Не нещо да ме жегне, а да ме жегне така, че да ме накара да се преборя със съпротивата на белия лист и да се пробвам да напиша няколко реда. Просто ей така, а не по задължение. Жегна ме, не защото тази жена ще остане завинаги млада, не защото последните качени снимки бяха от четвъртия рожден ден на по-малкия й син Ачо, а защото разбрах, че това е една най-обикновена драма. Такава каквато всеки ден става някъде из България, но рядко й обръщаме повече внимание, защото тя е някъде там между новините Дядо хванат с канабис, Откриха незаконен арсенал и Пиян псува полицаи. Когато мъртвите са по-малко от двама - трима просто отива на колонка на криминална страница. Защото няма драма и не продава.
28-годишната Николина Тепавичарова си отиде от този свят заедно със съпруга си. Тези двама човека не успяха да се насладят на чувството, сгушени един до друг да зарейват поглед в новогодишната заря декември след декември. Не можаха да чуят поредните пролетни гръмотевици и да усетят пловдивската жега на юлските горещници и да почешат пъпките оставени от комарите край Марица. Двете им момченца дори може би си отидоха щастливи. Те не разбраха какво е да им се скарат за първата двойка по математика, не усетиха тъгата от първата раздяла, не почувстваха болката от загубата на любимия отбор. Това е суровата действителност, в която няма никаква романтика.
Поредната драма за ден ще успее да се конкурират дори с водевила, който през уикенда ни спретнаха студени политици със студени сърца. Политици, чиито мечти са единствено свързани с това как да влезат в следващия парламент, за да могат необезпокоявано да заменят дядовата нива край Ардино с парцел подходящ за строежа на четиризвезден хотел край Синеморец. Но, когато дойдат избори не спират да говорят за макроикономически среди, за инфраструктурни проекти и външнополитически цели. Жестикулират и разтварят ръце широко, защото иначе ще бъдат попитани какво ще направят за мен, за теб, за теб. А те не искат да отговарят на такива въпроси.
Не всички хора искат да задават въпроси, как и кога ще се оправим, както ги обвиняват. Някои предпочитат да се опитат да вземат живота в свои ръце. Младата жена решила вместо да продаде пръстените, оставени й от баба й в Чепеларе, и с полученото да нахрани децата си - да завърши висше образование. Пресметнала, че парите така и така ще свършат и отново ще се изправи пред безизходицата. Младият й мъж пък решил вместо да сади картофи на нивата си в Нареченски бани да изтегли 200 000 лв. кредит и двамата да пробват. За да се опитат да покажат, че не са лош материал и могат. Знаели са, че може и да не успеят, но са решили да рискуват. Заради двамата малчугани. Защото знаели, че шансът да им купят сега нови велосипеди, а след време да им осигурят добро образование, е бил да им провърви. Не се получило така и те се наредиха до онова семейство отпреди седмица, което по подобен начин намери смърта си в квартал „Гоце Делчев”. Наредиха се до онези двама, които вчера сложиха край на живота си, пак заради кредити. Наредиха се до онези други 365 човека, които ден подир ден през годината не намират сили да продължават да се борят.
Нямам никакво намерение да редактирам тези редове. Те са сурови, такава каквато е действителността. Само ме е яд, че някога няма да разбера, дали преди да започне да натиска спусъка, Георги не е намерил утеха някъде из фейсбука с онова стихче на Пеньо Пенев:
Когато цъфнат теменугите
Утеха в себе си търси
Ако утеха не намериш
Еби си майката и ти…
0 коментара:
Публикуване на коментар