Еврокомисията вече е стартирала 45 проекта за изследвания по темата за сигурността. Не всички, но сред тях има и такива, които силно противоречат на елементарни човешки права. До момента политиката за следене бе наречена Седма рамкова програма. Актуализираният й вариант вече е в Европарламента под работно име Horizon 2020. Това обясни за РЕПУБЛИКА шведският евродепутат Амелия Андерсдотер.
Бюджетът на Евросъюза за периода 2007-2013 година за изследвания в сферата на сигурността, сред които и проекти за следене и за филтриране на интернет е общо 1.4 млрд. евро.
„Известно е, че Европейската комисия спонсорира лобистки групи, които искат филтриране на интернет и дори блокиране на отделни потребители, заради корпоративни интереси”, коментира Андерсдотер, която е най-младият евродепутат и представител на борещата се за свободен интернет Пиратска партия.
„Голяма част от бюджета за научни изследвания от страна на ЕС, искам да подчертая това, се ползва за напълно легитимни, законни и разумни цели, които не нарушават свободите и правата на човека. Но в същото време много от проектите се изготвят с предприятия от частния сектор и не са много прозрачни във формулировката на целта си и не става ясно как са били използвани европейските пари, когато проектът приключи”, допълва Андерсдотер.
По думите й, според технически консултанти, които работят по системата за тотално следене на интернет, камери и телефонни разговори INDECT, всъщност това, което се опитват да постигнат не е технологично възможно.
„Ако това е така, може би въпросът с нарушенията на човешките права се свежда до факта, че ЕС харчи големи суми от парите на данъкоплатците, разследвайки как да нарушава нашите човешки права и свободи, без дори да има шанс да успее в това начинание”, казва шведският депутат в парламента в Страсбург.
Амелия Андерсдотер, евродепутат, пред РЕПУБЛИКА:
Опитват се да върнат старите граници
- През миналата седмица парламентът в Страсбург гласува увеличаване на правомощията, на бюджета и на броя на персонала на Европейската агенция за правата върху интелектуална собственост и пиратството, популярна като Обсерваторията. Тя ще разработва нови технически средства и програми за следене на нарушители, включително и в интернет, които, не смятате ли, че противоречат на спазването на човешките права?
- Обсерваторията е много проблемен въпрос, най-вече, защото е една дълга поредица от настоявания и натиск на заинтересовани страни от индустрията, да получат възможност за по-голямо сътрудничество помежду си, за да могат да държат потребителите под контрол.
- Корпоративните интереси ли са всъщност големият проблем?
- Моята политическа визия за Европа е следната – да имаме подходящи съдебни проверки и равносметки. Що се касае до гражданските права и свободи, не трябва да ги жертваме, когато са засегнати от държавни и частни компании. Голяма част от инфраструктурата, която ползваме за всекидневна комуникация и взаимодействие помежду си, е осигурена от частни лица, които искат да бъдем следени и наблюдавани от държавните служители. В същото време ние като потребители се нуждаем от тези платформи и ги ползваме, защото те са удобни за нас - за нашите социални идентичности, за обществото, знанията ни, споделянето на културата, създаването на нови приятелства.
- Може ли интернет да остане свободен, какъвто беше?
- Интернет и глобалното онлайн общество всъщност избягаха твърде далеч от географските зависимости и ограничения и така се чувстват удобно. Ето защо се опитват да върнат в границите, където не срещаме много хора, където не виждаме много неща. Просто сме прекалено социални и приятелски настроени едни към други. Най-доброто нещо ще бъде, ако ЕК реши, че не иска да спонсорира и финансира изследователски програми, които нарушават свободите на потребителя, неприкосновеността на личния живот, правата на човека, свободата на комуникация, способността за споделяне, говорене, взаимодействие, оставайки възможност на потребителите да бъдат приятели извън географските граници.
Автори: Владимир Клисуров и Йордан С. Йорданов
Публукван: 24 февруари 2012 г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар