Размисли на данъкоплатец

Поразмишлявах като един редови данъкоплатец.
Николай Цонев стана първият арестуван бивш министър. Това беше миналата пролет. Прокуратурата започна да реди обвиненията едно подир друго. Есента дойде и в съда обвиненията започнаха да падат едно подир друго. Така до вчера, когато Цонев беше оправдан по трето дело. Разноските по процеса ще трябва да бъдат платени от държавата. Пардон от нас – данъкоплатците. Парите са скромни за цяла държава – точно 3214 лева. Второто паднало обвинение не беше толкова скромно – струваше на българския данъкоплатец 3850 лева. Грубо десетина хиляди по трите дела.
Всичко започна с едно филмче. На него се виждаше Цонев заставен да падне на колене, а маскирани полицаи бяха насочили пистолети в тила му. Клипчето си имаше и аудио. И всички ясно чуха как един държавен обвинител крещеше "Като всеки истински престъпник – долу на земята”.
Афишираната от правителството борбата с престъпността и с корупцията, особено във властта, МВР TV отразяваше нашироко. Критиките за правителствен PR, се увеличаваха правопропорционално със затрупването на съда с арестувани при спецакциите с гръмки имена. Повечето се оказаха с не толкова доказани обвинения и един по един си се прибраха в къщи.
Сега същите тези бивши арестанти се канят да съдят България в Страсбург. Така както още през ноември и ексминистърът Цонев, когато беше оправдан по първото обвинение заяви, че ще заведе дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека, за уронване на престижа му и унижението, което е претърпял по време на ареста. Като нищо ще спечели и там. А там България губи десетки дела годишно, като средно присъжданото обезщетение е от няколко хиляди евро, до над 50 000 – 60 000. Разходите са около 1000 евро. Плащат се от загубилата страна. Само преди дни стана ясно, че от началото на управлението на кабинета „Борисов” данъкоплатците са платили над 2 млн. евро по различните дела в Страсбург. Ясно, е че много от тези дела са заведени заради бавени с години процеси и грешки на следствието и прокуратурата още при миналите правителства. Което обаче не е ясно доколко ми стопля сърцето като на данъкоплатец, при положение, че порочната практика продължава и страната губи дело след дело в Страсбург.
Иначе делата у нас продължават да се точат. Някои с месеци, други с години. Всичко това е свързано с много разходи. „Днес се гледа еди кое си дело и заради отсъствието на еди кой си свидетел то беше отложено и следващото му заседание ще е еди кога си”. Това се чува през ден в обедните новини. Но хората пуснали радиото в колата си едвали се замислят какво им струва това. Изплащат се възнаграждения на вещи лица, плащат се пътни и какво ли не още. Ето доказателство, че това не е дребнавост, а пример за това, че малките капки не са толкова малки и наистина могат да събират вир - в края на миналата година Софийски градски съд постанови да се изплатят 200 лева пътни разходи на свидетел по делото срещу бившия председател на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Просто човекът пристигнал специално за заседанието от Варна до София с мощния си джип. Разпитаха го човека, но другият свидетел не се яви и делото беше пренасрочено. Впоследствие пак беше отложено, заради неявяване на свидетеля.
И така заседанията се редят, а разходите си текат, си мисля аз като един редови данъкоплатец.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 8 март 2011 г., в-к Република