- Ако нямаше 3-ти март, нямаше да има 6-ти септември, нямаше да има 22-ри. Тук е важно коя е изначалната първостепенна крачка в историята на българската държава. В това отношение можем да кажем, че във финалния период България е вече напълно равнопоставена и в политическо отношение с останалия европейски свят. Именно това е денят и датата, която честваме.
- Все пак Санстефанският мирен договор не обхваща цялото землище – без Северна Добруджа и части от Сърбия.
- Санстефанският договор е само свидетелствен документ, докъде се е разпространило етнически българското племе, което доминира на Балканския полуостров. Но като реална държавна формация, едва ли е било възможно да стане реалност, защото все пак всички останали балкански държави, са създадени поне 60 години по-рано, но са много малки на площ и това би нарушило балканския мир. Иначе от морална и етническа гледна точка този договор е напълно справедлив.
- България днес независима ли е?
- Дори САЩ не са независими в този смисъл и те търсят някакви коалиционни съюзници. Дори и малки…Независимост вече не може да има в този смисъл да не ни трябва някои днес – аз казвам, че не може да се направи и един молив, ако искаш да го направиш независимо от разни доставчици. Но независимост вече има други съдържание – на име, на облик, на интензитет на мислене, при което не можеш вечно да се подчиняваш на общото течение и на общите представи, на общата воля, да мислиш с ума си. Днес водеща е личностната, а оттам политическа и държавна независимост. Ние трябва да бъдем внимателни и предпазливи, и най-вече основни към понятието „независимост”. Това един мъж, независим от любовта на жена, не е грозно зависим – това е красива независимост. Няма какво да се правим на интересни и да не знаем какво означава независимост. Това означава например да не бяхме предоставяли нашето въздушно пространство по време на войната в Югославия през 1999 г. Това щеше да бъде израз на независимост. Независимост щеше да бъде, ако гърците, членове на НАТО, които устроиха грандиозен протест в Солун срещу интервенцията в Югославия. Все пак независимост означава нещо, което не правят всички – това е смисълът на това понятие. Независимостта не е самоцел. През миналия век ние сме взимали решенията за война независимо, но това не означава, че това не е било грешка, било е искрено престъпление. Може да направиш глупост и пак да си независим.
- В момента отделните хора не се ли чувстват зависими от икономическите фактори – от банки, наеми, заплати и пр.?
- Това е зависимост при пазарна икономика, при която ако рухне единството, тогава рухват всички звена и всички силно зависими хора. Винаги трябва да бъдем внимателно за това, което ни дава онова усещане за сигурност да принадлежим към някого. Това може да ни донесе нещастия, които не са генерирани у нас. Едно от тях е съвременната банкова финансова криза. Идеята, че еврото е нестабилно, това че трябва сега да участваме във военни операции, защото сме член на НАТО и пр.
- Всичко това идва от глобализацията – тя има ли алтернатива?
- Глобализацията няма алтернатива, но това не означава, че е позитивен елемент в човешкото развитие, дотолкова доколкото всяко ново явление би предизвикало форма на противодействие. И може би не толкова скоро ние ще видим, че тази глобализация, която е най-вече политическа, а не културна, може да предизвика онези движения, които вече виждаме – онези примитивни и забравени понятия като регионализъм, като сепаратизъм. Но ще дойдат и интелигенти хора, които ще осмислят това усещане. Не се правя на пророк, но не съм много оптимист за бъдещето на България.
- Виждате ли такива интелигенти хора у нас?
- Навремето национализмът в България и в света, от края на XVIII в. се е носел от композитори, от писатели, от поети, от генерали, от философи. Сега за жалост съвременният национализъм, чисто българският, се носи от хора, които са усетили че им някакво пространство, някакъв прозорец, някакъв вакуум, в който могат да се настанят. И прославяйки и плачейки за майка България, се събират на министерски или парламентарни кресла.
- Има доста политици отвън, които правят периодични изказвания срещу България. На какво се дължи това?
- Вижте сега, България никога не е имала привлекателен имидж по света, като оставим кебапчетата и киселото мляко. Винаги е гледана с една снизходителна и понякога предварителна поза от времената, когато Калоян разбива кръстоносците до Одрин през 1205 г., се създава един негативен имидж на българите като бегли християни и си остават полу-варвари. Това е нашето поведение. Фактически ние нямаме една сериозна съпротива срещу турското нашествие. Как успяваме да се съюзяваме винаги със силите на злото – с Австро-Унгария и Германия, с Италия, Германия и Япония. Българите са винаги със силните, но за кратко време. Има такъв елемент, който трябва го преодолеем с една благородство, показано от нас като политическа и религиозна толерантност, уважение към чуждите културни постижения, почит и най-вече добронамереност към нашите съседи, които са също като нас. Трябва да се работи за балканското разбирателство, което все си остава нарицателно.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 22 септември 2011г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар