История за лека нощ

17 март 2011 г.

Проф. Георги Касчиев, атомен физик: Случва се един чудовищен кошмар

Георги Касчиев в момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професионален му път минава през Токийския технологичен институт, като професор по ядрени реактори, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Бил е преподавател в Техническия университет и полувисшия институт в Козлодуй и научен ръководител на Пети блок на централата.

- Професор Касчиев последните новини от „Фукушима 1” са, че горивото е полустопено и в заливането с вода на реакторите се включват военни хеликоптери, и водни оръдия. Какво всъщност се случва там?
- Заливането с морска вода е една безкрайно отчаяна мярка. Просто няма какво друго са се прави и за да не се бездейства правят това. А там се натрупват стотици тонове вода и ако тресне още едно силно земетресение натежалите тела на реакторите ще се доразпаднат. Не е дори за мислене за последствията. В същото време японците се опитват по някакъв начин да възстановят далекопроводите, за да докарат енергия и да включат помпите, за да започне охлаждане. Това е изключително трудно, тъй като всичко е в развалини. И трите реактори обаче са затрупани с рушевини и не се знае какво се случва отдолу.
- Ако успеят да включат помпите, това ще реши ли кризата?
- Ако успеят да ги включат, вероятно ще могат да стабилизират нещата на сегашното ниво. От там нататък ще се търси някакъв начин, за да се охлади стопените метал и гориво. А там вече няма никакво оборудване. Един кран не е останал – нямат нищо с какво да махнат капаците на реакторите. В противен случай огненото кълбо от радиоактивна стопилка ще продължи да потъва надолу. Температурата й е 2500-2600 градуса Целзий и бетонът не може да я спре, и тя потъва в земните кухини. При достигането на бетона обаче се получава една реакции при която се получава много топлина и се стига до взрив. В същото време, когато кипящата стомана достигне зоната с водата се получава паров взрив. За пример, същото нещо се случва и когато металът от една доменна пещ се излее в резервоар с вода. При взрива във „Фукушима 1” обаче ще се отделят радиоактивни аерозоли, които ще излетят нагоре в атмосферата... Колкото повече си мисли човек, толкова по-зле става. Там се случва един чудовищен кошмар.
- Официалните власти в България съобщават, че било абсурд да стигне радиация до нас. Здравният министър Стефан Константинов ни препоръча да се върнем в часовете по география, за да видим колко е далече Япония от нашата страна. Адекватна ли е тази позиция или тя цели да не се предизвиква паника?
- В България приказват някакви си неща. Че вятърът духа наобратно. А облакът от Чернобил обиколи 3 пъти цялата Земя. Идеята на властите е „дайте да не създаваме паника”. И се дърлят дали да строим или да не строим „Белене”, а нещата са много по-сложни. Гледайте CNN и BBC. Там интервюират всякакви авторитети. Говори се за Апокалипсис…
- Няма ли шанс катастрофата да остане локална?
- Бъдещето е черно. Онези хора там няма как да избегнат съдбата. Нивото на радиация около „Фукушима 1” е такова, че след два часа и половина се появяват първите симптоми на лъчева болест. За света всичко зависи от Божията воля. Има един много-много оптимистичен сценарий, но толкова оптимистични сценарий много рядко се случват. Той е облакът да се извали над Океана и да поизтрови морски обитатели. Но доколкото съм запознат въздушните течения са възходящи и радиоактивните частици ще достигнат слоевете, в които се образуват дъждовните облаци. После ще ръсят дъжд по разни места на планетата.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Венета Райновска

Публикуван: 18 март 2011 г., в-к Република

Read more »

14 март 2011 г.

Размисли на данъкоплатец

Поразмишлявах като един редови данъкоплатец.
Николай Цонев стана първият арестуван бивш министър. Това беше миналата пролет. Прокуратурата започна да реди обвиненията едно подир друго. Есента дойде и в съда обвиненията започнаха да падат едно подир друго. Така до вчера, когато Цонев беше оправдан по трето дело. Разноските по процеса ще трябва да бъдат платени от държавата. Пардон от нас – данъкоплатците. Парите са скромни за цяла държава – точно 3214 лева. Второто паднало обвинение не беше толкова скромно – струваше на българския данъкоплатец 3850 лева. Грубо десетина хиляди по трите дела.
Всичко започна с едно филмче. На него се виждаше Цонев заставен да падне на колене, а маскирани полицаи бяха насочили пистолети в тила му. Клипчето си имаше и аудио. И всички ясно чуха как един държавен обвинител крещеше "Като всеки истински престъпник – долу на земята”.
Афишираната от правителството борбата с престъпността и с корупцията, особено във властта, МВР TV отразяваше нашироко. Критиките за правителствен PR, се увеличаваха правопропорционално със затрупването на съда с арестувани при спецакциите с гръмки имена. Повечето се оказаха с не толкова доказани обвинения и един по един си се прибраха в къщи.
Сега същите тези бивши арестанти се канят да съдят България в Страсбург. Така както още през ноември и ексминистърът Цонев, когато беше оправдан по първото обвинение заяви, че ще заведе дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека, за уронване на престижа му и унижението, което е претърпял по време на ареста. Като нищо ще спечели и там. А там България губи десетки дела годишно, като средно присъжданото обезщетение е от няколко хиляди евро, до над 50 000 – 60 000. Разходите са около 1000 евро. Плащат се от загубилата страна. Само преди дни стана ясно, че от началото на управлението на кабинета „Борисов” данъкоплатците са платили над 2 млн. евро по различните дела в Страсбург. Ясно, е че много от тези дела са заведени заради бавени с години процеси и грешки на следствието и прокуратурата още при миналите правителства. Което обаче не е ясно доколко ми стопля сърцето като на данъкоплатец, при положение, че порочната практика продължава и страната губи дело след дело в Страсбург.
Иначе делата у нас продължават да се точат. Някои с месеци, други с години. Всичко това е свързано с много разходи. „Днес се гледа еди кое си дело и заради отсъствието на еди кой си свидетел то беше отложено и следващото му заседание ще е еди кога си”. Това се чува през ден в обедните новини. Но хората пуснали радиото в колата си едвали се замислят какво им струва това. Изплащат се възнаграждения на вещи лица, плащат се пътни и какво ли не още. Ето доказателство, че това не е дребнавост, а пример за това, че малките капки не са толкова малки и наистина могат да събират вир - в края на миналата година Софийски градски съд постанови да се изплатят 200 лева пътни разходи на свидетел по делото срещу бившия председател на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Просто човекът пристигнал специално за заседанието от Варна до София с мощния си джип. Разпитаха го човека, но другият свидетел не се яви и делото беше пренасрочено. Впоследствие пак беше отложено, заради неявяване на свидетеля.
И така заседанията се редят, а разходите си текат, си мисля аз като един редови данъкоплатец.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 8 март 2011 г., в-к Република

Read more »

1 март 2011 г.

Сънародниците ни от Западните покрайнини: България ни жертва заради магистралите

София е жертвала опитите на българите от Западните покрайнини да запазят самосъзнанието си и да се развиват културно, заради икономически интереси.
Според изявени общественици от Босилеград и Цариброд страната ни вече не подпомага сънародниците ни отвъд западната граница, за да бъдат осъществени големи инфраструктурни проекти между България и Сърбия.
Малките камъчета
„Смятам, че и двете правителства работят да ни няма по-бързо, за да не тровим отношенията между двете страни”, коментира Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център в Босилеград.
Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия припомни думите на премиера Бойко Борисов при гостуването на колегата му Мирко Цветкович у нас. Тогава Борисов подчерта значението на магистралата Белград-София, след което и двамата обявиха, че е станало недоразумение със забраната да бъде почетена 138-годишнина от обесването на Левски, пред паметника му в Босилеград. Цветкович заяви, че „неприятният случай в Босилеград трябва да бъде забравен”. Борисов го подкрепи с думите, че „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения".
Представители на различни организации на българите в Западните покрайнини се обединиха около становището, че натискът върху тях и асимилационната политика днес са по-сериозни дори от времето на управлението на Слободан Милошевич. Те разказаха, че през годините са изпратени стотици писма за опитите за културна асимилация и с примери за потъпкване на граждански свободи до различни институции и в Сърбия и в България.
”Трябва да ви кажа, че по времето, когато управляваше Милошевич, ни обръщаха по-голямо внимание и постигахме по-големи резултати, вероятно заради международната конюктура”, посочи Зденка Тодорова и почти през сълзи добави, че при скорошен разговор със сръбски дипломат той заявил: „Ми тя вашата държава не се интересува от вас, та ние ли”.
Позиции

Отец Георги Спасов поздрави сънародниците ни от другата страна на границата от името на Годечкия епископ Кирил и запита, защо Българската православна църква е изоставила своите чада.
Българите от Цариброд и Босилеград посочиха, че декларираната от председателя на парламента Цецка Цачева безрезервна подкрепа на България за членство на Сърбия в ЕС трябва да се преразгледа и да се поиска гарантиране на минималните им права.
От своя страна адвокат Георги Челебиев припомни, че Западните покрайнини по силата на Ньойския диктат са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. Не Сърбия, а общо 6 държави юридически са признати за наследник на Югославия, като по този начин може да се проведат преговори за статута на Западните покрайнини, в които да се постави въпросът за правата на българите там.

Земите откъснати по Ньойският договор

Западните български покрайнини са откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като Западни покрайнини, а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония.
На последното преброяване, в сръбските Западни покрайнини 9 000 души се записаха като българи, но по неофициални данни още толкова са се посочили като членове на други етноси, заради страх от репресии.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 1 март 2011 г., в-к Република

Read more »

27 февруари 2011 г.

Моля, населението да напусне

Повтори се 14 януари 2009 година. Този път се случи на 26 февруари 2011-та.
Преди две години цяла България видя кадрите как двайсетина младежи с качулки се опитаха да счупят полицейските заграждения пред Народнот...о събрание и хвърляха снежни топки и камъни по ченгетата. След което полицаите гонеха из половин София всякакви хора и биеха. Биха жени и мъже, биха млади и стари, биха хулиганите, биха и хора, които чакаха рейсове по спирките или бяха излезли да се разходят из Борисовата градина. Връзката между хулиганите и минувачи не стана много ясна нито на случайния зрител, нито на битите. Единствената открита беше, че живеят в един град. Официалните лица съобщиха, че няма полицейски произвол и е действано много правилно. Нямаше оставки, вина никой не пое, странно беше, че нямаше наградени.
И този път цяла България видя кадрите. Как двайсетина младежи с качулки пак чупеха заграждения (този път на стадион „Георги Аспарухов”) и замеряха ченгетата. След което полицаите изкараха 3000 човека, платили по 15 лева, за да гледат футболен мач. Пак биха. Станахме свидели на кадри как хора вървят към изхода, а по гърбовете ги налагат с палки. Водеха ги като стадо. Опитваха се зрителите да крият главите на жените и децата си, но нямаха избор къде да се денат, защото пред тях се блъскаха стотици хора. Връзката и този път не стана много ясна нито на телевизионните зрители, нито на битите. Единствената беше, че са попаднали на един мач. Иначе момче си глътна езика в тарапаната, друго беше изблъскано от тълпата и падна от най-високата част на стадиона. Истинско чудо е, че на изхода не се случи трагедия като тази пред дискотека „Индиго”. Хубаво е, че 26 февруари 2011-а не стана 21 декември 2001 година. В безпрецедентна декларация феновете на Левски подкрепиха тези на ЦСКА. „Защото другия път това може да се случи на нас”, казаха те. И направиха ужасяващата прогноза „следващия път ще има жертви, ако някой не поеме отговорността”.
Официалните лица обаче съобщиха, че е действано страшно адекватно. Не ги питайте кой допусна в сектора на ЦСКА да бъде пълно с бомби и камъни. Не ги питайте кой пусна друсани и пияни - видяхме ги голи до кръста на 0 градуса. Този път може да има и медали. За това не търсете отговорност. Пък и знаем, че никой няма да я поеме. Последния път, когато заради държавен гаф (евакуацията от Либия) беше поискана оставка, се оказа, че човекът няма много общо със случилото се и беше възстановен на поста си. Мотивът за отстраняването му беше, че “си правил евтин PR”, a някак остана съмнението, че евтиният PR беше самото уволнение. Така и сега, тъкмо позатихнаха новините от Либия, и дойде това. Така вниманието ни още известно време ще бъде отклонено от всякакви СРС, флашки и корупционни скандали. Вероятно чиста случайност.
Иначе и тази случка ще коментираме някой и друг ден, после ще забравим. Всеки народ си заслужава тия, които е избрал. Затова вече не трябва да се чудим, ако в някое село стане кражба, и полицията напердаши цялото население, за да си каже кой я е направил.
Докато слушах монотонно повтарящият се глас на диктора, редящ: „Моля, публиката на ЦСКА да напусне спортното съоръжение”, си мислех, че безпрецедентната молба, скрепяна с удари на палки, може да се перефразира по друг начин. Примерно заради увеличаващата се престъпност и заради това, че сред нас има крадци, убийци, изнасилвачи и т.н., един прекрасен ден от високоговорители може да ни помолят: „Моля, населението на България да напусне държавното обединение”.
Може би това няма да е чак толкова лошо, затова нека си мълчим, безрезервно да подкрепяме полицейско-управленските решения и с трепет да очакваме този прекрасен ден.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 февруари 2011, в-к Република

Read more »

25 февруари 2011 г.

Китайски дървета изникват в България


Пауловния е бързорастящ растителен вид, който се появява за първи път в България преди три години. До момента в България вече са засадени стотици хиляди дървета.
Първият, който се заема с популяризирането на пауловния у нас е инженер Йосиф Деянов. Започва с внос на разсад и семена от родината на дървото Китай, а също и от Турция и Испания, след което прави разсадник за промишлен добив.
Пауловния
”Интересът расте главоломно. Само за последната година нашата компания е продала 70 000 бройки, а у нас има вече няколко фирми, които продават пауловния”, разказа пред РЕПУБЛИКА инж. Деянов. Освен в разсадници дървета се произвеждат и ин витро – лабораторно в епруветки.
Пауловния, популярно и като Изумрудено дърво, в последните години намира прием в редица страни, заради уникалните си качества. Представителите на рода растат изключително бързо и се използват в дьрвопреработвателната промишленост, за биомаса, а също за декорация. Дърветата се засаждат за възстановяване на райони с ерозия, вследствие на изсечени или изгорели гори, също за укрепване на свлачища. Използват се и за зелени пояси около шосетата.
Листата пък, които са много богати на азот, наторяват почвата при листопада. В същото време те абсорбират нитратните замърсявания в земята. Видът не се напада от вредители. Води и до повишаване на добива на различни култури, засадени в съседство - царевица, пшеница, боб, зеле, фьстьци, дини. Причината е способността на дървото да задържа влага.
Пауловния е подходяща за климатичните условия на България, тъй като се развива добре от -20 градуса до 40 над нулата. Разсадът се продава за около 10 лева бройката. Само за първата година след засаждането Изумруденото дърво стига 3 метра височина, а за 18 месеца до 20 метра. За дървен материал може да се използва след петата година. Така след една-две години у нас ще бъде получена първата дървесина. Тя пък е средно с една четвърт повече от изкарваната от други дървесни видове.
”Първите писмени сведения за дървото датират отпреди 2 000 години. Отдавна е популярно по света и в много държави се отглежда за промишлено. Наш проблем си е, че тук не знаем за него”, коментира Йосиф Деянов.
Алтернативата
Друго бързорастящ вид, който набира популярност у нас е бамбукът.
”Постоянно хора се свързват с мен. Обаждат ми се, пишат ми и-мейли”, разказа пред вестника живеещият във Валенсия наш сънародник Андрей Егридерлиев. Той внася у нас семена от бамбук. Пакетче с 15-тина бройки, с доставката излиза до България € 6,5.
”От семена обаче едва 30-40% покълват. Въпреки увеличаващия се интерес, никой до момента не внася в България разсад и това бави популяризирането му за промишлено производство”, обясни Егридерлиев.
Подобно на пауловнията и бамбукът произхожда от Китай и от Южна Азия. Представителят на семейство Житни расте още по-бързо – до над метър за денонощие, а височината му стига до 40 метра. Използва се като строителен материал заради здравината си, за изработка на сувенири, също и за производство на хартия. Според специалистите вечнозеленото растение е подходящо за България, защото някои видове издържат до минус 20 градуса.
Бамбукът в цветарниците всъщност е драцена

„Спираловидното растение, с гладко дърво и розета от листа на върха, пред което в цветарските магазини се мъдри етикет „бамбук” и често служи за подарък, всъщност не е бамбук”, смее се Андрей Егридерлиев. Това е драцена (Dracaena Sanderiana). Грешката идва от популярното название на растението Щастлив бамбук (Lucky Bamboo). То е дадено от англичаните, които първи го пренесли по света.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 25 февруари 2011г., в-к Републик
а

Read more »

Уволнен и назначен за гаф с Либия


Премиерът Бойко Борисов уволни директора на държавната фирма „Техноекспортстрой” Емил Коцев, който според него се опитал да си прави ПР от евакуацията на българите, от Либия. Коцев обаче посои, че е изкупителна жертва за гаф на Външно министерство. Късно снощи Борисов даде назад и върна Коцев на поста му.
Позиции
„Някои опитаха да си направят на гърба на външно министерство евтин PR, чe парите са сто процента от сто процента държавна фирма, която аз и министър Плевнелиев сме разпоредили да извози другите българи, за което съм направил и кадрови промени в тази фирма". Така Борисов мотивира уволнението на шефа на Коцев.
”Никой не ме е уведомил за оставката ми. Разбрах от медиите”, коментира пред РЕПУБЛИКА Емил Коцев. В 15.30 часа той се срещна с министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, на чието подчинение е „Техноекспортстрой”. След аудиенцията той съобщи за вестника, че и самият Плевнелиев нямал обяснение за уволнението – било по премиерско нареждане. Според Коцев той е изкупителна жертва заради гаф, към който няма отношение. Тя станала, след като първият самолет, получил разрешение за кацане в Триполи, за да евакуира 20 служители на „Техноекспортстрой” и цивилни граждани, а от Външно наредили да излети и правителственият самолет. „Чак когато машината стигнала над Малта се сетили, че разрешенията се дават за самолет, а не на държава”. Пилотът 20 минути кръжал над Триполи и молил за разрешение да кацне и това станало само благодарение добрата воля на либийските власти.
Проверка в информационния масив „Дакси” показа, че Емил Коцев и 4 португалски компании управляват „Магистрала Тракия” АД, зам.-шеф е на „Магистрала Хемус” АД, в директорските бордове е на още 3 фирми. На поста си в „Техноекспортстрой” остана другият съуправляващ - Станислав Сираков.
”Аз имам повече килограми. Явно така са избрали кого да уволнят”, коментира Коцев.
Гражданска война
Двата самолета вчера прибраха българите, които успяха да стигнат до летището в Триполи. Към 11 часа в зоната на пристигащите на Терминал 1 на летище София започнаха да излизат пасажерите на правителствения „Еърбъс”. Това бяха 74 човека от Хърватско, Китай, Македония, Корея, Сърбия и Косово. С полета се прибра една-единствена българка – Ирина Кънева.
С широка усмивка медицинската сестра Кънева, посрещната от заместник-министъра на външните работи Константин Димитров, даде пространни интервюта за медиите и дори остана час на Терминал 1, за да се включи директно в обедните емисии на телевизиите.
Пред РЕПУБЛИКА Кънева обясни, че изпуснала първия самолет по своя вина – успяла да се добера до летището към 1 часа.
”Не е хубаво в Либия в момента. Летят хеликоптери, чуват се стрелби. След речта на Кадафи, явно той раздаде коли на хората и всички бяха много екзалтирани, празнуваха, имаше заря, гърмежи. Предполагам, че ще има гражданска война. Очаквам, че в следващите дни ще се случат лоши неща”, каза жената.
„Видях ужас!”
Няколко часа по-рано на софийското летище кацна самолет, който докара 110 българи.
"Видях ужас", само каза друга медицинска сестра - Поля. "В Либия положението се оправя и всичко ще бъде наред след три-четири дни сигурно", обаче предположи работещият в град Мисурата Георги.
И двата полета бяха посрещнати от безспирно ридаеща възрастна жена, която се надяваше да види сина си – лекар, работещ в Бенгази. Той обаче така и не слезе от самолетите, а за последно майка му се чула с него преди седмица.
По информация на Външно министерство, около 240 българи са пожелали да бъдат евакуирани от района на Триполи, но само превозените дошли на летището.
Към момента няма как да бъдат евакуирани българите, които се намират в източната част на страната, в района на Бенгази, защото там летището е разрушено и има разбити писти обяви заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев и поясни, че има варианти за евакуация по море.
Според различни информации в африканската страна остават между 400 и близо 2000 българи.
Наши пътуват два дни през пустинята

Двайсет и четирима българи от района на Бенгази успяха да стигнат живи и здрави до летището в Триполи. Пътуването е било истинско приключение и е отнело два дни. Това разказа Снежина Бикова, съпруга на един от спасените.
Двама либийци - Махди и Муфтар направили почти невъзможното, за да помогнат. Махди взел паспортите на българите от полицията в град Мисурата, а завършилият ветеринарна медицина у нас Муфтар, с риск за собствения си живот, прекарал нашите сънародници през всички КПП-та на бунтовниците.
В понеделник сутринта той натоварил 10 българи на микробус от град Ал Марж. Предната вечер къщата им била превзета от въоръжени отряди, суданските охранители и готвачи - пребити, а колите - конфискувани. От Ал Марж, Муфтар подкарал буса през редица селища към град Солук – по местата, където знаел, че има блокирани българи. Керванът, който постепенно се увеличил до 6 коли и бусове, стигнал до град Сирт. Заради вечерния час всички били принудени да нощуват в джамия, но либиецът намерил хляб и вода.
Вторник пътуването продължило през пустинята и към 17 часа стигнали Триполи.
„Ако е възможно искам страната ни официално да благодари на мистър двамата либийци”, моли Бикова МВнР, в писмо, предоставено специално на РЕПУБЛИКА.

Бившият министър на правосъдието на Мустафа Мохамед Абделжалил:
Полковникът зарази 400 деца със СПИН


Режимът на Муамар Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН. Това обяви в интервю бившият министър на правосъдието на Либия Мустафа Мохамед Абделжалил. Изявлението беше излъчено на живо по арабския сателитен канал "Ал Джазира".
Абделджалил даде пример с епидемията, като един от примерите за извършените от режима престъпления срещу собствения му народ. Така той оневини морално осемте български медицински сестри и д-р Здравко Георгиев, които получиха смъртни присъди по обвинение, че са заразили умишлено с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца.

Кадафи:
Демонстрантите са плъхове


Сведения за кръвопролития в Либия имаше и вчера.
Вечерта Муамар Кадафи направи обръщение към нацията, в което нарече демонстрантите „хлебарки" и „плъхове"; подчерта, че „всичко ще гори" и се закле да се бие до смърт и да умре като мъченик.
Оценките за броят на загиналите са различни. Либийските власти признаха за смъртта на 300 души, но по международни оценки те може да са над 1000.


Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 24 февруари 2011г., в-к Република

Read more »

Римляни гледали добитък на Герена



Много се смях, когато Димана намери това факсимиле, постнато ТУК в група Anti LEVSKI SOFIA във Фейсбук:)

Публикувано: в-к Република

Read more »