Изтече ни водата

Загубите на питейна вода в България са огромни, заради остарели тръби и пречиствателни станции, повечето от които са с изтекъл срок на годност. Минимум 12 млрд. лв. трябва да бъдат инвестирани за ремонти и изграждане на все още липсваща водна инфраструктура.
Това е записано в Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която бе обявена за обществено обсъждане от Министерството на околната среда и водите. В разработката й са участвали още Министерство на икономиката, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, и финансовото ведомство.
Средства
Над 43 млрд лв. са нужни за „привеждането на водната инфраструктура в състояние, доближаващо я до европейските стандарти”. Самото набавяне на парите обаче е „особено голямо предизвикателство”. В анализа са изброени редица проблеми с ВиК сектора. За да бъдат решени те са обобщени три сценария, според необходимите инвестиции. Най-ниската заложена сума е 12.782 млрд. лв., а най-високата – 43.167 млрд. лв. Към тях се добавят твърди 678 млн. лв. за различни мерки - например подобряването на качеството на водата. Така се оказва, че България трябва да вложи минимум 13.55 млрд. лв. в сектора, само за да реши най-належащите проблеми. За да се „доближи” страната ни до евростандартите обаче трябват 43.845 млрд. лева.
Течове
Един от най-сериозните проблеми е остарялата водоснабдителна мрежа. Преобладаващата част от нея е на повече от 30 години. Тръбите са етернитови и стоманени, и срокът им на годност е изтекъл.
„В голяма част от водопроводната мрежа нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата”, се признава в стратегията.
Констатираните загуби на вода са изключително големи и се дължат основно на „физически течове” – както видими, така и скрити, както от водопроводната мрежа, така и по кранове, връзки, резервоари и шахти. Големи обеми вода се губят и за изпразване и пълнене на водопроводната мрежа при аварии, поради факта, че тя е лошо конструирана и на много места крановете не работят.
Проблеми
Само 46% от населението е свързано с пречиствателни станции за питейна вода. Почти всички от тях са с остаряло оборудване и „спешно се нуждаят от реконструкция и модернизация”, особено на филтрите. Липсва автоматизиран контрол на „подаваните реагенти” (хлор и алуминий).
Канализационна мрежа имат едва 61% от българите. Срокът на амортизация е изтекъл и има висок процент на течове. Почти навсякъде в страната системата е от смесен тип, което води до проблеми, особено при обилни валежи.
Нивото на изграденост на пречиствателни станции за отпадни води е „сравнително ниско”. Почти всички се нуждаят от реконструкция и модернизация.
Последните напоителните съоръжения в България са строени в началото на 90-те години на XX век, а повечето през 60-те и 70-те години. От целия капацитет на хидромелиоративните системи за последните десет години се използват под 10%.

Действат лобистки интереси

Въпреки доброто качество в преобладаващите случаи на природната вода, „изключително високата степен на амортизация” на тръбите е фактор, който може да бъде „сериозна заплаха” за ВиК дружествата през следващите години.
Много от шефовете им признават, че се въздържат да инвестират в инфраструктура. Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове е голямо, като за 2007, 2008 и 2009 г. е над 80%.
В България няма пълна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор, се казва в стратегията.
Координация между институциите не е добра и „действат различни лобистки интереси”.

Доц. д-р инж. Стефан Модев, Декан на Хидротехническия факултет на УАСГ:
Секторът е изоставен от 20 години

- Инж. Модев, сериозни ли са проблемите във водния сектор у нас?
- От над 40 години работя в сферата на водният сектор и мога да ви кажа, че той е изоставен от повече от две десетилетия. Хората си мислят, че щом тече вода и всичко е наред. А нещата са много тежки. Аз бях този, който предвиди водната криза в София. Когато изчислявах ми стана лошо. Оказа се, че столицата харчи, колкото Чикаго. Сега е малко по-добре, защото промишлеността намаля. Но проблемите са сериозни. В Националната стратегия е записано, че инвестициите трябва да са над 40 млрд. лв. и това е реалната сума според мен.
- Липсата на пестене ли е най-големият проблем?
- В Европа ние сме на 4-5 място отзад напред по богатство на води. България е много бедна. Проблемът ни е, че харчим страшно много. 330 литра на човек на денонощие е ужасно много. Много сме далеч от истинските европейци. Германката мие чиниите в мивка с две корита. Сапунисва ги в едното и спира водата. А нашата домакиня я пуска да шурти през всичкото време. Ние не сме Германия, но трябва да станем.

Инж. Ганчо Хитров, председател на Национален комитет за подобряване на водоснабдяването на България:
Правят се фрапантни предложения

- Инж. Хитров, предлаганата стратегия за водите съобразена ли е със съвременните изисквания?
- Общественото обсъждане тече. Темата обаче е огромна по обем и трябва да се анализира много внимателно. Правят се обаче фрапантни предложения. За диверсифициране на цените на водата, за сериозното им увеличение. Или това топлата вода да се плаща два пъти.
- Заложените цени ли са параметърът, с който не сте съгласен?
- има още много неща, които трябва да бъдат обсъдени и коригирани. Но наистина това е огромна по обем работа. За пример ще ви дам това, че много функции на органите по управление на водите не е много ясно кой ще ги изпълнява.

Страната - рекордьор по загуби

България е рекордьор по загуби на вода в секторите на общественото снабдяване и напоителните системи, пише в един от анализите.
Припомня се 2008 година, когато тези загуби са възлизали на 60% от потреблението.
В останалите държави-членки не Европейския съюз процентите са много по-ниски – между 3 и 40 на сто.
В прогнозата до 2035 година са включени 5154 градове и села. Според нея, ако през 2012 общо ще се употребят 277 294 кубически метра, след 23 години те ще са нараснали на 286 232 куб. м.

Автори: Владимир Клисуров и Георги Бойков
Публикуван: 5 април 2012 г., в-к Република