История за лека нощ

18 ноември 2011 г.

Нормални български стандарти


Според разчетите на КНСБ издръжката на живот на 1 лице от домакинство с 2 възрастни и 2 деца е 531,04 лв. В анализът изрично се посочва, че става въпрос за издръжка „спрямо нормалните български стандарти”.

От там нататък синдикатите заливат с проценти – животът бил по-скъп с 5.8% спрямо миналата есен, когато пък бил по-скъп с 4.9% спрямо предната, когато пък бил по-скъп с…Публикувана е таблица за десетилетие назад, данните от която показват, че всяка година издръжката е била все по-висока.

Из анализа може да се открие и друга таблица, която разглежда промяната на средната работна заплата по отрасли. Средно тя е 700 лв за страната. Тоест далеч над необходимите, за да се живее спрямо „нормални български стандарти”.
Иначе към 350 000 са официално безработните. Взимат различни помощи. Между 1.4 и 2 млн. души обаче според различните източници са със спрени здравноосигурителни права, което според някои анализатори означава бройката на реалната безработица. Те не взимат никакви помощи. Но, не трябва да забравяме и 2.2 млн. пенсионери в България. Средната пенсия е под 300 лв. С изключение на 50 000 възрастни хора, които са стигнали тавана на пенсиите от 700 лв. (който не важи единствено за най-висшите държавници), останалите взимат по около половината от необходимите за издръжка на живота.

Така до тук се оформи картината на между два и половина до четири милиона българи, които хич не ги и достигат родните стандарти. Оказва се, че тези стандарти са много пожелателни. И всъщност не са кой знае колко показателни.
В същия анализ на КНСБ се появява и друга таблица, която показва какво може да се купи с една минимална заплата сега и през март 2009 година. Парите сега биха стигнали за 32 килограма хляб по-малко, за 30 кг захар по-малко, толкова и олио. Средно спадът е с 15-30%.

Дотук с процентите. Но те са важни, за да се знае, че колкото и да ни убеждават, че сме най-стабилната финансово държава в Европа, сме най-стабилни на едно невероятно ниско ниво и отгладуваме мечтата на някого да остане историята с излетите километри асфалт. Вместо тези пари да отидат за инвестиции в бизнеса, който би генерирал работни места и внасял данъци (които пък биха позволили да се вдигат и пенсиите, и осигуровките за безработица, и да се налива асфалт).
Което би позволило хората да се доближат до нормалните български стандарти, а не те да останат просто един имагинерен термин в анализите на синдикатите.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 3 ноември 2011 г., в-к Република