- Проф. Чуков, каква е според вас възможността военният конфликт с Иран да се размине? Барак Обама заяви, че това все още може да се случи, а в същото време италианският политолог Джулието Киеза твърди, че войната е сигурна почти на 100%.- Четох това изявление, но мисля, че има малко изхвърляне от страна на италианския анализатор, тъй като все пак това не е желанието нито на едната страна, нито на другата. А и човек не може да даде точно становище особено ако е извън самата кухня. Но дрънченето на оръжията е изключително силно. През последните седмици и особено дни, реториката изключително се радикализира. Мисля, че решението за налагане на ембарго от Съвета на министрите на външните работи на ЕС е причината. Няма да скрия, че това доведе до силен вътрешнополитически резонанс. С десет процента се обезцени националната валута на Иран - риала. Което трябва да покаже симбиозата между икономиката и политика. Много са събитията. Но реториката не върви в унисон с действията. Действията са изключително предпазливи. На всички страни им е изключително ясно, че при един военен конфликт между такива държави като САЩ и Иран конфликтът няма да има регионален характер. Предполагам, че италианският политолог е имал предвид нещо като възпроизвеждане на войната между „Хизбула” и Израел, която продължи 36 дни „Хизбула” обяви, че е спечелила войната. Така и сега и двете много внимават. Иначе реториката е част от войната.
- Ядрената програма на Техеран всъщност само претекст ли е? Конфликтът не е ли за петрола и за контрола над протока Ормуз? Заради стратегическата му важност още през XVII век за него се води военен конфликт - тогава между Португалия и Персия.
- Всичко е свързано. Мисля си че става въпрос най-вече за иранската външнополитическа доктрина, чрез която Иран иска да бъде регионален лидер. С това нито една от местните регионални сили - на първо място Турция, на второ Саудитска арабия, а да не говорим за Израел не биха допуснали подобно нещо. И можем да кажем, че докато този режим е на власт, в Съединените щати не биха се съгласили с тези амбиции. Част от тези външнополитически амбиции на Техеран е именно развиването на ядрената програма. Поне те така си го представят. Средство за достигане ниво на регионален лидер. Наред с икономиката, която произвежда един вътрешен продукт от 808 млрд. долара. Става въпрос за политико-икономически амбиции на Ислямската република. Тук искам да поставя един невероятен акцент. За първи път виждаме невероятни противоречия между Вашингтон и Тел Авив, между Нетаняху и администрацията на Обама. В Тел Авив много силно започнаха да виждат Барак Обама като Джими Картър. Човекът, който направи споразумението от Кемп Дейвид и в същото време точно по неговото време беше свален шахът на Иран - стратегическият сътрудник на САЩ. И в същото време беше обвинен, че е проспал свалянето на този сътрудник без да отчете, с кого да бъде заместен. И сега напрежението между Тел Авив и Вашингтон е изключително огромно.
- Преди десетилетия бяхме свидетели на дълга война между Иран и Ирак с променлив успех. Иран на Ахманинеджад много по-силен ли е от Ирак на Хюсеин?
- Безспорно. Иран има изключително големи промишлени възможности, които му позволяват да развива своя военно-промишлен комплекс. Имат възможности за закупуване на чужди технологии и за развитие на собствени технологии с руска помощ. Иран не случайно през 2-3 месеца прави военни учения и изпитват ракети с малък, среден и дори далечен обсег на действие. Трябва да отбележим и положението в Ирак, където все повече наблюдаваме засилване на иранското влияние. Както и в Сирия. Много от наблюдателите считат, че това което става в Сирия е генерална репетиция за Иран. Външен удар много по-трудно би могъл да събори режима отколкото вътрешна мобилизация. Вътрешната опозиция която в Иран сега е разпокъсана и слаба, но би могла ако бъде подпомогната, за да промени статуквото. В Съединените щати също има промени на настроенията в зависимост от това кой е на власт. Ако при републиканците имаше желание за сваляне на режима, при демократите е по-скоро за смяната му. Тел Авив, както казах не одобрява подобна позиция и обвинява Обама, че създаде Арабската пролет, но проспа въоръжаването на Иран с ядрено оръжие.
- Каква ще бъде позицията на Русия? Тя поддържа Иран, но сякаш и малко лавира.
- Нейната позиция е ясна. Те не желаят смяна на режима в Техеран, те не желаят и смяна на режима в Дамаск. Защото видяха какво се случи в Ирак. Нарушаване на правата на човека, средновековен режим. В крайна сметка смяната на режима ще доведе до ерозия на нейните икономически интереси и намаляване на нейното влияние. Тя обаче го прави по деликатен начин. Отначало беше готова да се присъедини към санкциите. Но сега ще видим нейната реакция, която ще бъде като на основните страни вносителки на ирански нефт - Индия и Китай, които вече отхвърлиха възможността да се присъединят към ембарго. Това което лично мен ме изненада много, че Индия вече е подготвила алтернативно средство на американския долар за разплащане. Индия ще удовлетвори желанието на Иран разплащането от тук насетне да става само със злато. Това е много, много силен политически удар. Русия е от този блок, а и Русия има косвена изгода от повишаването на цените на нефта.
- Каква следва да бъде позицията на България като член на НАТО и на ЕС?
- Ние не можем да бъдем особен фактор. А и ние не зависим от иранския фактор. За нас Иран е само политически фактор, но не и икономически. Ние имаме минимален стокообмен. Но не е така за големите европейски държави, така че ние трябва да бъдем част от хора. Например за една Гърция са много по-сложни нещата. Тя внася 25% от необходимия й петрол от Иран, в по-малка степен това важи и за Испания и Италия.
- Все пак непряко, България не е ли зависима от случващото се. Горивата на дребно вече се увеличиха.
- Така е. Но това е защото България не диверсифицира енергоизточниците си и сме изцяло зависими от Русия. Щяхме да свързваме газопреносната мрежа с Турция, с Румъния, С Гърция, но всичко това за сега са само намерения. Така че много от вариантите бяха очертани - да редуцираме нашата зависимост поне до 60-70%. Тук не искам да влизам в дебата за шистовия газ, който е с чисто политически нюанси. Но така или иначе ако не е шистовият газ, България трябва да направи всичко възможно да си извоюва една независимост от Русия.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 януари 2012 г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар