Тракийска могила крие огромен храм

Точно преди смъртта си големият български археолог проф. Георги Китов е бил на ръба на сензационно откритие. Според сондажи и показания на георадар, разработен от НАСА, в могилата Голямата Косматка, където бе проучена една от най-величествените и богати тракийски гробници – тази на Севт III, има голямо помещение. Най-вероятно става въпрос за огромен храм, като тракийска сграда с подобни размери никога до момента не е откривана. Три години след смъртта на големия учен обаче тайната остава заровена.

Специално приложение за Google earth, с което може да се види Голямата Косматка с гробницата на Севт III и западно от нея храмът може да се изтегли от тук.

За тези проучвания разказа Васил Мутафов, член на екипa, който ги е осъществил. Като доказателство той предостави и заснетите в могилата аномалии, които изключително наподобяват кръгла колонада.
Съкровището на Севт III

Всичко започва на 9 септември 2004 година, когато екипът от лабораторията по археогеофизика при Софийския университет, под ръководството на д-р Явор Шопов, пристигат при Голямата Косматка до Шипка, където работи ТЕМП (Траколожката експедиция за могилни проучвания).
По това време гробницата на Севт III все още не е открита. С багети екипът проверява могилата за аномалии. „Пръчките” засичат гробницата на тракийския цар, но данните са, че тя е по на запад от мястото, на което ще се окаже гробницата на тракийския цар. Китов започва да копае от юг. Грандиозно откритие е направено още пред дромоса (входа) на гробницата. Учените се натъкват на бронзова глава в естествена големина на брадат мъж. Сравняването с изображенията на монети показва, че тя съвпада с това на Севт III. Китов ръководи екип от миньори и постепенно те успяват да влязат в коридора, след което стигат до куполна камера. Открит е саркофаг, но се оказва, че в него не е положено тяло. Вместо това археолозите попадат на златно съкровище, като повечето предмети са с невероятна изработка - венец с дъбови листа и жълъди, винен потир, конски апликации, чаша за вино, монети, глава на елен, глава на богиня, както и множество сребърни и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железен меч със златна апликация, бронзов меч, шлем, броня, както и други оръжия.
Археологическият сезон приключва с тези открития. За главата се смята, че е част от бронзова статуя, изработена от Лезип, придворен скулптор на Александър Македонски. Няма аналог и според специалисти на черния пазар би стигнала космическата цена от 150 млн. евро.
„Грешката” се потвърждава
Годините минават и „грешката” на багетите, показали гробницата по на запад от истинското й местоположение, е позабравена. До есента на 2007 година, когато Георги Китов се усъмнява и решава да проведат нови изследвания. На 19 ноември е издаден открит лист и пет дни по-късно екипът от лабораторията по археогеофизика отново е на обекта. Като цел в документа е записано „Търсене на допълнителни съоръжения и уточняване на дебелината на стените и пода на гробницата в Голямата Косматка".
Този път геофизичното изследване е изключително сериозно и се прави с ултрамодерен георадар, разработен от НАСА за сканиране на Луната.
За отлични данни, каквито не могат да се получат от повърхността заради наличието на влага, физиците слизат в самата гробница.
„Влязохме в кръглото помещение на гробницата и започнахме да въртим на хоризонтални пояси, т.нар. сканове. Почвата бе суха и проникването беше доста успешно – успяхме да „пробием” на 8 или 10 метра. Ако това го правехме отгоре, трудно можехме да стигнем на не повече от 3-4 метра”, обяснява Васил Мутафов.
Сканирането продължава два дни и когато ръководителят на екипа д-р Явор Шопов сяда да разчита георадарното изследване, се оказва, че западно от гробницата на Севт III има кръгла кухина с голям диаметър. На скановете ясно се виждат десетина вертикални силуета, на равни отстояния, които според учените могат да се интерпретират като колони.
„За тази кухина ние настоявахме, че съществува още преди Кита (Китов - бел. авт.) да намери гробницата на Севт III, но впоследствие решихме, че сме се заблудили”, отбелязва Мутафов.
Храмът на Дионисий
Китов и геофизиците започват да работят по версия, граничеща с фантастичното. Че в Голямата Косматка би могъл да бъде храмът на Дионисий. От намерен надпис се знае, че той е бил по поречието на река Тунджа, в града Севтополис. При проучванията в средата на XX век обаче той не е открит там и решават, че е възможно да е в най-голямата могила в района – Голямата Косматка. Освен това в гробницата на Севт III Китов се сблъсква с няколко странности – тя е изградена от гранит, но камерите са затворени с варовикови блокове с различни орнаменти – явно взети от съседна сграда. Върху двете чела на дромоса пък е поставена каменна греда, която се оказва елемент от огромна дорийска колонада (архитрав с дължина 270 см – 10 тракийски стъпки).
През 2008 година Китов вади отново открит лист, за да продължи проучванията. Започва да прави сондажи и още първият удря „нещо”, но много по-високо от купола на гробницата на Севт. „Нещото” се оказва изключително твърдо и на собственика на сондата бай Атанас от село Черганово му се налага в рамките на няколко часа да смени три глави, защото предишните се изтриват. Един път бургията се счупва и накрая сондьорът се отказва. Според него не може да става въпрос за скала, а за метал, монтиран в камъка. На базата на данните от сканирането и сондажите в експедицията са убедени, че под тях се крие сграда с големина, неоткривана в Тракия. От Мутафов и архитекта Асен Попов е направена хипотетична реконструкция и според нея височината на сградата трябва да е 9 метра с купола или 850-870 сантиметра вътрешна височина. Решават, че бургията вероятно е удряла метални скоби, залети с олово, които са поставени между каменните блокове, за да ги крепят при земетресения.
Краят
Китов нарежда да започне копане. Денят обаче е 8 септември и следобед при Голямата Косматка пристига кметът на Казанлък Стефан Дямянов, за да отведе траколога за пресконференция.
Пред медиите Георги Китов обявява, че проучванията са спрени заради повреда в сондата и ще продължат през пролетта. След пресконференцията заминава за разкопки в Старосел. Следващата неделя е 14 септември. Привечер на археолога му става лошо и казва, че го боли сърцето. Хората, които са около него, му правят изкуствено дишане и сърдечен масаж в продължение на 15 минути, но още преди да пристигне линейката, Георги Китов издъхва.
От тогава при Голямата Косматка проучванията са спрени и единственият посочван мотив е безпаричие. Според Васил Мутафов обаче „някой” не иска там да се копае. Версията му се потвърждава, тъй като РЕПУБЛИКА научи, че в дирекцията за опазване на културно-историческото наследство към Министерството на културата има предписание да се продължат сондажите около направените от Китов.
Това обаче не се случва, а като причина се посочва липса на средства.

Статуя украсявала купола

По време на проучванията се разработва теория, че върху купола на гробницата е била поставена статуя, изобразяваща в реален размер Севт III на кон. Идеята идва от факта, че от запазената част от шията на откритата бронзова глава може да се съди, че е на изправен човек. Тракийските владетели обаче обикновено са изобразявани на кон, както й самият Севт III, на неговите монети.
Според Китов при погребението на Севт главата, намерена от него, е била посечена ритуално от статуята, като експертизите показали, че това е станало с три удара с брадва. Китов прави поредица сондажи в търсене на бронзовата фигура, но не успява да я намери.

Мистерии

На погребението на Георги Китов се събират десетки негови колеги. Въпреки че според лекарското заключение той е починал от инфаркт, в археологическите среди се прокрадват версии, че е бил отровен и се споменава, че е бил на прага на голямо откритие. Семейната приятелка на Китов и известна астроложка Светлана Тилкова – Алена обаче казва: „Когато земята крие нещо, тя ще го крие, докато не се появи орисаният да го открие”.
Макар и да са дългогодишни учени, някои дори говорят за свръхестествени сили и проклятие, подобно на това, което се твърди, че е надвиснало над откривателите на пирамидите в Египет. Има такива, които питат Диана Димитрова, жената, която години наред е до Китов: „Ние ли сме следващите?”.
Два дни след смъртта на археолога авторката на поредицата “Съкровищата на тракийските царе” Йорданка Николова пък заявява в интервю, че въпреки че е починал в Старосел, „Китов бе стопиран от пазачите на храма Голямата Косматка. И още „на Голямата Косматка никой не бива да копае”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 29 юли 2011 г., в-к Република
Снимки: в-к Република и БГНЕС