Комшии ни тровят през границите

Добивът на шистов газ в Северна Добруджа и Черно море, Азотно-торовият завод край Турну Мъгуреле, АЕЦ „Черна Вода”, евентуалната турска АЕЦ край Резово, както и най-голямата гръцка ТЕЦ застрашават България с трансгранично замърсяване.

”Най-голяма е опасността от екологична катастрофа от добив на шистов газ в раздадените концесии за търсене в Румъния и акваторията на северната ни съседка”, смята Борислав Сандов от Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ.

Води

Площите са в Северна Добруджа, като най-близката сонда на Chevron ще дупчи на 6-7 километра от граница с България – край село Вама Веке. От двете части на браздата има огромна подземна водна площ, от която с артезиански кладенци черпи питейна вода Североизточна България. При авария, коктейлът химикали, които се използват при добива на шистов газ могат да замърсят целия „водоносен хоризонт”. Освен Chevron, други три компании взеха концесии в шелфа на Черно море, непосредствено до български териториални води. Опасността и там е налице, тъй като течението в западната част на Черно море е от север на юг – от Румъния към България.

За да се предупреди за опасността утре от 12.00 часа противници на добива на шистовия газ ще протестират пред Румънското посолство в София. Подготвено е отворено писмо до румънския посланик, както и до министрите Нона Караджова и Николай Младенов.
В групи в социалната мрежа Фейсбук румънци също се организират за протести.
Според Сандов не само от Румъния, но и от Сърбия може да се стигне до замърсяване на водите:
”Сръбските „Зелени” от Пирот ни предупредиха, че в последно време камиони влизат в изоставените ураново-медни мини край град Бор на 20 километра от нашата граница. „Нещо” се складира там, но въпреки опитите им не са получили информация. Заради общите ни реки и от там е възможно да се стигне до замърсяване”.

Въздушни течения

Албена Симеонова от Фонда за околна среда и земеделие в Никопол коментира пред вестника, че дори опасността от трансгранично замърсяване от румънски добив на шистов газ да е хипотетична, то северните ни съседи и в момента ни тровят, но по въздушен път. Става въпрос за периодичните обгазявания на Никопол от азотно-торовия завод край Турну Мъгуреле.

”Обгазяването е непрестанно. Последното бе на 5 януари. До какви ли не институции сме изпращали толкова писма, че с тях може да се напълни цяла стая. Собственик на завода е един от най-богатите румънци и сигурно затова с години няма резултат”, казва Симеонова. Според общинския съветник от дунавския град Пепо Петров, румънците са обещали от началото на 2012 година да няма оцветяване на пушека и обгазяването да спре.
”Части от териториите на областите Русе, Силистра, Добрич и Варна могат да бъдат засегнати от ядрено замърсяване при авария в румънската АЕЦ “Черна вода”, пък бе записано в план на Министерски съвет за действия при такава опасност. Централата се намира на 90 километра по въздушна линия от Добрич.

Прокетът на Турция да строи АЕЦ „Инеада” на 5 километра от българската граница пък разбуни духовете по Южното ни Черноморие. Според местните това може да прогони туристите. Бургаският кмет Димитър Николов направи официално запитване до Турция, колко сериозни са плановете за строеж на централа. Според специалисти обаче комшиите по-скоро разиграват ядрена карта, за да изнудват ЕС за приемането им.
Макар и рядко, чрез въздушните течения замърсяване по поречието на Струма и Места до нас достига и от най-голямата гръцка ТЕЦ - "Агиос Димитриос" край Кожани.

Непредвидими

Проф. Димитър Сираков, председател на научния съвет на Националния институт по метеорология и хидрология обясни, че няма как да се прогнозира посоката на въздушните течения за дългосрочен период. Той даде пример с това, че в момента в района на Никопол се развива спираловиден циклон, който от българския град се извива към Турну Мъгуреле и след това отново към наша територия. Циклонът обаче се премества на изток.

Международно право

В международното право, обикновено при риск от трансгранично замърсяване се разглеждат Орхуската конвенция, тази от Еспоо и Протоколът към нея. За страните членки на ЕС се отнася и Директива 2001/42.
Орхуската конвенция изисква информираност и участие на обществеността при вземането на решения във връзка с околната среда.
Конвенцията от Еспоо изисква страните да предотвратяват, намаляват и контролират неблагоприятни трансгранични въздействия върху околната среда, както и предоставяне на възможност за участие във вземането на решения за обществеността както в страната, където ще се предприемат дейностите, така и в потенциално засегнатата страна. Протоколът за СЕО към Конвенцията от Еспоо изисква цялостна трансгранична екологична оценка за планове и програми в областта на енергетиката.
Директива 2001/42 за стратегическа екологична оценка също изисква предварителни трансгранични консултации относно планове и програми, които биха имали значителни последици върху околната среда.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 25 януари 2012 г., в-к Република