Стотици сондажи за нефт и газ са надупчили Добруджа и цяла Северна България от края на 50-те години до днес. Това разказа в интервю за РЕПУБЛИКА доц. д-р Алексей Бендерев от Геологическия институт „Страшимир Димитров” при Българската академия на науките.„Поне 200 са само в Добруджа. Става въпрос обаче за много повече”, обясни ученият, който е и член на Българското геологическо дружество.
Д-р Бендерев обясни подробно какво представлява огромната подземна водна площ, под Добруджа, Дунав и Южна Румъния, която стана популярна покрай протестите срещу добива на шистов газ у нас. Политици, учени и еколози алармираха, че „езерото”, от което черпи питейна вода голяма част от Североизточна България може да бъде замърсено с коктейла химикали, който се използват при добива на шистов газ.
„Терминът езеро не е правилен”, коментира геологът, но обясни, че всъщност наистина става въпрос за огромна подземна водна площ.
Бендерев даде пример с една гъба поставена между две дъски. Гъбата е водопропусклив хоризонт, а дъските представляват скали с различна плътност, които са нископроводящи. Именно гъбата е т.нар. „езеро”, изпълнено с кухини между скалите.
Водната площ само на наша територия е с площ 13-14 000 кв.км. Множеството артезиански кладенци в Житницата на България черпят вода именно от нея.
„Водата на тази дълбочина е под голямо налягане. Само на малко места тя стига до повърхността. В района на Суха река и на още няколко”, обяснява специалистът.
В научните среди водният ресурс е популярен като малм-валанжински. Наименованието идва от периода, в който се е формирал – Долна креда и Горна юра – преди 145-129 млн. години. Дълбочината на „гъбата” е различна. Под нея около километър и седемстотин метра са скалите, които са по-плътни и трудно пропускат вода. Под тях са още около 2 км. скали, които по-лесно пропускат вода.
”Шистовият газ обаче се добива на по-голяма дълбочина. Един-два километра по-надълбоко. Ако мораториумът не бе влязъл в сила, сондите щяха да минават именно през наситената с вода „гъба” и да продължават надолу. Хидравличният удар щеше да бъде правен именно на такава голяма дълбочина”, обясни доц. Бендерев и поясни, че рискът за околната среда при добив съществува, но не е голям (виж блица). Ученият оприличи сондата с телескоп. За безопасност между всяка от разтягащите се тръби е налят цимент, който да я изолира от външната среда.
„Прочетох интервю във вашия вестник, в което зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов предупреждава, че при добив на шистов газ в Румъния химикалите могат да отровят подпочвените води и у нас. Шансът обаче не е голям, тъй като дълбочината на сондажите е по-голяма. По-скоро северните ни съседи биха могли да изчерпят водния ресурс. Рискът обаче отново не е особено голям, тъй като в тези части на северната ни съседка няма големи потребители”, обяснява доц. д-р Алексей Бендерев.
Доц. д-р Алексей Бендерев:
Във филмите „за” и „против” има манипулации
- Д-р Бендерев, според Вас, до колко е реална възможността, при добив на шистов газ да се стигне до отравяне с химикали на подземните води?
- Искам първо да кажа, че всяка фирма прави всичко възможно да предотврати тази опасност. Става въпрос за огромни инвестиции, независимо дали става въпрос за газ, добиван от шисти, за конвенционален или за нефт. Всяка компания прави всичко по силите й да не загуби добива, защото това биха били огромни загуби. Инциденти обаче все пак е възможно да станат. Процентно обаче шансът е като да вървим по улицата и да ни блъсне автомобил. Риск има, но не се случва често.
- Покрай протестите срещу добива, станаха много популярни филмите, в които се показват опасностите от добива на шистов газ. Реални ли са те?
- Във всички крайности има неверни неща. Гледал съм филми и „за”, и „против” шистовия газ. Има истини, но във всички имаше манипулации. Вероятно заради икономически интереси. Сцената, в "Газленд", в която американец си пали водата, течаща от чешмата, стана особено популярна. Внушението е, че това се е получило при добив на шистов газ. Доколкото знам обаче този кадър е взет от друг филм и всъщност илюстрира скъсването на газопровод и водопровод, след което е последвало смесване. Нито розовите неща, прожектирани във филмите, нито черните са истина. Истината е по средата.
Публикуван: 20 януари 2012 г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар