Лед

Променливо е времето между празниците.
Падна сняг, температурите са ту по нулата, ту малко отгоре. Грейне слънце между облаците, после пак се скрие. Някак като настроението на 99% от български народ. Постоянно е около нулата. Хората живеят с очакването на почивните дни, озарява ги приятно чувство от идващата Коледна или Новогодишна нощ, от рождения ден на близък роднина или на приятел.

Но. Онова вечно българско „но”. Когато видят какво остава в портфейла, след като минат през супермаркета и касите за плащане на битовите услуги приятното чувство пак изчезва зад облаците на ежедневието, а температурата на настроението пада под нулата. Дори в момента да не сте от тях, може да си припомните това настроение и да се огледате и ще ги видите навсякъде около вас. Сериозни да преглеждат вестник и да пият сутрешното кафе в някоя бензиностанция или с ледено изражение да зяпат през прозореца на автобуса ежедневния маршрут, по-който се прибират от работа. Дори когато питат „ти какво ще правиш в новогодишната нощ?”, отпивайки от питието на приятелска сбирка, изглеждат равнодушни.

Шосетата и тротоарите на най-основните улици бяха надлежно почистени. Снегът от паважа на сокаците в кварталите обаче нямаше кой да го изрине. Подметките на ранобудните, отиващи на работа го затъпкаха, а към обяд снегът се превърна в гладък като стъкло лед. Някак като вече дведесетилетното старание за поддръжка на фасадата на държавата, докато арматурата на носещите колони, скрити зад мазилката, с всяка изминала година все повече корозира, и всички очакват цялата постройка да се срине, но се надяват да е по-нататък.

Чужденци хвалят собствениците на къщурата, че аджеба е много добре, че не продължават да я рушат, а я поддържат отлично с корозиралата арматура. Така както 99% от българите стават все по-стабилни финансово. Стабилни на едно ниво около нулата, докато това на по-богатите им събратя се срива. Така както, когато дойде есента и градусите рязко паднат от 25 на 15 ни се струва, че е станал страхотен студ. Ние обаче сме си свикнали на нулата. А през пролетта, когато стане 15 тръгваме само по една фланелка, отдавна забравили, че все пак някога е било толкова топло.

Българският лед е много тънък. Така както беше тънък, но сякаш увеличен с хиляди лупи, слънчевият лъч през Българското лято от 1994 година. Нагря много силно, жегата стопли не само сърцата, на футболните фенове, но на 99% от българския народ. След това обаче се скри между облаците, хората отново се сблъскаха с реалността на ежедневието и градусите намаляха. Ледът обаче днес макар и тънък не изглежда да остане толкова краткотрайно, а и е страшно по-опасен от жегата. А прогнозата на метеоролозите не предвижда скорошно затопляне. Ледът ще си остане, а по всичко личи, че ще падне още сняг и да затънем отново. Ледът обаче остава отдолу, а е най-опасен, когато не се вижда. И в най-тънките места може да се пропука, без да очакваме и без да се затопли.

Нека си пожелаем следващата година да бъде по-топла и по-слънчева. Снеготопенето да напълни язовирите, а ледът да се строши без да изненада 99% от народа и той да се издави. Останалият 1% отдавна са подготвени с лодки.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 29 декември 2011 г., в-к Република