Боряна Митева разказа, че Роди, както я наричали приятелите, била изключително умно и дейно момиче и непрекъснато се стараела да живее максимално пълноценно.
- Боряна, колко време учихте заедно с Роди?
- От 2002 до 2006-та бяхме заедно в Професионалната гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров". Само с две момичета съм седяла на един чин - Галя Петкова и после с Роди.
- Познавала си я добре. Каква беше тя?
- По всички предмети беше отличничка. Беше като слънце. Усмихната, винаги пригледна, точна и знаеща. Умна и досетлива. Да, може да звучи прекалено и да звучи, че го казвам, защото Родито си отиде. По един брутален начин. Но тя беше човек, който не искаше да си пропилява живота и искаше да го използва пълноценно. Беше много дейна. Пееше в детската опера на Варна. Преди това се е занимавала с гимнастика и с балет. Искаше музиката, но внимаваше и образованието й да не отстъпва на заден план. Помня, че когато навърши години и трябваше да напуска операта беше много тъжна. Казваше, че там е пораснала и се е научила на отговорност. Лудост е, че един толкова активен и способен човек си замина заради изблиците и комплексите на някой.
- Била е силна личност?
- Да, човек, който отстоява позицията си. Ето един пример. Един съученик Юли Михайлов се разболя много тежко. Рак на колянната става. Беше на химио-терапия. Роди беше от инициативната група, за да организираме благотворителен концерт, за него. Помогна ни и учителката по физика, г-жа Дюлгерова. Беше напълно съпричастна, още повече, че и тя е инвалид. Роди взе всичко присърце и успяхме да наемем зала във Фестивалния и конгресен център. Успя понеже познаваше хора там, покрай детската опера. Концертът беше супер успешен - събрахме около 7000 лева. Юли се оправи и си е жив и здрав.
- А извън училище...?
- Много разчиташе на сестра си - Теодора. Бяха много близки - постоянно си говореха по телефона. Споделяха какво ли не. От всекидневни дреболии до емоционални проблеми. Колкото и да беше уморена, Родито обичаше да се забавлява. Но никога не съм чула да се напива или нещо такова. Грижеше се за тялото и здравето си. Във фаталната нощ предполагам, че е искала да се разведри на дискотека, за малко. Била е изморена и си е тръгнала рано.
- Имаш ли версия за случилото се?
- Когато прочетох, че Георги е имал рани по ръката си, разбрах колко трагично е всичко. Защото знам, че тя не се е дала до последно. И е запазила достойнството си на жена. Тя не позволяваше да се играе с нея. По никакви въпроси или...отношения. Беше много точна и ясна. Тя никога няма да си легне с мъж, когото не обича. Още повече, щом обича друг. Роди не беше повърхностна в отношенията си. Беше красива, но никога не е идвала в училище с минижуп. Знаеше си цената и имаше защо.
- Познаваше ли приятеля й?
- Лично не. Но с Петър бяха приятели от една компания една или две години. Излизаха в 11-12 клас. Бяха близки и с една съученичка - Дарина. И когато излизаха вечер, тя все й казваше: "Спокойно, Петър ще ни вземе и ще ни изпрати". Предполагам, че когато е заминавал за Англия, може би са си признали.
Съученикът на Георги Цветанов Момчил Канев разказа пред DeltaNews, че неколкократно е бил тормозен от заподозрения. Веднъж дори го подпалил.
С Георги учихме в Механото във Варна (Професионална гимназия за механо и електротехника, бел. авт.). С компанията му ме тормозиха години наред. Постепенно неговото име започна да се чува постоянно в класната стая - „Стига бе, Георги" „Айде, остави ме на мира", „Георги, не го удряй" . Ако имаше някакъв тупаник, винаги той беше, ако не инициаторът, то един от главните участници. Едва ли не през ден се прибирах насинен и гладен. Гладен, не защото нямах пари, ами защото редовно ми ги взимаха.
Тормозът не спираше и реших да кажа на родителите ми. След като ме изслушаха, ме посъветваха да говоря с класната. Тя каза, че ще приказва с Георги. Всичко обаче имаше обратен ефект и след като той разбра, че съм се оплакал, стана още по-агресивен.
Удрял ме е, плюл ме е, хвърляше камъни
Удрял ме е, плюл ме е, хвърлял е камъни по мен. Най-голямата простотия беше, когато веднъж се опита да провери дали ще може да залепи дънките с каноконлит за краката ми. Чашата преля, когато ми спука две ребра. Тогава с майка ми отидохме при директора. Извикаха майката на Георги, която работеше в един местен вестник. Когато казах какво ми е направил, тя скочи и взе да разправя колко е добро детето. Абсолютно вярно е това, което четох в един всекидневник след убийството, че Георги го мислят за добър само хора, които не го познават.
Тук искам да вметна, че е носил оръжие в училище. Имаше един нож, но му го взе учителят по география. На няколко пъти е идвал и с пистолет в училище. Вече се писа, че с него се е занимавала комисията за престъпления на непълнолетни, за това, че е ограбил някакво момче с два лева. Аз съм този човек. Звучи супер евтино и смешно, но съвсем не само веднъж са ми били взимани по два лева.
Агресия
Имахме един съученик Христян. Веднъж Георги така го положи, че започна да плюе кръв. И всичко започна, защото Георги го бутна и накара Християн да се извини? Отиде и започна да го блъска да му вика „Абе, ей котьо". Християн си седеше на чина и му каза да го остави. После Георги все кошчето за боклука и му го нахлупи върху главата. Християн го бутна и Георги счете това за достатъчна причина да му разбие носа.
Последният път, когато го видях, беше малко преди да се изселя от Варна. Тогава му падна пердето и ми се нахвърли със запалка да ме гори. После накара момчето, което беше с него, да ме хване и да ме натисне на земята с вдигната блуза. Георги взе запалката и извади един дезодорант. 2 секунди по-късно усетих зверска жега по гърба. А те се хилеха и викаха: „Ский как гори, като факла". Загасих се, като се търкалях по земята.
Прибрах се в нас и не посмях да изляза никъде цял ден. Когато баща ми се прибра, му казах какво е станало и той каза, че няма да я бъде тая и трябва да се отиде в полицията. Дадох показания, след което, доколкото разбрах от Детска педагогическа стая, са ходили в тях. После му наложили някакъв вечерен час, да не излиза късно. Няколко месеца по-късно ме намери в един сайт за запознанства и ми писа нещо от рода, че където и да ме намери, там щял да ми е гробът. Въпреки че всичко се случваше преди повече от 4 години, още имам кошмари заради него.
Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 16 март 2009 г., Deltanews.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар