История за лека нощ

18 февруари 2011 г.

Коментар 2 юни

Сряда. 2 юни. Пладне.
Слънцето сърдито пече преди следобедния порой. Извиват сирените. Опитват се да ни напомнят кои сме и откъде сме дошли. Градът обаче бърза. Тук-там някой се вкаменява. По „Цариградско шосе” обаче колите летят. Една-две отбиват вдясно и спират. И два автобуса остават на спирката. Останалите дават мигач и ги задминават. Гонят графика. А и модерните технологии вече са тук и GPS-ът неумолимо би отчел закъснението. От 60 секунди.
Докато течеше тази ужасно дълга минута се замислих. Макар и трудно, защото се опитах да се абстрахирам от двете девойки, които спряха на място, но започнаха ожесточено да си разправят за някаква случка в МОЛ-а (ако щете вярвате, това не е художествена измислица, а реалност).
Замислих се за високопарните речи на родните политици от Околчица, които малко по-рано проследих по радиото. Всички обясниха от трибуната как трябва да приличаме на „великия Ботев” и „да се преклоним пред подвига и саможертвата му”. Някои се разплакаха. Никой обаче не спомена как е загинал революционерът. А той минава Дунава с още 200 мечтатели, като него, в опит да вдигне дядовците ни от летаргията и да ги поведе към свободата. Но никой не тръгва… Когато седнем на маса всеки го удря на патриотизъм. Започват разкази. „Моят прадядо се е бил в Априлското въстание. Братът на баба е загинал в Батак. Учинайка е носила храна на Хвърковатата чета. Вярваме на всички истории и не се замисляме, че всъщност в цялото Априлско въстание участват десетина хиляди. И по-добре. Единственото, което имаме е миналото ни. С него заменяме настоящето, а бъдещето търсим в миналото. Имаме поне мъченици. Като Ботев. И ако не беше загинал за мечтата си на 28 години, нямаше да имаме и него.
Бедни, бедни Ботев, добре че падна на Околчица, си мисля аз и изведнъж се сепвам.
”И тъпата продавачка й казвам, че ми е дала две десни обувки, а тя ми носи пак дясна”, жестикулира едната от двете девойки. Тия дето са били в МОЛ-а.
Сирената още вие, но шейсетте секунди са ужасно много време в днешния забързан свят и няма време за губене.


Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: