История за лека нощ

16 декември 2011 г.

Собственици с мнение, но без глас

Едно събитие мина съвсем по периферията на общественото внимание в края на миналата седмица. По-сериозните медии бяха втренчили поглед към започващата по това време среща на европейските лидери в Брюксел, където се решаваше икономическото и политическо бъдеще на Стария континент. Развлекателно жълтите пък с нетърпение очакваха утрото на 9 декември, за да се обадят в изтрезвителите и да проверят колко студенти са паднали в неравната битка с алкохола след празника.

В същото време българският парламент гласува на второ четене пенсионната реформа. Параметрите вече бяха станали ясни на всички - жената бачка до 63, мъжът до 65. Но това което мина между капките бе, че едва 82 депутати гласуваха „за”, 51 против, а двама се въздържаха. 135 от 240. Точно така. Депутатите се скриха. Този толкова важен и дебатиран нормативен акт бе приет с гласовете на 1/3 от депутатите. Като се има предвид, че за едно място в 41-то Народно събрание бяха необходими около 17 000 гласа, се оказва, че подобен закон, засягащ всеки българин (освен ако вече не е пенсионер), е приет от представителството на по-малко от 1 500 000 души. Причините не са трудни за анализиране.

20 хиляди по време на синдикалния митинг на 30 ноември скандираха към сградата на парламента „мишоци, мишоци”.

И след това онези вътре признаха, че са мишоци и се изпокриха в дупките. Защото не искаха да се замесват с гласуването на толкова непопулярна мярка. По тази причина и редиците на управляващи, и на опозиция бяха рехави.

Предвид, колко от мнозинството имаше в залата, лявата и дясната опозиция ако искаше да спре закона, можеше да мобилизира лесно 83-ма, които да гласуват „против”. Но не искаха. Защото всички са наясно, че реформа трябва да има. Спешно! Наясно е и т.нар социален президент, който намери идеален начин да си го позабърше имиджа в края на мандата, като наложи вето, въпреки че след това законът пак ще мине. Тренчев също е наясно с това, докато обещава нови протести, ако законът пак мине. За него това е шанс да притегне редиците, да покаже на управляващите колко войска води, т. е. какъв пай трябва да има в чинията му.

Всичко това са дребни фокусчета, от които печелят само илюзионистите. За народа остава онова, което измисленото величество от Катуница показа на всички.

Народът никой не го пита. Сега на дневен ред е промяна в Конституцията, заради присъединяването ни към новия фискален съюз. Народът пак никой няма да го пита, но остава утешението, че това може да се случи с представителството в парламента на 2/3 от народа.

Твърденията на противниците на референдумите са, че хората не са експерти по всякакви въпроси и затова си избират представителство в парламента, на което по силата на обществения договор са делегирали правото да решава вместо тях. Това представителство обаче го отсвирва не само в случаи като с пенсионната реформа, а редовно – примерно с т.нар неоправдани отсъствия от заседания и комисии. Имената на представителите, непредставляващи избирателите си, могат да бъдат видени на сайта на т нар. Народно събрание и ще бъдат изненада за онези, които си мислят, че само Доган лишава редовно заседателната зала от чара си. Не е много ясно и с какво депутатите са по-компетентни по редица въпроси. Законът за подземните богатства, в който случайно или не, не е конкретизирано що е то шистов газ и има ли почва у нас е приет от инженери, икономисти и юристи каквито са повечето от половината депутати. Икономистите обаче може би успешно могат да обсъждат пенсионната реформа, но не е ясно до колко това е в компетенциите на стифадор, библиограф, следовател, зооинженер или психотерапевт каквито също имат запазени места зад банките в настоящия парламент.

Ясно е, че за всеки закон и наредба не може да се пита народа дали му харесват. Но има такива, които предизвикват страхотен обществен отзвук и за които провеждането на референдум би било задължително. Освен ако в парламента не е избрана политическа сила в чиято програма е била залегнала конкретната реформа.

Огромна част от хората разбраха че пенсионна реформа трябва да има, защото в бюджета на осигурителния институт имало огромна дупка, не достигали милиарди и трябвало да се наливат държавни пари. Не им стана ясно що е то държавни пари, държавата ли си ги е изкарала, но им казаха ето ви реформа и тя няма алтернатива. Алтернативите всъщност са точно толкова, какъвто е броят на икономистите на планетата. От години се прокрадват мнения че има изключително успешни варианти за реформа – по примера на Чили и Хонконг, които са с най-стабилните пенсионни системи в света. Но се оказа че елитът е преценил, какво е най-добро за народа. След което се скри и си намери някаква работа за времето на гласуването. Ако подобна важна реформа бе подложена на гласуване на референдум щеше да е друго. Мнозинството щеше да може да каже „аз прецених така”,а малцинството да ругае мнозинството. Така както отишлите до урните, но негласували за ГЕРБ имат пълно морално право да критикуват властта, но са длъжни да се съобразят с мнението на мнозинството.

Като пусна бюлетината на първия тур, Плевнелиев обясни, че България трябва да се научи да прави референдуми. Трябвало за енергетиката като цяло да има, но не за шистовия газ, преди да се разбере дали има у нас. Във второто има резон, а относно първото, то е ясно, че никой не държи да си свети със свещи, но немалка част от българите не си падат кой знае колко по строежа на нова АЕЦ, особено след Фукушима и решенията на половин Европа да наложи мораториуми върху строежа на атомни централи. И ако им се обяснят негативните и позитивни очаквания не се знае дали няма да предпочетат да плащат няколко лева върху сметката си за електричество пред макар и минималната, но ужасяваща вероятност от авария. Същото важи например и за Бургас-Александруполис. Както за одобрението, така и за отхвърлянето на проекта.

Референдумната демокрация крие рискът народът с години да не приема дадено революционно предложение.

Примерът е с избирателните права на жените, които швейцарките получават едва с референдум през 1971 година, преди това многократно отхвърляно предложение. Подобно революционно предложение просто не е било дорастнато. Въпреки желанието на елитите всеки народ трябва да има правото да решава сам бъдещето си и да взима колкото се може по-често решения. След време може да ревизира решението си, а не с ярост да се опита да бутне наложеното му. За да не се стига до там през няколко десетилетия елитът да инициира срутването на всичко и да почваме да градим наново. Сегашното управление не е вечно. И ще е жалко ако следващите решат, че всъщност всичко е толкова грешно построено, че държавната къща трябва да се бута и да се реди наново. Пак без да ни питат с какъв материал, защото вече са взели решение, кой е подходящият. Проблемът на този строеж е, че и архитектът, и техническият ръководител и строителите имат виждания как ще изглежда къщата, но не искат да питат собствениците й дали я искат такава. Само през четири години питат искате ли нови строители, ако отговорът е да, той се сменя, новият екип започва всичко отначало, но пак не пита какъв цвят да е боята.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 12 декември 2011 г., в-к Република

Read more »

Народът сам погва подпалвачите


Граждани се организират, за да следят на смени нощно време паркираните коли пред блоковете в столицата. Инициативата идва след поредицата палежи на автомобили в града, като последните пет бяха от миналата нощ.

„Говорихме със съседите и се разбрахме утре вечер (днес бел. авт.) да се съберем на общо събрание на входа. Заради тези палежи ще се редуваме всяка вечер на смени да наблюдаваме паркинга пред блока. Имаме общо помещение към входа, от което има видимост и всяка нощ там ще има дежурен. И аз и повечето от живеещите сме пенсионери и не можем да си позволим платен паркинг”. Това разказа читател, обадил се в редакцията и представил се като Георгиев, домоуправител на блок от „Военни жилища”, в столичния „Младост” 1.

Оказа се, че това не е изолиран случай. Тодор Попов от блок 549, от квартал от другия край на града – „Люлин” съобщи, че няколко съседи също се организират, за да следят паркираните коли нощно време.
”Това е като преди 20 години, когато ставахме сутрин и първата работа беше да гледаме дали колата си е на мястото. Сега излизам на балкона, за да видя обаче дали не е изгоряла. По-спокойно ще е ако има кой да наблюдава, а и самите полицаи призоваха да се следи внимателно. Не съм го измислил аз това, такива групи има от сума време в Щатите (Neighbourhood watch, бел. авт. – виж карето”, каза Попов.

Последни

”До момента в страната с умисъл са били запалени общо 222 автомобила от началото на годината. 89 от тях са в София”, съобщи говорителят на Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Валентин Кръстев.
Последните пет изгоряха в нощта на 12 срещу 13 декември в София. Три от тях близо до сградата на Столичната дирекция на вътрешните работи - на улица "Добруджански край". Преди това обаче - около полунощ, са били опожарени двете коли в "Люлин" - "Пежо" и "Мазда". Една от тях е на служител на полицията. Около час по-късно са били подпалени трите коли до СДВР - "Волво", "Пежо" и "Фолксваген Пасат". Чупени са прозорците им и на задна седалката са хвърляни бутилки със запалителна течност.

Коментари

Потърсихме шефа на СДВР комисар Валери Йорданов и той коментира, че има прилики с предишните случаи на палежи от последните близо два месеца.
Председателят на асоциацията за застрахователна сигурност Юрий Тодоров коментира пред вестника, че почти изключва версиите за война на пазара или за това колите да са опожарявани от собствениците, за да вземат застраховките.
”За съжаление колегите от СДВР и МВР и не са ни търсили до момента. Иначе можем да направим анализ на ситуацията”, коментира бившият полицай.
”Категорично не става въпрос и за запалване на колите от собствениците. Въпреки че цените в момента на автомобилите са ниски, застрахователите няма да изплатят парите при надзастраховане”, обяснява Тодоров и пояснява:
”Ако една кола е застрахована за 5 000 лв., а реалната й цена е 2500 лева, дори и при пълно Каско компанията ще плати до 2 500 лв. Няма компания у нас или по света, която да плати повече”.

Фолклор

Столични зезвеци започнаха да измислят вицове във връзка с поредицата палежи на автомобили в София. Един от тях гласи:
Важно съобщение от пресцентъра на МВР:
Ако сте в София, въздържайте се от израза "Пали колата и идвай!"...
За друг се твърди, че е най-популярният лаф в момента сред тийнейджърите в столичния ж.к. „Младост”:
- Братле, колко ти гори колата?
- 15-20 минути...
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 14 декември 2011 г., в-к Република

Read more »

Двойно повече пари за поповете (скандално видео)


Увеличение на заплатите преди Коледа гласува Светият Синод на забулено в тайнственост заседание. На продължилата до късно снощи среща архиереите, заедно с патриарх Максим, решиха основните заплати на духовниците да скочат двойно, научихме от свои източници.

За редовите свещеници тя средно възлиза на 300 лева, а от Нова година ще стане 600. Основаното заплащане обаче далеч не е единственото финансиране на духовниците. Отделно от скромните си заплати от 300 лева, редовите духовници, особено в по-големите градове си докарат до 1500 – 2500 отгоре от треби, за които миряните си плащат чинно.
От висшия клир пък крият ревниво точната сума, която получават. По информация на РЕПУБЛИКА заплатите им са около 2 хиляди, а депутати посочват, че те стигат до 7-8 хиляди лева.

Наследник

На заседанието, висшите духовници се събраха в пълен състав, за да решават още наболели църковни дела. До края на тази седмица, притиснати от предстоящите празниците, те трябва да избистрят бюджета за следваща година, скандалите от последните дни, както и рокадите на родни духовници в чужбина.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил води заседанията на Синода, след като още през 2006 г. патриарх Максим издаде специална заповед това право да се пада нему.
Оказва се, че въпреки скандала с „Линкълн”-а, предоставен му да ползва, мястото на духовника в църковната йерархия ще се запази. Точно какво се случва във висшия клир е абсолютна мистерия, казаха представители на останалото духовенство. Те сочат дядо Кирил като един от най-вероятните наследници на патриарх Максим.

Табу

Със събрания все по-близо до покоите на патриарх Максим, секретен вътрешен ред на обсъжданията и непредвидими решения се характеризира Синодалният съвет. „Не може да се каже какъв ще е редът на обсъждането. Нещата рязко могат да поемат в различна посока при разговорите и не може да се определи какво ще излезе накрая”, каза протойерей Марио Найденов.

Срещите на първосвещениците са се превърнали в особени тайни събрания. „Никой не знае какво ще обсъждат. Въпросите са табу. Събранията започват да приличат на среща на недостижима каста. И най-малкият проблем е колата на митрополит Кирил. Ако тя послужи като повод да се обсъдят други проблеми, би било добре, но тя е нищо в сравнение с проблемите на църквата”, обясни отец Никола Ризов.

По думите на отец Ангел от Софийската митрополия Синодалният съвет е недостъпен, а неговите проблеми са свързани с настоящето. „Съветът е висока от нас. Нашите проблеми са как да набавим дърва за зимата, а сега предстоят и светлите празници”, разказа той.
Владиките на крака при Максим

От тази година срещите на първосвещениците вече не се провеждат в Синодалната палата, каквото е изискването по устав. Архиереите ходят на крака в покоите на патриарх Максим заради преклонната му възраст. През октомври главата на Българската православна църква навърши 97 години. А крехкото му здраве не позволява да се разкарва излишно – изрично изискване, което владиките спазват.
В епархията ни в Мелбърн се хванаха за гушите - скандално видео ТУК

Поддръжници и противници на свещеника в българския православен храм в Мелбърн, се хванаха буквално за гушите, пред камерата на Националната телевизия на Австралия. Репортажът за църковните дрязги бе излъчен във вчерашната централна вечерна емисия.
Екипът e пристигнал пред църквата „Св. Св. Кирил и Методий”, след като свещеник Александър Попов е извикал за пореден път полиция, за да прогони от храма бившите си енориаши и членове на настоятелството.
Конфликтът в Мелбърн нашумя миналото лято, когато стана ясно, че архиерейският наместник отец Александър е изкарал от името на църквата разрешение за бизнес с ротативки и в същото време уволнил всички несъгласни с него църковни настоятели. Въпреки многобройните молби, отправени към митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф да дойде на място и да реши конфликта, той отказва и връща дори самолетния билет, купен от разделеното църковно настоятелство.
В репортажа се казва, че вследствие на скандалите, българската енория в Мелбърн се топи, а викането на полиция зачестява.
Патриарх Максим помилва свещеници

Светият Синод одобри две решения, с които се опитва да потуши назряващ бунт в българските енории във Виена и Рим. Тамошните свещеници остават под юрисдикцията на ръководещия Западно и Средноевропейската епархия митрополит Симеон, въпреки че Епархийският съвет при него ги наказа с понижаване в сан. В тяхна подкрепа обаче до Синода бяха изпратени писма, подписани от над 700 миряни от двете епархии. Архимандрит Климент от енорията в Рим и свещеноиконом Иван от тази във Виена бяха наказани, защото митрополит Симеон ги обвини в разколничество.
С решенията, Синодът се опитва да заздрави единството на епархията, след като свещениците от двете енории поискаха да се присъединят към Варненската и преславска митрополия. В мотивите се казва, че те се взимат, за да не се стигне до такива казуси и в България.
„По този начин Светият Синод на Българската православна църква премъдро и всеблаго е предоставил отлична възможност на провинените да покажат смирение, покаяние и съзнание за епархийско църковно единство под юрисдикцията на каноничния митрополит, като проявят благоразумие, преустановят всички противоканонични, противоуставни практики чрез неуспешно заведените дела в светски съдилища срещу събратята си”, се казва в решенията.

Автори: Лилия Ангелова и Владимир Клисуров
Публикуван: 13 декември 2011 г., в-к Република

Read more »

Всеки с право на пощенска марка


Писма с пощенски марки по идея на желаещия вече ще могат да се изпращат у нас. Така всеки ще може да изпрати писмо в плик със снимката на домашния си любимец от абитуриентския си бал или сватбата.

”Пощите по цял свят се стараят по този начин да печелят от човешката слабост за изява, а в същото време да популяризират традиционния начин за изпращане на кореспонденция”, обясни нововъведението Георги Дечев, главен редактор на списание „Филателен преглед”.

Технология


Вече е закупена нова специализирана машина, за отпечатване на малки тиражи, обясни Дечев, който е и член на управителния съвет на Съюза на българските филателисти. По думите му първите индивидуални марки у нас ще могат да се поръчат в началото на 2012-та или дори е възможно това да се случи в оставащите седмици до края на тази година.


България е възприела системата, която се използва в страни като Германия, Гърция или Украйна. Пощата ще отпечатва редовни марки на листа от по 100. До всяка от тях ще се оставя празно място за т.нар винетка, на която се поставя желаното изображение. Пликът се изпраща не само с марката, но и с винетката с изображението.

Другата система се използва в Холандия, Австрия и САЩ, като там самата марка може да е със снимка или картина поръчана от клиента. Зад океана дори се поставял баркод, за защита от фалшификации. Причината е, че заради малките тиражи на тези марки в някои случаи те придобиват огромна колекционерска стойност. Например при номинална цена от 45 цента, марката се продава от пощите на желаещия за 90 цента, но след време имало случаи тя да достигне стотици долара или евро. У нас се очаква силен интерес към нововъведението. Подобно на чужбина вероятно и тук най-много ще се отпечатват снимки на животни, реклами на фирми и фото спомени от различни събития – абитуриентски балове, кръщенета и сватби.

Цензура


Специален експертен съвет ще прави оценка на допустимите текстове и изображения, които могат да бъдат поръчани от клиентите. Така няма да се допусне отпечатване на изображения и надписи с обидно, нецензурно или расистко съдържание.


Въпреки това Дечев не отрича възможността от скандали и разказа любопитна история, свързана с покойния вече Иван Славков, който след посещение в Бразилия съобщил пред журналисти, че си направил персонални марки. ”На другия ден всички вестници излязоха със заглавие „Бразилия пусна марка на Батето с Вашку да Гама”, спомня си филателистът.

Калояновият пръстен сгрешен

Марка, на която е сгрешено изображението на пръстена на Калоян, е била отпечатана през тази година у нас. Художникът взел снимка от интернет, но се оказало, че тя всъщност е от копие на пръстена. По този начин буквите върху царствения символ, които върху оригинала са негатив, върху марката са позитив.
През годините имало доста подобни случаи. Така през 1987 г. е издадена марка, на която била сгрешена датата на полета на Юрий Гагарин. Почти всички били унищожени, а оцелелите сега се търгуват по 1500 евро.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 12 декември 2011 г., в-к Република

Read more »

6 декември 2011 г.

Кунева и Калфин не плащат за здраве, Маргините и Таки - изрядни


Христо Стоичков и Любослав Пенев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин, Бербатов и Костадинов, Вальо Топлото и Митьо Очите са само малка част от известните българи, които не си внасят вноските по Закона за задължителното здравно осигуряване.
В същото време обаче обявени за издирване като Николай Маринов-Малкия Маргин или Христофорос Аманатидис-Таки са изрядни към осигурителната система, редовно си плащат вноските и са се издължили към бюджета дори за октомври.

Това показва проверка в базата данни на Националната агенция по приходите.

По последна информация общо 1,9 млн. българи са със спрени здравноосигурителни права. През 2010 г. премиерът Бойко Борисов и здравният министър д-р Стефан Константинов предложиха да се криминализира невнасянето на здравни осигуровки и дори да има до три години затвор за това, но поправката не мина през Народното събрание.

Тогава НАП оповести, че 1 млн. българи не си плащат осигуровките и от тях в бюджета на здравната каса годишно не влизат 1 млрд. лв. Оказва се, че част от длъжниците съвсем не са безработни и бедни хора, а познати лица.

Длъжници

Известните бивши и настоящи спортисти, които попадат в списъка на хората със спрени здравноосигурени права, съвсем не са малко. Сред тях са нападателят на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, наскоро получилият титла хонорис кауза от Пловдивския университет Христо Стоичков, бившият спортно-технически директор на ЦСКА Емил Костадинов, вратарят на националния отбор и „Твенте” Николай Михайлов, носителят на Интерконтиненталната титла на Международната боксова федерация Кубрат Пулев, играчът на „Дуисбург” Валери Домовчийски, треньорът на футболните национали Любослав Пенев. Обяснението за част от тях е, че живеят в чужбина, но в същото време има и такива, които редовно си плащат задължителните здравни вноски – живеещият в Англия Мартин Петров, доскорошният треньор на египетския футболен отбор Стойчо Младенов. Треньорът на хърватския „Хайдук” Сплит Красимир Балъков е изпуснал само вноските за септември и октомври и също не е със спрени права.

Двама от основните кандидат-президенти на България явно са се улисали в предизборната кампания тази есен и са забравили да си плащат осигуровките - Меглена Кунева от май до сега, Ивайло Калфин – през цялата 2011 година.

Подземен свят

В същото време интересен факт е, че някои от сочените за подземни босове и обявени за национално издирване са изрядни към бюджета. Николай Маринов - Малкия Маргин не дължи нито лев на осигурителната система и е внесъл дори вноската си за октомври. Изчезналият Христофорос Аманатидис – Таки също не само, че е с непрекъснати здравноосигурителни права, но от 2003 година насам също съвестно си е внасял всичко дължимо. За предишните три години в системата на НАП няма данни за здравно осигуряване на Таки. Соченият за подземен бос Красимир Маринов – Големия Маргин също е изряден към осигурителната система.

Не толкова коректни по отношение на внасянето на осигуровки са други познати лица, замесили се по различен начин с правосъдната система.

Справката показва, че несебърският престъпен бос Димитър Желязков е с прекъснати здравни права, тъй като за май и юни миналата година и март и септември тази година няма данни за внесени осигуровки. Интересното е, че Митьо Очите е лишен от свобода, а според закона бюджетът поема осигуровките на затворниците. Цар Киро не е с прекъснати права, въпреки че няма данни да е плащал вноски през целите 2000 и 2001 г. и 5 месеца от 2007 година.

Прочулият се с любовта си към манекенките, джетовете и джакузитата бивш шеф на „Топлофикация” Вальо Топлото не проявява никаква склонност да харчи за осигуровки – той е с прекъснати права, тъй като от юли 2007 година не е внесъл нито лев в Касата. Красимир Горсов, бащата на тежко ранената от Максим Стависки Мануела, който бе хванат да харчи парите за лечението на дъщеря си в казина, също няма право на безплатна лекарска помощ.

Министрите са отличници

Министерски съвет е изряден в плащанията си на здравни вноски, показа проверката. В системата към днешна дата обаче има само два пропуска – на премиера и на външния министър Николай Младенов.
Борисов не си е внесъл дължимото на хазната за месец октомври през 2005 година. Причината – тогава той се е кандидатирал за кмет на София.
При Младенов пък липсите са за 2005 година – за месеците юли и август.
Въпреки че сега са отличници, останалите министри също са пропуснали няколко плащания към Здравната каса, макар и сега да са погасени.

Преди няколко месеца се появиха информации, че пропуски имат здравният министър Стефан Константинов, икономическият Трайчо Трайков и най-новото попълнение на кабинета – транспортният Ивайло Московски.
Константинов не си плащал дължимото за повече от две години, но към днешна дата пропуските са заличени – т.е акушер гинекологът от Кюстендил си е платил вноските с лихвите.
Транспортният министър не е осигуряван през времето, докато е бил председател на борда на директорите на „Монтана“ АД – последните 6 месеца от 2000 г. и първите 9 м.на 2011 г.
Трайчо Трайков пък е бил без здравни осигуровки три месеца от 2004 г., цялата 2005 и 5 месеца от 2006 година. Според биографията му, през този период е работил за компанията „Roland Berger”.
Народните представители – без вноски за 18 години

Невнесените здравни вноски на сегашните 240 народни представители са за общо 18 години и 7 месеца, показват изчисленията ни.
Масово те не са плащали за здраве от 2001 до 2005 година. Не са изключение и депутатите, които имат по няколко години, в които не са давали и стотинка за здравната каса.Първенци по неизрядност са групата на отцепниците – в момента независимите депутати са общо 20, като това е и най-бързо растящата група в НС.
Избраниците на ГЕРБ са натрупали общо 83 месеца без здравно осигуряване. От управляващата партия най-големият длъжник на Касата е не друг, а шефката на здравната комисия към парламента – Десислава Атанасова. От справката в НАП става ясно, че тя не е плащала за цялата 2003 г., за 10 месеца от 2002 г., и за по два месеца от 2001 и 2000-ната. Шефката и на правната комисия Искра Фидосова също е пропуснала да плати за два месеца – май и юни през 2003 г.
От следващата политическа сила – БСП, с най-големи пропуски е Антон Кутев – в НАП липсва информация за годините от 2000 до 2002 г., както и за 10 месеца през следващата.Сините са най-скромни в липсващите осигуровки – по един липсващ месец имат лидерът Мартин Димитров и Асен Агов.
Говорителят на ДПС Камен Костадинов има най-много неплатени вноски от Движението – общо 9 месеца.

Неплатени вноски по ПГ за месеци:

ГЕРБ 83

БСП 54

ДПС 24 месеца

Независими 175

Атака 111

Синята коалиция 2
До 10 г. затвор за неплащане

Крутите мерки за неплащане на здравните осигуровки станаха пак на дневен ред в последните две седмици, когато власт, синдикати и работодатели се чудеха как да се пълнят дупките в бюджета. По данни на финансовото министерство неосигурените българи са малко на 1,9 млн. души, а според здравното министерство те са под милион.
Невнасянето на парите за здраве да се криминализира и за това да се влиза в затвора, поиска още преди повече от година премиерът Бойко Борисов.
„Това не може да продължава. Напил се в кръчмата, три дни го лекуваме за счупен нос и накрая не плаща“, мотивира се Борисов през октомври 2010 г.
Няколко месеца преди него се изказа и социалният министър Тотю Младенов. Той се обяви за затвор до 3 г., ако дължимите суми са над 3000 лв. Ако пък те са над 12 000 лв., нарушителите могат да получат от 2 до 10 г. затвор и глоба от 5 до 20 хил. лева.
По сега действащото законодателство здравноосигурителните права се прекъсват, ако не са внесени повече от три вноски за период от 36 месеца назад, а не за 12 месеца, както беше до 2009 г.
От началото на управлението на ГЕРБ имаше и други екзотични идеи. Една от тях дойде от бившата здравна министърка Анна-Мария Борисова, която препоръча на здравно неосигурените да работят в болниците като санитари.
Автори: Виолета Русенова и Владимир Клисуров
Публикуван" 5 декември 2011 г., в-к Република

Read more »