Наркомани се помпат с метадон

“Искам една двайска мед”. Желанието си изказва мъж на средна възраст, застанал на метри от сградата на медицински център, предлагащ частна метадонова програма. „Мед” всъщност е жаргон за метадон. На предложението за сделка веднага се отзовава Станчо, хероинов наркоман, записан в програмата. Той е от тези, които са на високи дневни дози метадон – 14 кубика, а има и такива, които вече са на 20 кубика. Таксата за програмата е твърда и не се влияе от това каква е дозата – 220 лева на месец. Станчо обаче си изкарва четири пъти повече, пари които „инвестира” в хероин.
”Един кубик на улицата върви по 2 лева, така че това са близо 30 кинта на ден- далаверата е добра. Сестрите те карат да изпиеш пред тях една доза и ти дават останалите за седмицата. Обикновено и аз и другите, които правим тази схема, още пред програмата „развързваме” метадона”.
Наркоманите са наясно, че винаги могат да очакват проверка дали са чисти откъм хероин. Затова молят приятел, който е на метадон, но не употребява наркотици да напълни спринцовка с урина. Тази спринцовка се носи в гащите, когато получават метадон. Ако в програмата се усъмнят и поискат проба, в действие влиза помощното средство, въпреки че процедурата се следи от сестра. Тя обаче стои зад гърба на даващия проба и няма как да види, че урината в шишенцето се впръсква от спринцовката.
Метадонът е търсен от наркоманите, неучастващи в програмите ( в София са 10, две са безплатни) е, че е по-евтин и действието му напомня това на хероина, но “вълната е по-силна, осещаш как те залива”, обясняват пробвалите. Действието му обаче е по-краткотрайно. „Метадонът, когато е за лечебни цели се пие, но когато искаш да се надрусаш е „на помпа”, за по-силен ефект. От друга страна при настоящите и бивши венозни наркомани се наблюдава и т.нар. игломания – пристратеност към иглите. „Минавам през близката аптека и срещу 12 стотинки си взимам спринцовка и игла. Тъй като е течен няма нужда да се разрежда, просто изтеглям „меда” от шишенцето и веднага си го удрям”, разказва Илиян, който е решил да се „чисти” и кара само на метадон. Целил се първо във вените на ръцете. После в краката, където е най-голямата вена в човешкия организъм - базаликата. Има случаи на наркомани, които се боцкат в базаликата, където от „помпите” дупка е станала такава, че може да се пъхне фас.
„Естествено, че ги познавам кои са наркомани и за какво купуват спринцовките. Но по-хубаво ли е да им откажа и да вземат използвана от земята?”, разсъждава фармацевтът Красимир, чиято аптека е на метри от метадонова програма. В съседство има междублокова градинка, която е осеяна със спринцовки, игли и смачкани шишета от метадон. Изкривеното чувство за солидарност, някой да не се набоде на използвана игла, е накарала част от наркоманите да забият „помпите” в стъблото на дърво, което въпреки че периодично бива почиствано, след дни пак заприличва на таралеж.

Наркоманите се шегуват, че хероинът вече се поръчва като такси, а не както едно време – взима се от „поста”. Обажда се на телефон, зад който стои диспечерът за съответния квартал. Той му казва къде и кога ще получи стоката. Дилърът пренася пакетчето с „кефево” в устата си. Топчето е увито в две полиетиленови найлончета, като по този начин при полицейска акция може да го глътне, без хероинът да се разтвори в стомаха. Или е „десетка” или „двайска”, според това за колко лева иска купувачът. В по-голямата си част хероинът вече не се контролира от високи нива, но всеки район все още си има „фирма”, която се ползва с монополни права. Например дилърът за софийския Център отказва категорично да продаде на познат клиент, ако той е например в „Гео Милев”, „Слатина” или „Редута”, където работи негов колега.
Хероинови наркомани останаха малко. Сега на мода е амфетаминът, разказва разследващ полицай. „Някои измряха, някои са в затворите, някои са в Италия и Испания, където отначало заминаха в комуни”. Именно стесненият пазар е причината босовете да зарежат борбите за хероина. Хероин в момента се продава само в големите градове и в затворите, където си остава на особена почит.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: