обясних на генерал Петров, че полицаите не знаят да правят „костенурка". И тогава той ми нареди: „Ако оживеем, утре изготвяш една заповед, всички управления да тренират три часа „костенурка", след което ми я носиш да я подпиша". И нарисува „костенурка" - колона от бойци, до тях втора, трета, ако има хора и четвърта. Между тях се нареждат охраняваните, а полицаите ги покриват с щитовете. Ние бяхме към 40-45 човека, между тях и двайсетина от баретите. И депутатите започнаха да прииждат, хванали се като другарчета под ръка. Това никога няма да го забравя. Излизат Надежда и Катя (Михайлови бел. авт.) и двете с черни палта. А Надежда реди: „Леле, как ще излезем оттук, нас няма да ни разпознаят, ще ни убият". Катя бръкна и извади една пачка лепенки на „Промяна" и двете си ги налепиха по палтата. Всички седесари излязоха после така, целите облепени с лепенки. Успяхме да направим „костенурка" успешно и да закараме всички до автобусите. Оттам са ги закарали невредими до резиденция „Бояна", където вече пазеше войска. Имало е изпочупени стъкла на рейсовете, но ранени нямаше.
Баба Пена и барикадите

Положението през следващите дни беше тежко. Навсякъде бяха издигнати барикади. От тях замеряха полицейските коли с каквото им падне. Но аз бях измислил трик. Бяха ми дали една персонална бяла „Лада". Шофьор ми беше едно момче, което бях дръпнал от ломската полиция. И когато стигнехме до някоя барикада аз слизах. Поздравявах всички и се ръкувах с хората. Казвам им: „Дано днес да имате успехи, дано да не ви е студено, палете огън да се сгреете. И те започваха да викат „Ура-а-а, полицията е с нас". И така отваряха проход в барикадата.
Полковник Атанасов премисля малко и продължава разказа си.
На 4 февруари, бяхме по-наясно какво ще става и бяхме по-подготвени. Имаше митинг на „Позитано". И отидохме да видим какво е положението. Бях с началника на охранителна полиция Жоро Пангаров. От тогава помня една случка. Имаше една върла седесарка - баба Пена. Тя ходеше по всички митинги и винаги носеше един тиган.. И с него все налагаше полицаите. И Пангаров я видя - там на „Позитано". А той беше бая разтропан, та отиде при нея прегърна я, целуна я и й каза: „Бабо Пено, днес мирно тука, няма да биеш по наш'те с тигана". И "акцията му се оказа успешна" - тя наистина този ден не прави бели. Оттам отидох към Президентството. Там беше главният секретар на МВР генерал Цвятко Цветков. Той ми нареди да взема подкрепления от Първо РПУ. Един автобус с 40 човека, с пълно бойно снаряжение и снабдени с гумени куршуми. Тогава пак ми се наложи да приложа номера с барикадите. Спряха автобуса, но аз веднага скочих при младежите и викам: „Здравейте, момчета и момичета. Да знаете, обичам ви".
Те направо онемяха и след малко ни пуснаха. За щастие този ден се размина без повече инциденти, тъй като около обяд Кольо Добрев върна мандата. (за сформиране на нов кабинет бел. aвт.).

За заслугите си по време на събитията от зимата на 1997 година Атанас Атанасов е награден с трофейно оръжие. До днес пази и масивната вазичка, която в нощта на 10 януари е щяла да разбие главата му.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Мартин Ангелов и БНТ
Публикувано: 10 януари 2009 г., Deltanews.bg и Afera.bg